Решение № 9782 от 15.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6101/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. М. М., чрез назначения представител по чл. 25 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ адвокат М. Дянкова, против решение 4605 от 05.05.2025 г., постановено по адм. дело 858/2025 г. по описа на Административен съд Хасково. Релевирани са доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, като постановен в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение със законните последици от това. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ/, чрез процесуалния представител старши юрисконсулт М. Кръстева, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано, като моли да бъде оставено в сила. Представя справки относно общото положение и актуалната обществено - политическа обстановка в Сирия от 21.07.2025 г. и 10.09.2025 г. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, приема касационната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение 4605 от 05.05.2025 г., постановено по адм. дело 858/2025 г. по описа на Административен съд Хасково, е отхвърлена жалбата на Х. М. М., гражданин на Сирия, срещу решение 2556/14.03.2025г. на председателя на ДАБ. С оспорения административен акт, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във вр. с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, на чуждия гражданин е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В резултат съвкупната преценка на данните от приобщените пред първата инстанция доказателства, в това число административната преписка по издаване на оспорения акт /включително протокол от проведено с лицето интервю и справка с вх. МД-02-60/29.01.2025 г., издадена от Дирекция Международна дейност при ДАБ относно Сирийска арабска република/ и представените в съдебното производство справки с вх. МД-02-77/03.02.2025 г. и вх. МД-02-200 от 08.04.2025 г., съдът е установил релевантната за правния спор фактическа обстановка, която, подробно и вярно описана в мотивите на обжалвания съдебен акт, се възприема от касационната инстанция. Предвид това и липсата на спор относно фактите между страните, за целите на настоящото изложение в обобщен вид следва да се посочи, че производството пред административния орган е образувано по молба с рег. 44496 от 10.10.2024 г. от Х. М. М., гражданин на Сирия, за предоставяне на закрила на територията на Република България, като е регистриран като непридружен непълнолетен. Поради това, в хода на административното производство е представляван от представител, назначен с решение 2555 от 16.10.2024 г. на председателя на Националното бюро за правна помощ. На основание чл.15, ал. 4 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет/, Дирекция Социално подпомагане /ДСП/ [населено място] е била уведомена и бил е определен социален работник, който да присъства при провеждане на интервюто и който е изготвил социален доклад. На 31.01.2025 г. е било проведено интервю със сирийския гражданин, в присъствие на преводач, на определения социален работник и на особения представител по чл. 25 ЗУБ. В хода на интервюто е заявил, че е напуснал Сирия през месец май 2023 г. и преминал нелегално в Турция , където останал около една година, в дома на чичо си. Там не е ходил на училище и не е подавал молба за регистрация, като е напуснал Турция, защото се страхувал да не го хванат турските власти и да го депортират обратно в Сирия. В Република България пристигнал нелегално през месец октомври 2024 г. Според разказаната бежанска история Х. М. М. е роден и живял в гр. Минбидж, област Халеб, впоследствие заедно със семейството си се местили на много места, но бил малък и не знаел кои са тези места. Посочил е, че е напуснал Сирия от гр. Джараблус, където е живял около един месец. Семейството /родителите му, петимата му братя и едната му сестра/ и към настоящия момент живеело в район, в близост до Риф Мандидж. Макар да разказва, че е виждал военни действия, когато е бил малък, изрично заявява, че в Сирия не е имал проблеми заради етническата си принадлежност, нито заради религията им, не е имал проблеми с официалните власти в страната си, не му е оказвано насилие, не бил арестуван и не бил осъждан. Посочил е, че не е отбил военната си служба, но и не е бил търсен за мобилизация. Семейството му в Сирия знаело, че се намира в България, тъй като се чували по телефона, но не можело да дойде тук, защото не разполагало с нужните финансови средства. Той от своя страна взел пари на заем, за да дойде в тази страна. Като основна причина за напускането на Сирия молителят сочи, войната и опасната обстановка, както и че в Сирия е работил като шивач, и в кафенетата като общ работник, но тези средства не позволявали на роднините му да заминат. Изрично е и изявлението му, че не бил заплашван лично, нито семейството му, не било оказвано насилие спрямо него, а в България е подал молба за закрила, защото знаел, че е добра страна, в която доста бързо може да получи статут и да направи събиране на семейство. При тези данни, председателят на ДАБ е издал атакуваното пред първата инстанция решение, с което отказва да предостави на чуждия гражданин статут на бежанец и хуманитарен статут. В акта са изложени подробни мотиви за отсъствието на основанията за предоставяне на международна закрила, предвидени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, в това число в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, както и при отчитане на закрепения в чл. 4, ал. 3 ЗУБ принцип за "non-refoulement" /забрана за връщане/. При съобразяване на чл. 6а ЗУБ, подробно е обсъден най-добрият интерес на детето. В обжалваното решение административният съд е приел, че актът на председателя на ДАБ е законосъобразен, при което отхвърля жалбата на търсещото закрила лице като неоснователна. За да постанови този правен резултат, подробно обсъждайки в мотивите си установените по делото факти /в т. ч. по аргумент от чл. 142, ал. 2 АПК, в контекста на настъпилите след издаване на процесния акт, промени в политическата и обществената обстановка в Сирия/ административният съд е счел, че решението на председателя на ДАБ е издадено от компетентен орган, в установената форма, без допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. В този смисъл е постановен атакуваният пред касационната инстанция съдебен акт. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, по изложените в него подробни и законосъобразни мотиви, които, възприети от касационната инстанция, е ненужно да бъдат възпроизвеждани в текста на настоящото решение, включително с оглед възможността, предвидена в чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 АПК. При вярно установени по делото факти, в това число относно личната бежанска история на чужденеца и ситуацията в държавата му на произход, кореспондиращи включително с данните от представената пред касационната инстанция справка относно актуалната обществено политическа обстановка в Сирия, административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от сирийския гражданин международна закрила. Неоснователно касационният жалбоподател счита, че първоинстанционният съд необосновано е приел, че не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, поради неправилното анализиране на ситуацията в страната на произход. Всички обстоятелства по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ са били задълбочено изследвани, като първостепенният съд вярно е посочил, че в тази разпоредба се включват обстоятелства, свързани с тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Правилно е съобразено, че наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО, каквито обаче не се установяват в конкретния случай, включително с оглед разясненията дадени в Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07. Издателят на процесния административен акт правилно е отчел данните от приложената по преписката справка за Сирия, според която действително там има вътрешен въоръжен конфликт, който обаче не обхваща територията на цялата държава, а е в отделни области и степента на конфликта не достига такова ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, ако бъде върнато в страната, поради самия факт на присъствието си, се излага на реална заплаха. От значение са и обстоятелствата, че самият жалбоподател е заявил пред ДАБ, че в Сирия е останало семейството на молителя - родители и пет братя и една сестра, за които няма данни да са били заплашвани или да им е било оказвано насилие в района, в който живеят /в близост до Риф Мандидж/. Съдът обосновано е преценил, че от информацията в справките за обстановката в Сирия следва категоричният извод, че в страната обстановката е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване, като за последното е показателен фактът, че има множество вътрешно разселени лица в страната. Изложените от първостепенния съд правни изводи в тази връзка се потвърждават и от представените в касационното производство справки от ДАБ с вх. МД-02-398 от 21.07.2025 г. и вх. МД-02-483 от 10.09.2025 г. В тях се съдържат данни, че според оценки на Върховния комисариат за бежанците на ООН /ВКБООН/, към 12 юни 2025 г. в провинция Халеб пребивават 1 545 049 вътрешно разселени лица, а от 27 ноември 2024 г. насам 467 198 души са се завърнали в провинцията, след като преди това са били в положение на вътрешно разселване. ВКБООН допълнително изчислява, че от началото на 2024 т. до 15 май 2025 г. общо 197 265 завърнали се от чужбина лица живеят в провинция Халеб, по-голямата част от които /25 137 души/ се завръщат в окръг Джебел Саман, следвани от Ал Баб /5 683 души/ и Менбидж /5 121 души/. Между 27 август и 2 септември 2025 г. ВКБООН продължава да улеснява безопасното и достойно завръщане на сирийските бежанци в техните родни райони. Само през посочения период 423 семейства /общо 1342 души/ се възползват от тази помощ, с което общият брой на завърналите се през тези три пункта лица достига 16 489 души от началото на годината. В подкрепа на тяхното връщане и реинтеграция, ВКБООН предоставя и парична помощ на 1796 семейства /общо 6995 завърнали се лица/ в цяла Сирия. Тази безвъзмездна помощ служи като преходна предпазна мрежа, която помага на семействата да покрият основни потребности, включително храна, транспорт и лекарства през първите месеци след завръщането си, като им дава свободата да приоритизират и да осигуряват потребностите си по достоен начин. Данните, съдържащи се в посочената справка сочат, че общата обстановка по сигурността в страната е сравнително стабилна. Не могат да бъдат споделени доводите на касатора, че съдът е постановил решението си единствено въз основа на справките, издадени от самия ответник, който подход противоречи на методологията на Европейската служба за подпомагане в областта на убежището към Европейската комисия. Представените справки са изготвени от дирекция Международна дейност на ДАБ в съответствие с Методологията на Агенцията на Европейския съюз за убежището /бивша Европейска служба за подкрепа в областта на убежището/ за изготвяне на информация за страните на произход/ и са съставени изцяло на базата на внимателен преглед на публично достъпни външни източници на информация. Тези справки имат характера на официални писмени документи в производството по ЗУБ и удостоверяват, че компетентният орган е извършил проверка и е установил определени факти, отразени в документите. Справките се изготвят в кръга на правомощията на агенцията и следва да се даде приоритет на доказателствената им тежест, в случай че съдържанието им не се опровергава от други доказателствени източници, какъвто е настоящият случай. Без фактическа и правна обосновка са и твърденията на жалбоподателя, че липсва оценка на личната ситуация на непълнолетния сирийски гражданин, с оглед възможността за благоденствието при евентуално връщане в страната на произход или друга държава, не са обсъдени обстоятелствата, свързани с другите членове на семейството, възможността им да се грижат за непълнолетния, не е установено тяхното местонахождение, единствено е отразено, че не е прекъсната емоционалната връзка с родителите и неговите петима братя и една сестра. Това становище не кореспондира със съдържанието на изготвените по делото два социални доклада, въз основа на които съдът е преценил, че непълнолетният е в добро емоционално състояние и поддържа връзка с близките си по телефона, тъй като към момента те се намират в Сирия. Нито служителите на ДСП, нито съдът имат задължение да изследват дали членовете на семейството на непълнолетния разполагат с родителски капацитет, както и дали заявеното от кандидата местоположение на родните е действителното такова. Вярно е, че чл. 6а ЗУБ, и съображение 18 от Преамбюла на Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила /Директива 2011/95/ЕС/ и съображение 33 от Преамбюла на Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26.06.2013 г. относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила, както и чл. 24, § 1 и § 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, а разбира се и чл. 3, § 1 и сл. от Конвенцията за правата на детето на Организацията на обединените нации /приета на 21.11.1989 г., обн. ДВ бр. 55/1991 г., в сила от 03.07.1991 г. /, поставят висшия интерес на детето, като водещ императив във всяко касаещо го производство, в частност - налагат при прилагането на ЗУБ първостепенно значение да има най-добрият интерес на детето. Според чл. 6а ЗУБ, преценката за най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето, като по аргумент от препращащата разпоредба на § 1, т. 11 от ДР на ЗУБ, във връзка с § 1, т. 5 от ДР на ЗЗдет най-добрият интерес на детето е преценка на: а/ желанията и чувствата на детето; б/ физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в/ възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г/ опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д/ способността на родителите да се грижат за детето; е/ последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж/ други обстоятелства, имащи отношение към детето. При отчитане критериите по § 1, т. 5 от ДР на ЗЗдет, следва да се приеме, че най-добрият интерес на детето е запазване целостта на семейството, благоденствието и социалното му развитие, което може и следва да бъде постигнато чрез завръщане на непълнолетния в страната му по произход именно при това семейство. По този начин са изпълнени и изискванията на член 23 от Директива 2013/33/ЕС относим към висшия интерес на ненавършилите пълнолетие. Също така следва да се подчертае, че най-добрият интерес на детето не е въведен от законодателя като задължителна предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут в чл. 9 ЗУБ, нито е определен като условие за предоставяне на субсидиарна закрила в глава V от Директива 2011/95/ЕС, поради което не представлява самостоятелно и достатъчно основание за предоставяне на международна закрила, което да може законосъобразно да замени отсъствието, както в случая, на материалноправните предпоставки за предоставяне на такъв вид закрила, предвидени от българския и европейския законодатели. С оглед изложеното и както бе посочено по-горе, споделими са изводите на първостепенния съд, че в процесния случай не намират приложение основанията, визирани чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. По посочените съображения и споделените мотиви на първоинстанционния съд, към които препраща, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение, като правилно и при липсата на установени други негови пороци от кръга на предвидените в чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,