Решение № 7158 от 21.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4390/2012 г.

Решение № 7158 от 21.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4390/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Илия Здравков Топузов от гр. София, чрез адв. Жерко Жерков от САК, против решение № 1195/23.01.2012 г., постановено по адм. дело № 8206/2011 г., по описа на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед рег. № К - 9519/19.08.2010 г., на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Изложени са съображения за неправилност на оспорения съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспореният административен акт бъде отменен. Ответникът - министъра на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Илия Здравков Топузов против заповед рег. № К - 9519/19.08.2010 г., на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните разпоредби, съобразена е с целта на закона и при постановяването й не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Установено е, че жалбоподателят в качеството си на полицейски инспектор в сектор " Престъпления по пътищата" при СДВР, е бил задържан при оперативна акция на органите на МВР в микробус, превозващ акцизни стоки без бандерол. Прието е, че Топузов е извършил нарушения на Етичния кодекс. Обстоятелството, че е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 2 и 3 във връзка с чл. 234, ал. 1 от НК и не носи наказателна отговорност за извършеното, не го освобождава от предвидената дисциплинарна отговорност. Решението е правилно. Съдът е обсъдил всички събрани в хода на съдебното производство доказателства, като се е съобразил с указанията на петчленния състав на ВАС, дадени с решение № 8790/11 г., постановено по адм. д. № 6140/11 г. и правилно е стигнал до извода, че в настоящия случай жалбоподателят е допуснал накърняването на доброто име на институцията, която представлява и че е налице състава на т. 4, т. 7 и т. 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Обстоятелството, че Топузов е бил задържан при полицейска акция заедно с трето лице, превозващо акцизни стоки без бандерол, което обстоятелство е станало известно на широката общественост чрез публикации в средствата за масово осведомяване, буди основателно съмнение в обществото, относно моралната репутация на служителя, който най-малкото е улеснил с присъствието си в микробуса, превозващ акцизните стоки транспортирането на същите. Възраженията, развити в косоционната жалба с нищо не променят правилния извод на съда относно разколебаната вяра на обществото в органите на реда. С оглед на доказателствата по делото и по изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. При този краен извод в полза на министерство на вътрешните работи следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав