Решение № 8824 от 03.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5923/2009 г.

Решение № 8824 от 03.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5923/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава четиринадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по подадено на основание чл. 239, т. 1 АПК от Марин Тодоров Маринов искане за отмяна на решение 1011/12.11.08 г. по адм. д. № 5019/08 г. по описа на Административен съд София-град и на решение № 3334/12.03.09 г. по адм. д. № 15030/08 г. на Върховния административен съд, тричленен състав. Директорът на Дирекция "Социално подпомагане"- София, ответник по искането за отмяна, в писмен отговор излага съображения за неоснователност на същото. Върховният административен съд намира подаденото в преклузивния срок по чл. 240 АПК искане за отмяна процесуално допустимо. По съществото на искането за отмяна констатира следното: С решение № 1011/12.11.08 г. по адм. д. № 5019/08 г., оставено в сила с решение № 3334/12.03.09 г. по адм. д. № 15030/08 г. на ВАС, Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Марин Тодоров Маринов срещу мълчалив отказ на директора на Дирекция "Социално подпомагане" София да се произнесе по молба вх. № 94-ММ-81/06.08.08 г. Този правен резултат е обоснован с безспорното по делото установяване относно обстоятелството, че за 2008 г. оспорващият Маринов е изчерпал правото си да ползва социалната услуга по чл. 36, ал. 2, т. 8 (ред. ДВ бр. 101/07 г). от Правилника за прилагане на Закона за социално осигуряване (ППЗСП) - настаняване в център за временно настаняване, институция, определена с разпоредбата на § 1, т. 23 ДР ППЗСП като комплекс от социални услуги, предоставяни на бездомни лица, насочени към задоволяване на ежедневните им потребности, за срок не повече от 3 месеца в рамките на календарната година. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК влязлото в сила решение подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Разпоредбата има предвид непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Новите обстоятелства по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо по причини извън процесуалната активност на страната. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. Представената с искането за отмяна Методика за условията и реда за предоставяне на социалната услуга "Център за временно настаняване", изх. № 9100/272 от 18.12.08 г., в чийто раздел IV "Условия и ред за ползване на социалната услуга" се предвижда, че сираците, завършили социални учебно професионални центрове или други учебни заведения се приемат в центъра за срок до една година, не представлява ново писмено доказателство от съществено значение за делото по смисъла на цитираната разпоредба, тъй като не внася нова светлина по съществото на спора. Същата съдържа указания във връзка с предоставянето на социалната услуга "Център за временно настаняване" и по-благоприятния режим за предоставяне на тази социална услуга за определена категория лица, създаден след постановяване на оспорения по делото "мълчалив отказ" няма характер на ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, тъй като от една страна - преценката за законосъобразност на административния акт се извършва към датата на издаването му, а от друга дори методиката да е била утвърдена към тази дата, неспазването й би обусловило евентуална незаконосъобразност на акта, която не би могла да бъде отстранена в производството за отмяна. С оглед горното, налага се правен извод за неоснователност на подаденото на основание чл. 239, т. 1 АПК искане за отмяна, поради което и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав