Решение № 5400 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10346/2015 г.

Решение № 5400 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10346/2015 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Лилия Димитрова Накова против решение № 5101 от 17.07.2015 г., постановено по адм. д. № 5373/2015 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което оспореният административен акт да се отмени и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърля жалбата на Лилия Димитрова Накова против заповед № 03-РД/585 от 4.05.2015 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с която на основание чл. 100, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) жалбоподателката временно е отстранена от длъжност. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалния закон. Обжалваното решение е законосъобразно. По несъмнен начин по делото е установено, че държавната служителка е привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 311, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, извършено в качеството й на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. "а" НК. Съгласно нормата на чл. 100, ал. 2 от ЗДСл. държавният служител се отстранява временно от работа от органа по назначаването във всички случаи, когато е образувано наказателно производство срещу него за престъпления, извършени от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. "а" от НК. Следователно като прави извод, че оспорената заповед е постановена в съответствие с материалния закон Административен съд София - град постановява решение в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е и изводът на съда, че заповедта е издадена при условията на обвързана компетентност, поради което за административният орган не е налице правна възможност да преценява дали следва да приложи чл. 100, ал. 2 от ЗДСл или не. За приложението на чл. 100, ал. 2 от ЗДСл. е достатъчно да бъде образувано наказателно производство срещу държавния служител за престъпление, извършено в качеството му на длъжностно лице по чл. 93, ал. 1, б. "а" от НК, която хипотеза в случая е налице. Доводите в писмената защита, представена в настоящото производство за незаконосъобразност на наложената принудителна административна мярка, са обсъдени от първоинстанционния съд и правилно са приети за неоснователни. Твърдението на касаторката за несъответствие на оспорената заповед с целта на закона, е неоснователно. Целта на закона с налагането на посочената принудителна административна мярка е да се създадат условия за безпрепятствено провеждане на наказателното производство, като постигането и е съобразено от законодателя при редакцията на задължаващата норма и не може да бъде преценявано от съда. Доводите в писмената защита, че привличането като обвиняема на Накова е извършено след изтичането на сроковете по чл. 234 НПК, са неоснователни. При наличие на хипотезата на чл. 100, ал. 2 ЗДСл. административният орган няма право на преценка в тази насока, тъй като правното основание за издаване на административния акт е образувано наказателно производство срещу държавен служител за престъпления, извършени от него в качеството му на длъжностно лице. Следователно с отпадане на предпоставките - прекратяване на наказателното производство или оправдателна присъда, отпада и правното основание за издаването на заповедта, но твърдения и доказателства в тази насока по делото не са представени. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди Лилия Димитрова Накова да заплати на Държавен фонд "Земеделие" сумата 300 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,