Решение № 619 от 15.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6712/2009 г.

Решение № 619 от 15.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6712/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на началника на сектор "ООРП" към РУ на МВР - гр. Габрово против Решение № 49 от 06.04.2009 г. по адм. д. № 12/2009 г. на Административен съд - гр. Габрово като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение приема, че подадената в срок касационна жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът по жалба на Анчо Анчев е отменил заповед № 65/29.12.2008 г., с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 ЗМВР , във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 12 ППЗМВР. Съдът е изложил съображения, че в административната заповед не е посочено нарушение на конкретно нарушено етично правило, обусловило наложеното дисциплинарно наказание, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила на специалния закон и на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, защото поставя пред невъзможност наказаното лице да организира защитата си и същевременно обуславя и невъзможността на съда да упражни следващия се съдебен контрол. Решението е правилно. Съдът е обсъдил всички доказателства, относими по спора за законосъобразност на обжалваната заповед и доводите на страните като е изложил подробни правни съображения, които се споделят от настоящата инстанция като законосъобразни и обосновани. Приетото от административния орган нарушение на етичния кодекс на служителите от МВР не е конкретизирано по време и място и съответната етична норма. Позоваването само на глава втора на Етичния кодекс не е индивидуализирано и в заповедта не се съдържа описание на тези нарушения - в какво се изразяват действията, време и място на извършването им, което възпрепятства упражняването на право на защита на служителя срещу заповедта за наложено дисциплинарно наказание. законосъобразен е изводът на съда, че липсата на конкретно посочване на нарушеното етично правило е съществено административно производствено правило. Императивната норма на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР изрично задължава административнонаказващият орган да посочи в заповедта си за налагане на наказание кои разпоредби на специалния закон и Етичния кодекс са нарушени. Същото позоваване на Етичния кодекс е неизпълнение на това изискване, а последвалата конкретизация в касационната жалба е неотносима, тъй като е нарушено правото на защита на адресата на заповедта. Водим от горното Върховният административен съд, трето отделение,