Решение № 7155 от 11.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7672/2023 г.
ВАСШесто отделение11.06.2024 г.докладчик т Тодор Тодоров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 3086 / 09.05.2023 г. по адм. дело 3605 / 2022 г. на Административен съд София град.
ОСЪЖДА Министерството на туризма да заплати на Ем Ейч Кю ЕООД, гр. София сумата от 2400,00 (две хиляди и четиристотин) лева, разноски за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: /п/ ТОДОР ТОДОРОВ Членове: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА/п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ
Мотиви
Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на туризма против решение 3086 / 09.05.2023 г. по адм. дело 3605 / 2022 г. на Административен съд София град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба Ем Ейч Кю ЕООД, гр. София, чрез адвокат Бенов изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 3086 / 09.05.2023 г. по адм. дело 3605 / 2022 г. Административен съд София град е отменил по жалба на Ем Ейч Кю ЕООД, гр. София заповед Т-РД-27-785 / 31.03.2022 г. на министъра на туризма, с която е отхвърлено подаденото от дружеството заявление вх. BG 176789478-06-1318 и е отказано предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Схема BG 176789478-2021-06, обявена в изпълнение на държавна помощ SA.100885 (2021/N) от 17.01.2022 г., във връзка с чл. 1, ал.5, т.9, б.в и ал.7 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г.. Върнал е преписката на министъра на туризма за издаване на нов акт по заявление BG 176789478-06-1318, подадено в СУНИ при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. Присъдил е разноски. Решението е правилно. По делото е установено, че при оценяване на заявлението на търговското дружество за предоставяне на безвъзмездни средства за подпомагане на субекти от туристическия сектор за компенсиране на загуби, възникнали пряко и/или косвено от ограниченията в дейността на предприятията поради въведените противоепидемични мерки във връзка със справянето с Ковид пандемията, административният орган е приел, че не са покрити критериите, свързани с липса на задължения. Същите не са диференцирани, по време, размер и взискател. Мярката за подпомагане представлява схема за държавна помощ под формата на преки безвъзмездни средства съгласно т. 3. 1 от Временната рамка за мерки за държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на епидемичен взрив от COVID-19 C
1863, приета на 19 март 2020 г., и нейните изменения C
2215 от 3 април 2020 г., C
3156 от 8 май 2020 г., C
4509 от 29 юни 2020 г., C
7127 от 13 октомври 2020 г., C
564 от 28 януари 2021 г. и C
8442 от 18 ноември 2021 г. и е със срок на действие до 30 юни 2022 г. Средствата се изплащат след получаването на положително решение от Европейската комисия за съвместимостта на помощта с вътрешния пазар въз основа на чл. 107, параграф 3, буква "б" от Договора за функционирането на Европейския съюз чл. 2 от ПМС. Средствата в общ размер до 30 000 000 лв. се разпределят на пропорционален принцип спрямо броя на одобрените заявления за подпомагане и реализирания оборот по допустимите КИД-2008 през 2019 г. без данък върху добавената стойност (ДДС), но не повече от 20 на сто от реализирания оборот през 2019 г. без ДДС, като индивидуален максимален размер за допустимите кандидати в туристическия сектор и не повече от размера на загубата, която е разликата на стойността на реализирания оборот през 2019 г. без ДДС минус сумарната стойност на реализирания оборот през 2020 г. без ДДС и всички получени държавни помощи през 2020 и 2021 г. чл. 3 от Постановлението. Съгласно чл. 4 ПМС 405, администратор на държавната помощ съгласно чл. 9 от Закона за държавните помощи е министърът на туризма. Субектите на помощта са дефинирани в чл. 5 и чл. 6 от постановлението чрез изброяване на съответните положителни и отрицателни предпоставки за предоставяне на помощта. Недопустими кандидати по мярката са предприятия, които имат задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл. 162, ал.2, т.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс към държавата или общината преди 1 януари 2020 г., установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, и задълженията им не са разсрочени, отсрочени или обезпечени (чл. 6, ал. 2, т. 1). По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, която е установила задължения на търговското дружество за данък недвижими имоти и такси битови отпадъци, но всички тези задължения са за 2021 2022 г. За периода преди 01.01.2020 г. Ем Ейч Кю ЕООД, гр. София няма установени задължения по смисъла на чл. 162, ал.2, т.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс към държавата или общината. При така установените факти правилно административният съд е приел, че постановеният от административния орган отказ за подпомагане противоречи на приложимите материалноправни разпоредби и целта на закон основания за отмяната му като незаконосъобразен по чл. 146, т.4 и т.5 АПК. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които съобразно представените доказателства възлизат на сумата от 2400,00 лева. Предвид фактическата и правна сложност на спора не се налага редуциране на платеното адвокатско възнаграждение.