Решение № 2421 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6457/2018 г.

Решение № 2421 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6457/2018 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е образувано по искане на адв. Василева - процесуален представител на "Симонас Кардс" ЕООД за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в решение № 10726 от 03.09.2018 г., постановено по адм. д. № 6457/2018 г. по описа на Върховен административен съд, относно определената от съда основа, върху която следва да се наложи финансовата корекция. В искането се твърди, че в посочените от съда 67, 39% от допустимите разходи по засегнатите договори всъщност са включени и допустимите разходи по националното финансиране, което е 15% от тези 67, 39%. А в мотивите съдът е изложил съображения, че върху националното финансирате не следва да се налага финансова корекция. Прави се искане за поправка на допуснатата от съда очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението. В молбата се прави искане и за допълване на решението в частта за разноските на основание чл. 248 ГПК. Ответникът по двете искания не взема становище. По искането за поправка на очевидна фактическа грешка: Настоящият състав намира, че искането за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното решение е неоснователно, по следните доводи: Съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 1 АПК, съдът по свой почин или по искане на страна може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. Поправката на очевидна фактическа грешка по горепосочения ред се допуска тогава, когато е налице несъответствие между формираната действителна воля са съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Такива грешки представляват погрешното посочване на имена на страните в съдебното решение, размер на присъдена сума, погрешно изписване на цифри, дати или пресмятания на суми. В искането се твърди, че в решението съдът е допуснал ОФГ като в основата, върху която се налага финансовата корекция, е включил и националното финансиране, а в мотивите е изложил съображения, че по отношение на нац. финансиране не следва да се налага корекция. В случая не е налице очевидна фактическа грешка по смисъла, дефиниран с приложимата процесуална норма. Съдът е изложил съображения по принцип, че финансовата корекция следва да се наложи само върху финансирането от ЕСИФ, но не и върху национално финансиране или собствен принос. В мотивите съдът не е констатирал, че в случая е налице национално финансиране. От договора за БФП се установява единствено, че предоставената от УО БФП представлява 67, 39% от очакваните допустими разходи по проекта. Видно от доказателствата по делото липсват данни, че по процесния проект е налице национално финансиране. От друга страна в диспозитива на решението съдът изрично е посочил, че като основа се определят онези допустими разходи, представляващи 67, 39% от очакваните допустими разходи по проекта, финансирани от средствата на ЕСИФ. Т. е. в случая съдът е приел, че 67, 39% от очакваните допустими разходи по проекта са финансирани от средствата на ЕСИФ. От което следва, че в случая не е налице противоречие между мотивите на решението и диспозитива. Предвид изложеното молбата с правно основание чл. 175, ал. 2 АПК следва да се отхвърли като неоснователна. По молбата с правно основание чл. 248 ГПК: Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решение № 10726/03.09.2018 г. съдът е уважил частично касационната жалба на молителя като е намалил процентния размер на наложената финансова корекция по единия договор и е изменил основата, върху която се налага финансовата корекция, като по този начин е намален окончателния размер на наложената финансова корекция. В касационната жалба и в съдебно заседание адв. Василева е поискала присъждане на съдебни разноски – адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева за настоящата инстанция. Искането е било направено своевременно, то е основателно и доказано, но съдът е пропуснал да се произнесе по него с решението. Съгласно нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, касаторът има право на разноски съразмерно на уважената част от жалбата. С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че ответникът по касационната жалба, следва да бъде осъден да заплати на касатора сумата от 2304 лева - адвокатско възнаграждение, определено съразмерно на уважената част от жалбата. Така мотивиран и на основание чл. 175 АПК и чл. 248, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд,