Решение № 10800 от 16.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13128/2014 г.

Решение № 10800 от 16.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13128/2014 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII на АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на МП "Пристанище Варна", представен от юрисконсулт Сирма Кирилова, против решение № 1646/4.07.2014 г., постановено по адм. д. № 1368/2014 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменен обективиран в писмо изх. № 4420-39/12/1.04.2013 г. отказ на митническия орган да определи нова митническа стойност на стоката, внесена по ЕАД № 12BG002005H0028228. Оплакванията на касатора са за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон. Отричат се изводите на съда за дължима корекция на декларираната митническа стойност, доколкото определената по ЕАД съответства на представените в хода на производството документи. Договорената и платена сума съответства на декларираната; не се установява друга договорна стойност и липсват доказателства за отхвърляне на стойността по сделката. Иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата срещу отменения с него административен акт. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация - "Инфрабулимпекс" ЕООД, чрез повереника си адв. Теодора Мицова, отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноските по производството. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК съдът прие следното: Фактическите установявания на първостепенния съд са за извършено на 25.07.2012 г с ЕАД № 12BG002005Н0028228 деклариране от жалбоподотеля за поставянето й по режим едновременно допускане на свободно обръщение и крайно потребление на стока "полиетилен с висока плътност на гранули", 640 бр. торби, 32 128 кг. бр. и 32 000.00 кг. нето, вложени в контейнер CХDU1430136 и CХDU1430100. Стоката е с държава на произхода Китай, условия на доставка CIF. Приложени са коносамент № MSCUХ5442152, фактура № ККLPI0516, опаковъчен лист от 16.02.2012 г. и карго застраховка № 13001200011561. Получател на стоката е "Инфрабулимпекс" ЕООД гр. Русе. Декларираната митническа стойност е 45 760 щатски долара или 70 449.35 лева и съответства на стойността по издадената от износителя Шенянг Кангкайлонг Кемикълс Ко. фактура № ККLPI0516/16.05.2012 г. Цената по фактурата е платена по банков път. По съпътстващия митническата декларация данъчен документ стоката е описана като първична смола /върджин/ HDPE PE 80, марка - 2480; количество 32 м. т. На получената от жалбоподателя стока със сертификат за инспекция № 12.26509, издаден от "Булгарконтрола" АД гр. Русе на 31.07.2012 г. е отречено да притежава свойствата на този продукт. Въз основа на извършеното изследване "Инфрабулимпекс" ЕООД е извършило рекламация до китайския търговец с писмо от 1.08.2012 г. С решение № 420-39-1/12/5.03.2013 г. митническият орган на основание чл. 78 от МК е коригирал ЕАД № 12BG002005Н0028228 в частта за описанието на стоката - в кл. 31 да се чете - минерален неограничен продукт, калциев карбонат-мрамор, натрошен на частици с размер 0,5-4 мм; тарифното класиране по КН - клетка 33 да се чете - 25309000; не е променена стойностната основа в кл. 47, която остава 70 449.35 лева със ставка 0% за мито и ставка 20% за ДДС, на която съответства сума в размер на 14 089.87 лв. За да отмени оспорения пред него отказ за корекция на МОС, първостепенният съд е приел, че отликата в тарифните позиции на декларираната и внесената стока сочи договорената и платена цена като такава за стока, която не е внесена. Това изключвало съществуването на договорена стойност за внесената стока и правело дължимо използването на алтернативните методи за нейното остойностяване. Решение е неправилно. С чл. 29, § 1 от МКО е установено правилото, че митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви "а" - "г". По делото няма данни, че митническата стойност е определена от митническите органи според чл. 30, § 1 и сл. от МКО. Титулярът на режима заявява несъгласие с договорната стойност по фактурата, което сочи на тезата му, че стойността по чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (МКО) не е приемлива. Очакването му е митническият орган да коригира МОС, като подмени декларираната договорна стойност с такава определена по реда на чл. 30, § 1 от МКО, за да съобрази отликата на декларираната и внесената стока. Обратно на приетото от административния съд, установеното от титуляра на режима и от митническата администрация несъответствие на допуснатите до свободно обращение стоки с търсените и договорени от вносителя техни характеристики не влияе върху МОС, освен ако купувачът не промени в полза на купувача действително платената или подлежаща на плащане цена и пред митническите власти се представи убедително доказателство за обстоятелствата по чл. 145, § 2, "а" - "в" от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2454/93 НА КОМИСИЯТА от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността и промяната е направена в срок от 12 месеца от датата на приемане на декларацията за пускане в свободно обращение на стоките - чл. 145, § 3 от Регламента. Новоустановените белези на стоките са повлияли на класирането им по КН с последици за съществуването на задължение за мита и за размера на ДДС и затова е разпоредена правната промяна с решение № 420-39-1/12/5.03.2013 г. Вън от горното, предвид отговорността декларатора за точността на дадената в декларацията информация /вж. чл. 199, § 1 от Регламент /ЕО/ 2454/93 на Комисията/, грешката в декларирането или неоправданото запазване на декларирания митнически режим може да се изправят с анулиране на декларацията до разрешението за вдигане на стоката - чл. 66, § 1 и 2 от МКО. Както правилно отбелязва касатора, за титуляра на режима допускане до свободно обращение са били открити и възможностите по чл. 182, § 1 от Регламента за реекспорт извън митническата територия на Съюза, унищожаване и отказ в полза на държавата на стоките. Ако цената на получената стока е неприемлива за вносителя, това не обвързва митническите власти да я квалифицират като неприемлива за определянето на вносни митни сборове. Затова и отказът им да определят нова МОС е правомерен, а отмяната му с първоинстанционното решение - неправилна. Неправилното съдебно решение следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго за отхвърляне на оспорването срещу отказа на митническия орган да коригира МОС. В контекста на изложеното оспореното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касатора се дължат деловодни разноски в размер 900 лева на основание чл. 143, ал. 4 АПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5; чл. 9, ал. 2 и § 1 от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,