Решение № 3858 от 6.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9914/2014 г.

Решение № 3858 от 6.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9914/2014 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Вратица - Враца" АД - гр. Враца, представлявано от изпълнителния директор Илия Георгиев Кьосов, чрез пълномощника адв. Юлиян Петров Димитров, против Решение № 247/23.05.2014 г., постановено по адм. дело № 247/2014 г. по описа на Административен съд гр. Враца, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против принудителни административни мерки по протокол от 18.03.2014 г. на дирекция "Инспекция на труда" гр. Враца. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В допълнителна молба от 21.06.2015 г. поддържа, че решението е недопустимо, поради това че не са конституирани всички надлежни страни. По изложените в жалбата и в допълнителната молба съображения, касаторът моли решението да бъде обезсилено, евентуално - отменено като неправилно, а вместо него постановено друго, с което да бъдат отменени оспорените принудителни административни мерки. Ответникът по касационната жалба - дирекция "Инспекция по труда" - гр. Враца оспорва жалбата. В писмено становище, представено от пълномощника юрисконсулт Мая Кирилова се излагат съображения за правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Враца е отхвърлена жалбата на "Вратица - Враца" АД против принудителни административни мерки - задължителни предписания по протокол от 18.03.2014 г. на дирекция "Инспекция на труда" гр. Враца. За да постанови това решение съдът е приел, че с оспорените принудителни административни мерки по т. т. 1 - 4 от протокола законосъобразно е разпоредено на "Вратица - Враца" АД да изплати в установените срокове уговореното трудово възнаграждение на работниците и служителите за месеците от октомври 2013 г. до януари 2014 г. включително. Приел е за установено, че за посочените месеци са изплатени само част от дължимите трудови възнаграждения на работниците и служителите в дружеството, което е установено от справката, представена от самото дружество. Относно предписанията по т. 5 и 6 от протокола съдът е приел, че са дадени законосъобразно във връзка с отстраняване недостатъци по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда. В тази връзка се е позовал на разпоредбите на чл. 261, ал. 1, т. 6 и ал. 3 и чл. 381, т. 1 от Наредба № 16-116/0802.2008 г. за техническа експлоатация на енергообзавеждането, както и на чл. 78 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труда на работните места и при използване на работното оборудване, като е направил извода, че дружеството - работодател не е изпълнило задълженията си за извършване на периодичните проверки, а представените сертификати за контрол са с изтекли срокове. Във връзка с възражението за издаването на акта от некомпетентен орган, съдът е изложил, че са представени доказателства, от които се установява, че инспекторите, които са съставили протокола, са служители на дирекция "Инспекция по труда" гр. Враца, а инспекторите съгласно чл. 20, ал. 1 и ал. 4, т. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Инспекция по труда" са контролни органи и при осъществяване на дейността си могат да прилагат принудителни административни мерки, включително тези, предвидени в чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ. Така постановеното решение е правилно. Предмет на оспорването пред първоинстанционния съд са издадените на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ задължителни предписания, дадени на "Вратица - Враца" АД, обективирани в т. т. 1 - 6 от протокол за извършената на 18.03.2014 г. проверка от инспектори към дирекция "Инспекция на труда" гр. Враца. С предписанията по т. т. 1-4 от протокола е предписано на дружеството като работодател да изплаща в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, съгласно чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда /КТ/, като е предписано да се изплати дължимото трудово възнаграждение, както следва: за м. октомври 2013 г. - т. 1, за м. ноември 2013 г. - т. 2, за м. декември 2013 г. - т. 3 и за м. януари 2014 г. - т. 4. В протокола е посочено, че при извършената проверка е установено, че работодателят не е изпълнил задължението си да изплаща в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, като до момента на проверката не са изплатени напълно трудовите възнаграждения на работещите за посочените месеци, с което са нарушени изискванията на чл. 128, т. 2 КТ. В рамките на извършената проверка от проверяваното дружество "Вратица - Враца" АД е представена Справка за начислените трудови възнаграждение, плащанията и остатъците за плащане от м. септември 2013 г. до м. януари 2014 г. с изх. № 209/18.03.2014 г., подписана от касиер и от главен счетоводител на дружеството. В справката в табличен вид за всеки от месеците са посочени следните данни: дължима сума; изплатена сума - съответно по банков път и от каса - РКО; остатък за плащане, като в последната графа са посочени следните суми: за м. октомври - 24363,41 лв., за м. ноември - 61126,60 лв., за м. декември - 53473,97 лв. и за м. януари 2014 г. - 64205,67 лв. В приложената идентификационна карта на "Вратица - Враца" АД, съставена на 18.03.2014 г. за целите на проверката и подписана от изпълнителния директор на дружеството, е посочено, наред с останалото, че дружеството има нает персонал общо 181 души. В разпоредбата на чл. 404, ал. 1 КТ е предвидено, че за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни административни мерки, изброени в т. т. 1 - 9, като в т. 1 е предвидено издаването на задължителни предписания на работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство и др. В разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ, посочена като правно основание за издаване на оспорените пред съда задължителни предписания по т. т. 1 - 4, е регламентирано, че работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. В т. 1 на същия чл. е предвидено задължението на работодателя в уговорените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд. В конкретния случай предписанията се отнасят единствено до изплащане в установените срокове на уговореното трудово възнаграждение. Предвид събраните доказателства обосновано е прието от административния орган и от първоинстанционния съд, че е доказано неизплащането на пълния размер на трудовите възнаграждения на работниците и служителите в дружеството "Вратица - Враца" АД за месеците октомври - декември 2013 г. и за месец януари 2014 г. В справката за изплатени трудови възнаграждения на работници и служители, съставена от дружеството за целите на проверката, недвусмислено е посочено, че не е изплатен пълния размер на възнагражденията, като са посочени и конкретните суми, които не са платени, а са начислени като трудови възнаграждения и са дължими. Въпреки че в констатациите към протокола за извършена проверка не е посочено изрично, че дължимите възнаграждения на работниците и служителите за посочените месеци са начислени във ведомостите за заплати, от съвкупния анализ на доказателствата по делото се налага извода, че за тези месеци работодателят е начислил дължимите трудови възнаграждения, което изрично е посочено в справката за изплатени трудови възнаграждения, представена от "Вратица - Враца" АД. С начисляването на работните заплати във ведомостите за заплати работодателят е установил какъв е размера на дължимите от него суми на работниците и служителите за положения от тях труд, поради което се налага извода, че не е налице спор относно размера на дължимите възнаграждения. Неизплащането на дължимите трудови възнаграждения представлява нарушение на трудовото законодателство и по-конкретно на чл. 128, т. 2 КТ, поради което е налице посоченото в предписанията фактическо и правно основание за издаването им. Възражението на касатора, че оспорените принудителни административни мерки са незаконосъобразни поради това, че в предписанията не е посочен размера на възнагражденията, които следва да бъдат изплатени, е неоснователно. Действително, в предписанията не са изброени поименно работниците, на които следва да бъдат изплатени възнагражденията, съответно - сумата, която следва да бъде изплатена на всеки от тях. Това нарушение обаче не е съществено, тъй като дължимият размер е установен и признат от самото дружество - работодател с начисляването на възнагражденията във ведомостите за заплати. Поради това, че задължителните предписания препращат към изготвената от дружеството справка за изплатените трудови възнаграждения, а тя от своя страна е съставена въз основа на ведомостите за заплати, то се налага извода, че задължителните предписания се отнасят до изплащане именно на начислените във ведомостите за заплати за м. октомври, ноември и декември 2013 г. и м. януари 2014 г. трудови възнаграждения на работниците и служителите във "Вратица - Враца" АД. Твърдението в касационната жалба, че не било ясно от какви договори произтичат начислените задължения се възприема единствено като необоснована защитна теза на жалбоподателя. Както вече се посочи, в справката, която е съставена за целите на проверката, извършена от органите на дирекция "Инспекция по труда" и която е подписана от касиер и главен счетоводител на дружеството - работодател, ясно е посочено, че се отнася за трудови възнаграждения, т. е. налице е признание на работодателя относно основанието за начисляване на възраженията. Отделно от това стои въпросът, че нито в административното производство, нито при обжалването пред първата инстанция е поддържана теза, че начислените възнаграждения произтичат от граждански договори. Твърдението в касационната жалба противоречи на позицията на работодателя до този момент и не е подкрепено с никакви доказателства, поради което се приема за неоснователно. Наведеното в допълнителната молба от касационния жалбоподател касационно основание за отмяна - недопустимост на решението, е неоснователно. Първоинстанционният съд правилно е конституирал страните в първоинстанционното производство - оспорващия и административния орган, който е издал оспорените предписания, в съответствие с правилата на чл. 153, ал. 1 АПК. Работниците и служителите, за изплащането на чиито трудови възнаграждения се отнасят задължителните предписания, нямат качеството на заинтересовани лица по смисъла на чл. 153, ал. 1 КТ, тъй като от предписанията не се засягат пряко техни права и законни интереси, нито възникват задължения за тях. Правото на работниците и служителите да получат трудовите си възнаграждения не произтича от задължителните предписания, а от трудовите им договори и съответно - от престирането на работната им сила в изпълнение на тези договори. От друга страна, дори да бъдат отменени предписанията, това няма да обуслови недължимост на трудовите възнаграждения. Затова не е налице основание за обезсилване на първоинстанционното решение. Становището, застъпено в решение № 12009/01.10.2012 г. по адм. дело № 5517/2012 г. на ВАС, шесто отделение, на което се позовава касаторът, не се споделя от настоящия състав. Следва да бъде посочено, че съществува значителна практика на шесто отделение на ВАС по сходни казуси, които са разрешени без участието на работниците и служителите, т. е. прието е, че те не следва да участват като заинтересовани страни по делото, включително и множество дела, постановени по идентични на настоящия правни спорове /между същите страни, но за различни периоди/, които също са разгледани без участието на работниците и служителите /адм. дела № № 4303/2013 г., 4304/2013 г., 1282/2014 г., 12789/2013 г., 7912/2013 г., 16695/2013 г., 10107/2013 г. и др./. Предвид изложените съображения, обжалваното решение е правилно в частта, с която е отхвърлена жалбата против задължителните предписания по т. т. 1 - 4. Относно предписанията по т. 5 и т. 6 обжалваното решение също е правилно. По т. 5 от протокола е предписано да се извършат лабораторни измервания, свързани с електробезопасността, съгласно изискванията на чл. 200, ал. 1, т. 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване /ДВ, бр. 88/1999 г./ и чл. 261, ал. 3 и чл. 267, ал. 2, т. 3 от Наредба № 16-116 за техническа експлоатация на енергообзавеждането /ДВ, бр. 26/2008 г./. По т. 6 от протокола е предписано да се извършат измервания за установяване на съответствието на параметрите на работната среда с нормите и изискванията за безопасни условия на труд, съгласно чл. 217, ал. 1, 3, 4 и 5 от Наредба № 7 /ДВ, бр. 88/1999 г./. В мотивите е посочено, че протоколите от лабораторни изследвания, съответно за съпротивлението на заземителните уреди /по т. 5/ и за установяване на съответствието на параметрите на работната среда с нормите и изискванията за безопасни условия на труд, в частност - осветеност /т. 6/, са с изтекъл срок, в нарушение, съответно на чл. 261, ал. 3 и чл. 267, ал. 2, т. 3 от Наредба № 16-116 и чл. 381, ал. 1 от същата наредба. От представените по делото доказателства се установява, че не са проведени в указания в посочените наредби едногодишен срок лабораторни измервания, съответно - на съпротивлението на заземителните уредби и за установяване съответствието на параметрите на работната среда с нормите и изискванията за безопасни условия на труд, осветеност. За последните проведени измервания са съставени протоколи, съответно: Протокол за контрол на съпротивление на мълниезащитна заземителна уредба № 908-1/14.06.2012 г. и е издаден Сертификат за контрол № 908/14.06.2012 г.; Протокол за контрол на изкуствено осветление № 58-О/09.10.2012 г. и е издаден Сертификат за контрол № 58/09.10.2012 г. В цитираните в предписанията разпоредби е предвидено задължително периодично измерване /проверки/, съответно на съпротивлението на заземителните уредби /чл. 261, ал. 3, вр. ал. 1, т. 6 от Наредба № 16-116 от 8.02.2008 г. за техническа експлоатация на енергообзавеждането/ и на осветителните уредби /чл. 381, т. 1 от същата наредба/ за период не по-дълъг от една година. Тези задължения на работодателя очевидно не са били изпълнени, тъй като от датите на последните лабораторни измервания, съгласно представените протоколи и сертификати, е изминал период повече от една година към датата на извършване на проверката от органите на дирекция "ИТ" - 18.03.2014 г., а нови измервания не са били проведени към тази дата. Твърдението в касационната жалба, че едногодишният срок следвало да се брои от 01.01. до 31.12. на съответната година не съответства на нормативните изисквания, нито на целта на тези изисквания - да се осигуряват безопасни и здравословни условия на труд в предприятието. Освен това, последните измервания са извършени през 2012 г., а проверката е извършена през м. март 2014 г. и очевидно е изтекъл период по-дълъг от една година, поради което с определянето на срока за изпълнение на предписанията до 17.04.2014 г. не е допуснато нарушение на закона. По изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция, тъй като ответната страна не е претендирала такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение