Решение № 10622 от 7.08.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10666/2013 г.

Решение № 10622 от 7.08.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10666/2013 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Светослав Асенов Аврамов, в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Варна, срещу решение № 1554 от 14.06.2013 г. по адм. дело № 1325 по описа за 2012 г. на административния съд - Варна. С него по жалба на Веселин Петров Петров е прогласена нищожността на ревизионен акт № 251102678 от 14.10.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с решение № 906 от 18.01.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Варна относно определени допълнителни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 от ЗДДФЛ за ревизирани 2005 г., 2006 г., 2007 г., 2008 г. и 2009 г., общо в размер на 4 245.92 лв. и лихва за забава в размер на 1 714.53 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - Веселин Петров Петров, не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Административният съд - Варна е бил сезиран с жалба от лицето срещу ревизионен акт № 251102678 от 14.10.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с решение № 906 от 18.01.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Варна относно определени допълнителни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 от ЗДДФЛ за ревизирани 2005 г., 2006 г., 2007 г., 2008 г. и 2009 г., общо в размер на 4 245.92 лв. и лихва за забава в размер на 1 714.53 лв. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на лицето по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, като са определени посочените задължения. В мотивите на обжалваното решение подробно са изложени фактически и правни съображения относно недействителността на оспорения ревизионен акт, а именно неговата нищожност, като същият е прогласен за нищожен и с решението на жалбоподателя са присъдени съдебни разноски. Проследено е развитието на ревизионното производство от възлагането със ЗВР от 14.03.2011 г. на ревизията, издадена от Геновева Койчева Атанасова, последващото й изменение със заповед от 28.05.2011 г., издадена от Геновева Койчева Атанасова и от 28.06.2011 г., издадена от Иванка Петрова Иванова. Съставен е ревизионен доклад от 12.08.20011 г., срещу който е постъпило възражение, като в срока по чл. 119, ал. 3 от ДОПК е издаден процесния ревизионен акт от орган, определен със ЗОКО от 15.08.2011 г., издадена от Геновева Койчева Атанасова. Същата е определена със заповед № Д-321 от 10.03.2011 г. на директора на ТД на НАП-гр. Варна за орган по приходите, който да определя компетентни органи по издаване на ревизионен акт по чл. 119 от ДОПК за дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Варна, ИРМ (изнесено работно място)-гр. Търговище. Лицето Ивана Петрова Иванова е посочена в т. I от заповед № 3222 от 1.03.2011 г. като заместваща Геновева Койчева Атанасова. По административен ред ревизионният акт е оспорен и е постановено решение на решаващия административен орган. Административният съд е счел, че процесната ревизия е възложена от некомпетентен орган, понеже жалбоподателят е физическо лице, с постоянен адрес в гр. Силистра, който е и адресът по чл. 8 от ДОПК. Освен това той е и съдружник и представляващ "ВИП" ЕООД, с адрес на управление в гр. Силистра. Заповедта за възлагане на ревизия, и заповедта за определяне на компетентен орган да издаде ревизионния акт, не са издадени от органа по приходите, определен от териториалния директор на ТД на НАП-гр. Варна със заповеди № Д-322 от 10.03.2011 г. и Д-321 от 10.03.2011 г., с които се определя компетентен орган да издава ревизионни актове (по отношение на данъчни субекти с адрес и място на осъществяване на дейността им в гр. Силистра), за ИРМ - гр. Силистра. Тези заповеди по чл. 112, ал. 2, т. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК, се отнасят за ИРМ - гр. Търговище, като определените органи на основание посочените правни норми не се явяват компетентни административни органи за физическо лице с адрес по чл. 8 от ДОПК, което не попада в териториалния обхват на това място. Настоящият съдебен състав приема, че не е налице нищожност на ревизионния акт. По правилата на чл. 8 от ДОПК компетентна е териториалната дирекция при ТД на НАП - гр. Варна. Както беше посочено по-горе заповедите за възлагане на ревизия са издадени от орган на приходите при ТД на НАП - гр. Варна, ИЧМ - гр. Търговище, като от този орган е издадена и заповедта за определяне на компетентния орган за издаване на ревизионния акт, при отчитане измененията на посочените актове на директора на ТД на НАП-гр. Варна, с които е извършено предоставяне на неговите правомощия на този орган. Ноторно известен факт, е че ИРМ - гр. Търговище е в териториалния обхват на ТД на НАП - гр. Варна, съгласно решение № РМФ - 286 от 19.12.2009 г. на УС на НАП за одобряване на организационно-управленската структура на НАП, което се представя и с касационната жалба. Няма предвидено нормативно отграничаване на териториалната компетентност на органа по приходите на база ИРМ. Правомощията за издаване на заповеди за възлагане на ревизии и на заповеди за определяне на компетентен орган по закон се упражняват от директора на ТД на НАП, който на основание чл. 11, ал. 3 от Закона за НАП може да ги предоставя в пълен обем или частично на други органи по приходите по предвидения ред затова, както и по отношение на всички данъчни субекти, обхванати от териториалната компетентност на съответната ТД на НАП. В процесния случай органът по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, ИРМ - гр. Търговище притежава нужната териториална и материална компетентност по смисъла на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК на орган по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, съответно има такава и по смисъла на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. За точност следва да се има предвид, че когато се прогласява нищожността на ревизионен акт, следва да бъде отменен като незаконосъобразен и акта на решаващия административен орган, който е решение в потвърдителната му част. По изложените обжалваното решение следва да се отмени и делото върне за продължаване на следващите се съдопроизводствени действия по разглеждане на спора, с който е сезиран съда по съществото му и постановяване на съдебен акт по чл. 160 от ДОПК. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат, като такива ще бъдат присъдени след приключване на спора с влязъл в сила съдебен акт. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение