Решение № 5870 от 3.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3155/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. Б. А. и В. И. А. от гр. Сандански, подадена чрез процесуалния представител адв. Куртова, срещу решение 56 от 07.01.2025 г., постановено по адм. дело 205/2023 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е обявена нищожността на заповед 18-10028/21.10.2020 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър Благоевград. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се отхвърли първоинстанционната жалба. В съдебно заседание се прави и искане за присъждане на разноски по делото, както и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника А.. Ответникът началник на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ Благоевград, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Ответникът А. Ф. А., редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Иванов, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност по съображения, изложени в писмен отговор и писмена защита. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд Благоевград е образувано по жалба на А. А. с искане за обявяване нищожността на заповед 18-10028/21.10.2020 г. на началника на СГКК Благоевград, с която на основание чл. 54, ал. 1 и ал. 4, във връзка с чл. 51, ал. 1, т. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/, е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на [населено място], Община Сандански, одобрена със заповед РД-18-54/09.01.2018 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/, изразяващо се в разделянето на поземлен имот с идентификатор 57176.125.2 с площ от 2442 кв. м. и нанасянето на нов поземлен имот с идентификатор 57176.125.11 с площ от 1221 кв. м., с начин на трайно ползване за друг вид застрояване, собственост на А. А., както и на нов поземлен имот с идентификатор 57176.125.12 с площ от 1221 кв. м., с начин на трайно ползване за друг вид застрояване, собственост на В. А., в съответствие с подробния устройствен план /ПУП/ - план за регулация и застрояване /ПРЗ/, одобрен със заповед 476/03.10.2003 г. на кмета на Община Сандански. Изменението е поискано със заявления рег. 01-408755/09.09.2020 г. и рег. 01-479355/16.10.2020 г., подадени от В. А. и А. А., в качеството им на съсобственици на имот с идентификатор 57176.125.2, съгласно нотариален акт 196, том I, рег. 2092, дело 170/2006 г. и нотариален акт 152, том II, рег. 3185, дело 314/2003 г., с искане за разделяне на поземлен имот с идентификатор 57176.125.2 на два еднакви по площ поземлени имоти въз основа на влязъл в сила ПУП ПР. Административен съд Благоевград е приел, че за жалбоподателя е налице безспорен правен интерес по заявлението му да бъде издаден валиден административен акт, без същият да страда от порока нищожност, поради и което независимо, че актът удовлетворява отправено искане до административния орган, с оглед конститутивното му действие, адресатът има интерес да игнорира всякакво съмнение за неговата действителност, още повече, че от приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че графичната част към оспорената заповед не е вярна. За да обяви нищожността на оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от некомпетентен орган. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, включително и съдебно-технически експертизи, съдът приема, че процесният поземлен имот 125002 е станал урбанизирана територия след одобряването на ПУП - ПРЗ и след решението на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от Закона за опазване на земеделската земя /ЗОЗЗ/ за промяна на предназначението на имота от земеделска земя за изграждане на обект Мотел с ресторант, както и същият е отразен в кадастралния регистър на недвижимите имоти. Предвид на това съдът обосновава извод, че поземлен имот с идентификатор 57176.125.2 по КККР на [населено място], не попада в обхвата на кадастралната карта, одобрена със заповед РД-18-54/09.01.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, тъй като, съгласно Решение 5/03.07.2003 г. на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от 3033, е с променено пред­назначение на имота от горска нива в урбанизирана територия, зона Ок рекреационна устройствена зона за изграждане на Мотел с ресторант по влязъл в сила ПУП, с трайно предназначение на територията урбанизирана, одобрен и приложен ПУП - ПРЗ със заповед 476/03.10.2003 г. на кмета на Община Сандански. В случая според съда следва да се вземе предвид също така, че процесният имот е станал урбанизирана територия преди одобряването на кадастралната карта на неурбанизираната територия със заповед РД-18-54/09.01.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК и доколкото за урбанизираната територия на [населено място] няма одобрена кадастрална карта, няма и открита процедура по създаването й, то процесното изменение е одобрено от некомпетентен орган. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. В АПК не се съдържат изрични разпоредби относно пороците, които водят до нищожност на административните актове. Безспорният критерий за нищожен административен акт е когато е издаден от некомпетентен орган, като в правната теория, а и в съдебната практика, е възприето, че нищожността или унищожаемостта на административните актове се очертава и от степента и/или тежестта на допуснатата незаконосъобразност. Нищожен е акта в случаите, когато разкрива толкова тежък порок, че е негоден да породи правните си последици, като например освен липсата на компетентност е и липса на форма или липсата на волеизявление. Нищожните административни актове не пораждат и никога не могат да породят правните последици, към които са били насочени, а пороците им са толкова сериозни, че не могат да бъдат санирани. В процесния случай не се откриват такива пороци, обратно на приетото от първоинстанционния съд. Неправилно и в несъответствие със събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е нищожен административен акт, поради липсата на материална компетентност на издателя на административния акт. В процесния случай със заповед 18-10028/21.10.2020 г. началникът на СГКК Благоевград, на основание чл. 54, ал. 1 и ал. 4, във връзка с чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, е одобрил изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] в частта за поземлен имот с идентификатор 57176.125.2. По делото безспорно е установено, че със заповед РД-18-54/09.01.2018 г. изпълнителният директор на АГКК е одобрил, на основание § 33, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗКИР, кадастрална карта и кадастрални регистри за неурбанизираната територия в землището на [населено място], Община Сандански. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно § 4, ал. 3 и ал. 4 от ПЗР на ЗКИР след одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри дейностите на общинската служба по земеделие по поддържане на картата на възстановената собственост и по издаване на скици от нея за съответното землище се прекратяват, респ. дейностите на общинската администрация по поддържане на кадастралните планове и по издаване на скици от тях за съответното землище се прекратяват. Разпоредбата не прави разграничение по отношение на територията, за която е одобрена първоначалната кадастрална карта - урбанизирана и/или неурбанизирана. При наличие на акт на изпълнителния директор на АГКК, какъвто в случая е налице, единствено компетентен да се произнася по исканията на основание чл. 54, ал. 4 от ЗКИР за изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри в обхвата на съответната територия, е началникът на съответната СГКК по местонахождение на имота. Този орган дължи произнасяне и в хипотезата на констатирана явна фактическа грешка съгласно чл. 53б, ал. 5, т. 1 от ЗКИР. Предвид на това компетентен да издаде процесната заповед е бил именно началникът на СГКК - Благоевград в съответствие с приложимата в случая разпоредба на чл. 54, ал. 4 от ЗКИР, обратно на прието от административния съд. Настоящата съдебна инстанция намира също така, че при издаване на оспорената заповед не е налице и нарушение на административно-производствените правила и изискването за форма, които да водят до невъзможност да се разбере волята на органа или такива водещи до липса на волеизявление. В случая липсва и основание за прогласяване на нищожност, поради неспазена форма, тъй като от заповедта е видно, че в нея са изложени и фактически, и правни основания, като евентуална непълнота на основанията могат да обосноват незаконосъобразност на акта, но не и нищожност. В процесния случай липсват основания за нищожност на акта и по критериите очертани досежно материалната му незаконосъобразност. Установените по делото несъответствия при геодезическото заснемане на поземлен имот с идентификатор 57176.125.11 и имот с идентификатор 57176.125.12 по отношение на разделителната линия между двата имота и съвместяването й с ПУП ПР, одобрен със заповед 476/03.10.2003 г. на кмета на Община Сандански, не опорочават актът до степен на нищожност. Тези установявания биха били основание за евентуална отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна, но не и за обявяването й за нищожна. За да обуслови нищожност, а не унищожаемост, противоречието на административния акт с материалния закон следва да е дотолкова съществено, че да е приравнимо на пълна липса на условията /предпоставките/ за издаване на акта, той да е изцяло лишен от законово основание или да е недопустимо издаването на акт със същото съдържание. Оспорената заповед не е засегнато от пороци със съпоставима тежест, както и не поражда нетърпими от правния ред последици. Налице е правна норма, която допуска изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри в хипотезата на непълнота или грешка, т. е. налице е законно основание. Не се установява и пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материално - правна норма. Не е налице и последното основание да се приеме наличието на материална нищожност на процесната заповед, а именно акт със същото съдържание да не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. В конкретния случай законът дава правомощие за издаване на административен акт от категорията на оспорената заповед. Предвид изложеното, обжалваното решение се явява неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго по същество, с което се отхвърли жалбата на А. А. с искане за прогласяване нищожността на заповед 18-10028/21.10.2020 г. на началника на СГКК Благоевград, като неоснователна. При основателност на касационната жалба в полза на касаторите следва да бъдат присъдени заявените в срок разноски за касационната инстанция в размер на общо 640 лева,представляващи реално изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие от 17.02.2025 г., и внесена държавна такса за касационното производство в размер на общо 140 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,