Решение № 3272 от 28.3.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция по вписванията (АВ) срещу Решение 2109 от 20.11.2020г. по адм. дело 1881/ 2019 г. на Административен съд Пловдив (АСП) в ЧАСТТА, с която същата е осъдена да заплати на "Сдружение на пациентите с онкологични заболявания" обезщетение в размер на 307, 50лв. Касационният жалбоподател излага доводи за недопустимост на съдебния акт. В условията на евентуалност твърди неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материалния закон. Касационният жалбоподател- Агенция по вписванията, в съдебно заседание чрез юрисконсулт Иванов моли за уважаване на касационната жалба и отмяна на решението на АССГ. Претендира сторените по делото разноски, съобразно приложения списък по чл. 80 ГПК. Ответникът- "Сдружение на пациентите с онкологични заболявания" със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, Братя Пулеви 3, ет.3, в писмен отговор, подаден чрез адв. Ж. Петрова от АК Пловдив, моли да се остави без уважение касационната жалба, като неоснователна и да се потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Ответникът с допълнителна молба от 3.02.2023 г. поддържа аргументите за неоснователност на касационната жалба и моли за нейното отхвърляне и да се потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Посочва, че при разглеждане на делото в първата инстанция не са допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Счита, че решението на първоинстанционния съд следва да се остави в сила, поради липса на касационни основания по чл. 209 АПК. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. С обжалваното съдебно решение на АС Пловдив Агенцията по вписванията е била ОСЪДЕНА да заплати на Сдружение на пациентите с онкологични заболявания, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, сума в размер на 307, 50 (триста и седем лева и 50 ст.), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса, във връзка с обжалване на Отказ 20181106160631/ 08.11.2018г. на длъжностното лице по регистрацията да извърши вписване на обстоятелства по партида на търговеца по заявление вх. 20181106160631 от 06.11.2018 г., отменен с решение 596 от 19.11.2018 г., постановено по търговско дело 895 за 2018 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба /26.06.2019г./ до окончателното й изплащане. За да достигне този резултат решаващият съд е установил, че Сдружение на пациентите с онкологични заболявания е депозирало заявление за вписване на промяна в обстоятелствата по партидата на дружеството. Последвал е Отказ 20181106160631/ 08.11.2018г. на ДЛР към Агенцията по вписванията по подаденото от дружеството заявление. Отказът е бил обжалван пред Пловдивския окръжен съд на основание чл. 25, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ. Във връзка с обжалване на отказа е сключен Договор за правна защита и съдействие 2513 от 14.11.2018г. между ищеца и адв. Ж. Петрова от АК договореното възнаграждение е в размер на 300, 00 лв. С Решение 596/ 19.11.2018 г. по търговско дело 895/ 2018 г. по описа на Окръжен съд Пловдив е отменен горепосоченият отказ и е задължена Агенция по вписванията да впише заявените обстоятелства. Адм. съд приел искът за доказан по своето основание и размер. Според съдебния акт налице били елементите от фактическия състав за възникване отговорността на Агенция по вписванията- отменен по предвидения в закона ред незаконосъобразен акт, настъпила имуществена вреда и причинна връзка между настъпилата вреда и акта. Заплащането на адвокатското възнаграждение било доказано, посредством представените документи - договор и разписка, които са били депозирани още по търговското дело. Съдът приел, че е доказано заплащане на адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство в размер на 300 лв. с ясно посочено основание и размер и 7,50 лв. разноски за ДТ. При извършената от съда служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК- за валидност, допустимост и съответствие на съдебното решение с материалния закон, настоящият състав на ВАС намира обжалваното решение за недопустимо по следните съображения: Присъждането на разноски за адвокатски възнаграждения, сторени в съдебното производство по обжалване на отказ за вписване не съставляват вреди по смисъла на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ и не могат да се претендират по реда на чл. 1 ЗОДОВ, към който текст последната разпоредба на специалния ЗТРРЮЛНЦ препраща. Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. В случая такъв ред е налице, доколкото се претендира обезщетяване на причинени имуществени вреди, произтичащи от отменен отказ на длъжностно лице по регистрацията, изразяващи се в заплатени в съдебното производство по отмяна на отказа разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса. Обжалването на отказ на длъжностно лице по регистрацията да извърши вписване на заявени пред него обстоятелства е изрично уредено в специалния закон - ЗТРРЮЛНЦ. Отказът подлежи на обжалване пред окръжния съд по седалището на търговеца или клона на чуждестранен търговец, юридическото лице с нестопанска цел или клона на чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел, като съдът разглежда жалбата в състав от един съдия в закрито заседание по реда на глава двадесет и първа "Обжалване на определенията" от Гражданския процесуален кодекс. Решението на съда подлежи на обжалване в 7- дневен срок от съобщаването му пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно. С оглед предмета на обжалване производството пред окръжния съд не е охранително, защото не произтича от дължима се и постановена от съд защита, а от разглеждане правилността на постановен от извънсъдебен орган акт, комуто, по силата на специален закон, са вменени права и задължения за извършване на административна услуга. Производството по обжалване има за предмет на разглеждане- правилен и законосъобразен ли е отказа, т.е. правен спор, който се разглежда по реда на чл. 276, ал.1, чл. 278, ал.1, изр. второ, ал.2, изр. второ от ГПК, във вр. с чл.25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ. В него ответна страна е АВ, която е издател на акта и притежава процесуална легитимация- чл. 25, ал.2 и ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ. Доколкото чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ не препраща към всички разпоредби на ГПК (в т. ч. не препраща и към охранителните производства по чл. 530 и сл., както и към чл. 541 от ГПК), а само към разпоредбите на глава двадесет и първа от ГПК "Обжалване на определенията". Сторените в това съдебно производство разноски могат и следва да се претендират по реда на чл. 273, във вр. с чл. 78 и чл. 81 от ГПК по силата на препращащата норма на чл. 275, ал. 2 от ГПК. В случая отговорността за разноски произтича от неоснователно предизвикан гражданско- правен спор и несъмнено следва да се осъществи в самия граждански процес- чл.78, ал.1, ал.2 и чл. 81 ГПК. При наличието на ефективен ред за претендиране на сумите за разноски в съдебното производство по чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, недопустимо е същите да бъдат претендирани в исково производство за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 203, ал. 1 АПК (в този смисъл са решения по АД 7094/ 2020 г.; 5972/ 2020 г.; 5425/ 2020 г. и 4397/ 2020 г. на ВАС). При изменението и допълнението на специалния закон - ЗТРРЮЛНЦ (обн. ДВ, бр. 105/11.12.2020 г.) въпросът е разрешен занапред, като в чл. 25 е добавена нова ал. 6, съгласно текста на която: "В производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс." В решение 596/19.11.2018 г. по търговско дело 895/2018 г. по описа на Окръжен съд Пловдив е оставено без уважение искането за присъждане на направените разноски. Същото решение е влязъл в сила съдебен акт- чл.177 АПК. Първоинстанционният съд, като е приел, че предявеният пред него иск е основателен, въпреки наличието на специален ред за претендиране на сумите по смисъла на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. С оглед установената до изменението на ЗОДОВ съдебна практика и разпоредбата на § 6 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ (обн. ДВ бр. 94/29.11.2019 г.), на касатора не се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение по смисъла на чл. 10 ЗОДОВ. По горните съображения и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение