Решение № 60180 от 6.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1281/2021 г.

Решение № 60180 от 6.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1281/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на Община Пловдив за отмяна на влязлото в сила решение на Пловдивски апелативен съд № 260057/18.12.2020 г. по гр. д. № 499/2020 г. в частта му, с която молителят е осъден да заплати на З. И. Н. обезщетение за имуществени вреди, причинени от падането й на 23.01.2017 г. на тротоара на [улица], в [населено място], в размер 2 877,80 лв., която сума включва 1 560 лева – стойност на заключваща плака за дистална фрактура на тибия, комплект със заключващи винтове, 1 020 лева – цена на реконструктивна плака, комплект със самонарезни кортикални винтове, 156 лева – санитарни консумативи и 141,80 лева – стойност на закупени ампули "Зибор", със законната лихва от 23.01.2017 г. до окончателното й изплащане. Молителят твърди, че с влязло в сила решение на Пловдивски апелативен съд № 135/24.07.2019 г. по гр. д. № 296/2019 г., допълнено с решение по същото дело № 137/21.08.2019 г., на ищцата З. Н. били присъдени същите суми, при същите правопораждащи фактически твърдения, между същите страни. Счита, че двете влезли в сила решения /№ 260057/18.12.2020 г., постановено по гр. д. № 499/2020 г. и № 135/24.07.2019 г. постановено по гр. д. № 296/2019 г. и допълнено с № 137/21.08.2019 г. / си противоречат и моли първото от тях да бъде отменено. Ответната страна З. Н. заявява, че не оспорва молбата. Счита същата за основателна и моли да бъде уважена. Върховният касационен съд намира подадената молба за отмяна за допустима, а разгледана по същество – и за основателна. От приложените по настоящето дело гр. д. № 296/2019 г. и гр. д. № 499/2020 г., двете на Пловдивски апелативен съд, както и от приложеното гр. д. № 3896/2019 г. на Върховен касационен съд, ІІІ гражданско отделение, е видно, че с решение на Пловдивски апелативен съд № 135/24.07.2019 г. по гр. д. № 296/2019 г., допълнено с решение по същото дело № 137/21.08.2019 г., Община Пловдив е осъдена да заплати на З. Н. обезщетение за имуществени вреди, причинени от падането й на 23.01.2017 г. на тротоара на [улица], в [населено място], в размер 2 877,80 лв., която сума включва 1 560 лева – стойност на заключваща плака за дистална фрактура на тибия, комплект със заключващи винтове, 1 020 лева – цена на реконструктивна плака, комплект със самонарезни кортикални винтове, 156 лева – санитарни консумативи и 141,80 лева – стойност на закупени ампули "Зибор", със законната лихва от 23.01.2017 г. до окончателното й изплащане. С решение на Пловдивски апелативен съд № 260057/18.12.2020 г., постановено по гр. д. № 499/2020 г., Община Пловдив е осъдена да заплати на З. Н. обезщетение за имуществени вреди, причинени от падането й на 23.01.2017 г. на тротоара на [улица], в [населено място], в размер 2 877,80 лв., която сума включва 1 560 лева – стойност на заключваща плака за дистална фрактура на тибия, комплект със заключващи винтове, 1 020 лева – цена на реконструктивна плака, комплект със самонарезни кортикални винтове, 156 лева – санитарни консумативи и 141,80 лева – стойност на закупени ампули "Зибор", със законната лихва от 23.01.2017 г. до окончателното й изплащане. И двете решения са влезли в сила. Второто решение, с оглед съвпадащите становища и на двете страни и постановяването му при наличие на пълен субективен и обективен идентитет с първото, следва да се отмени. Разноски в полза на молителя не следва да се присъждат, тъй като ответната страна не е дала повод за завеждане на молбата за отмяна и е признала същата /арг. чл. 78, ал. 2 ГПК/. По изложените съображения Върховният касационен съд