Решение № 31 от 9.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5292/2014 г.

Решение № 31 от 9.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5292/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК Молба за отмяна на решение № 196 от 25.04.2013 г. по гр. д. № 788/2007 г. на Софийски окръжен съд, с което е оставено сила решение № 255 от 12.01.2007 г. по гр. д. № 78/2006 г. на Районен съд -Пирдоп, за разпределение на основание чл. 32, ал. 2 ЗС ползването на съсобствен урегулиран поземлен имот в [населено място], обл. София, заедно с построените в него масивна двуетажна сграда и гараж, е постъпила от В. А. Ц. от [населено място]. С влязлото в сила решение съдът е разпределил ползването между съсобствениците по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС при равни права (квоти) между страните. Тъй като съсобствеността е била оспорвана в този процес от настоящата молителка, съдът се е позовал на влязло в сила решение № 419 от 15.07.2011 г. по гр. д. № 350/2011 г. на СОС, с което в спора между молителката В. А. Ц. и Даря П. Дюлгерска са отречени собственическите претенции на първата за разликата над * ид. част от процесните имоти Като ново писмено доказателство по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и същевременно обстоятелство, свързани с основанието на чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК, молителката сочи декларацията на ответницата по молбата Даря П. Дюлгерска по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък, депозирана с вх. № 0074/21.02.2006г в [община] се, че тази декларация е с невярно съдържание по отношение на декларираните площи и права, т. е същата е неистински документ по смисъла на чл. чл. 303, ал. 1, т. 2, предл. първо ГПК. Ответницата по молбата за отмяна Даря П. Дюлгерска оспорва нейната допустимост и основателност, претендира разноски. Молбата е допусната до разглеждане с определение № 347 от 01.12.2014 г., ВКС III г. о. По същество молбата е неоснователна. За да е налице основание за отмяна на атакуваното влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, следва да са съществували обстоятелства от съществено значение за изхода на делото, които молителят не е знаел или не е могъл да докаже, като молбата следва да бъде подкрепена с прилагането на новите писмени доказателства. В случая към молбата не се прилагат писмени доказателства, отговарящи на това условие. Като документ, декларацията на Д. П. Дюлгерска с вх. № 0074/21.02.2006 г. на [община] по чл. 14 от ЗМДТ е била изискана от съда по молба на ответницата, съответно приложена към писмо № 423/06.11.2006 г. на Общ П. и се намира по делото (част I, стр. 98-101 по гр. д № гр. д № 78/2006 на РС Пирдоп). Част II на същата декларация е била приложена в копие към писмената защита на В. Ц. ( стр. 141-142 по описа на гр. д № 78/2006 на РС Пирдоп ). Освен че не са нови, приложените документи нямат и доказателствено значение по отношение на относимите към предмета на приключилото дело обстоятелства. Не е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, поддържано поради твърдение на молителката за подадена невярна декларация пред данъчните власти, неправилно разбирано като неистинност на документ. Основанието за отмяна по този текст следва първо да се установи по надлежния ред, с присъда на компетентния наказателен съд, или по реда за установяване на престъпно обстоятелство по чл. 124, ал. 5 ГПК. Едва след като престъпното обстоятелство бъде установено по надлежния ред, а не на етап твърдение в самата молба за отмяна, може да е налице основание по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК и то в случай, че съдът е основал решението си на верността на документа. А както вече се изтъкна, декларацията по чл. 14 ЗМДТ на един от съсобствениците не е от значение за решаването на спора за разпределение на ползването и съдът не е основал изводите си на същата декларация. Ето защо и писмените доказателства, приложени към настоящата молба, не могат да служат нито в подкрепа на основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, нито сочат на предпоставки по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Ответницата по молбата е заявила претенция за присъждане на разноски, което е основателна. Установени са разноски в размер на 500 лева, за адвокатска защита. Върховният касационен съд, състав на III г. о.