Решение № 10967 от 29.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11142/2010 г.

Решение № 10967 от 29.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11142/2010 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Здравко Димитров Буюклиев от гр. Русе против решение № 2318/09.07.2010 г. по адм. дело № 8609/2009 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ЗЦУ-1181/19.11.2009 г. и против заповед № 787/19.11.2009 г. на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите (НАП), с които на основание чл. 92, ал. 1 във връзка с чл. 89, ал. 2, т. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) на Буюклиев е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в противоречие със закона и доказателствата. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който оспорените заповеди да бъдат отменени. Ответникът - изпълнителният директор на Националната агенция по приходите не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - София град е законосъобразно. Правилно съдът приема, че оспорената заповед № ЗЦУ - 1181/19.11.2009 г. е издадена от компетентния орган, в предвидената в чл. 97, ал. 1 от ЗДСл форма - актът съдържа подробно описание на извършеното нарушение, датата и мястото на осъществяване, обстоятелствата, при които е допуснато, както и доказателствата, които го установяват, а също и останалите, предвидени в нормата реквизити. Спазена е и процедурата по налагане на най - тежката дисциплинарна санкция. Жалбоподателят Буюклиев е наказан след като са приети писмените му обяснения (такива са изискани от административния орган и депозирани съответно на 08.10.2009 г.) и след като е изслушан от наказващия орган (протокол от 06.10.2009 г.). С това условията на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл са изпълнени - служителят е уведомен за провежданата проверка по повод допуснати от него нарушения и му е дадена възможност преди налагането на дисциплинарната санкция да депозира писмени обяснения и да направи устни възражения, като посочи доказателства. Проведеното пред дисциплинарния съвет производство е в съответствие с изискванията на чл. 96 от ЗДСл. Образувано е дисциплинарно дело (заповед № ЗЦУ-1007/09.10.2009 г. на изпълнителния директор на НАП), по което е проведено заседание, изяснени са фактите и обстоятелствата, при които е допуснато нарушението и е взето решение за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Буюклиев. Обстоятелството, че не са поискани обяснения на служителя относно сумите, възстановени на "Хвойна комерс" ЕООД и "Ваада - ММ" ЕООД и "Дик Трейдинг" ООД през 2007 г. - 2008 г., не опорочава издадената заповед, тъй като описаните и обсъдени от органа дисциплинарни нарушения не се свързани с тези дружества. Ето защо доводите в касационната жалба за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила в този смисъл, обосноваващи незаконосъобразност на съдебния акт, са неоснователни. Правилно е и заключението на първоинстанционния съд, че заповедта на изпълнителния директор на НАП, с която на касатора е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби. Актът за санкциониране на служителя е постановен след като са установени осъществени от страна на Буюклиев, заемащ до уволнението длъжността "главен инспектор по приходите" в отдел "Контрол", сектор "Ревизии и проверки" - 3 в ТД на НАП - Русе, дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл. От събраните пред административния орган и в хода на съдебния процес писмени и гласни доказателства се установява, че през месец април и май 2009 г. жалбоподателят подписва актове за възстановяване на суми по Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за извършени разходи за покупка на луковици и отглеждане на цветя на две дружества "Бетис комерс" ЕООД, гр. Русе и "Мика комерс" ЕООД, гр. Русе без обаче да извърши действителна проверка за наличието на основания за възстановяване на сумите - не е изследван въпроса дали доставката е действително осъществена и не са събрани доказателства за това, както и такива за броя на назначените в двете дружества работници. По този начин на дружествата е възстановена без основание общо сумата 383 021.80 лв. При тези данни съвсем аргументирано съдът приема, че са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя в първоинстанционното произовдство. Като главен инспектор по приходите жалбоподателят има задължение да установи фактите и обстоятелствата от значение за реализиране на правата на задължените лица, както и да установи всички факти от значение за установяване на публичните задължения и прилагането на предвидените в закона облекчения (чл. 3 и чл. 5 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). В случая тези задължения не са изпълнени, тъй като от страна на жалбоподателя не са установени релевантните факти и обстоятелства от значение за възстановяване на посочената по-горе сума. Това поведение на служителя представлява неизпълнение на служебните задължения и е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл. Следователно като достига до извод, че са налице основания заангажиране на отговорността на Буюклиев и санкционирането му с най-тежкото дисциплинарно наказание за нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл и административният акт е издаден при осъществяване на материалноправните предпоставки, предвидени в закона, съставът на Административен съд - София град постановява решение, което кореспондира с нормативната уредба. Възраженията в касационната жалба, свързани с липсата на виновно поведение на служителя, не могат да бъдат споделени. Служебните задължения на Буюклиев като главен инспектор по приходите са нормативно установени и подлежат на изпълнение. Следователно при всяко нарушение служителяг осъзнава факта на пренебрегване на задълженията, т. е. нарушението е извършено виновно и е основание за реализиране на дисциплинарна отговорност. В случая жалбоподателят е санкциониран с най-тежката дисциплинарна санкция след преценка на тежестта и характера на допуснатото нарушение, обстоятелствата, при които е извършено, като е отчетено личното поведение и проявеното бездействие от негова страна и при съобразяване с настъпилите от нарушението сериозни последици. В този смисъл са спазени изискванията на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл, а доводите на касатора за нарушения на цитирания текст са неоснователни. Изложеното за законосъобразността на съдебния акт относно заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, обосновава правилността на съдебното решение и в частта относно заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, тъй като последният административен акт е последица от първия. Ето защо изводите на първоинстанционния съд и в тази част се споделят от настоящата инстанция. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Решението на първоинстанционния съд е постановено в съответствие със събраните по делото доказателства. Изводите на съдебния състав за наличие на основания за реализиране на дисциплинарната отговорност на служителят са направени въз основа на ангажираните писмени доказателства: данни от извършени проверки, обяснения на служители, доклади и протоколи. Съвкупната преценка на изброените доказателствата, както и обстоятелството, че не са ангажирани такива, които да ги опровергават, обосновават крайните изводи на съда за законосъобразност на оспорените заповеди. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, оспореният съдебен акт е правилен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,