Решение № 2726 от 15.3.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министъра на земеделието , подадена чрез процесуален представител адв. Викторов, против решение 1358 от 02.03.2022 г., постановено по адм. дело 11675/2021 г. по описа на Административен съд София град (АССГ), с което по жалба на П. Вутов е отменена издадена от касатора заповед за прекратяване на служебното правоотношение между страните. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, претендира присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции. Ответникът П. Вутов , чрез адв. Беев оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Постановеното първоинстанционно решение е правилно, поради следното: Със заповед РД - 15-1141 от 02.11.2021 г. на министър на земеделието, храните и горите, на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 и чл. 108 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на П. Вутов, считано от 03.11.2021г. на длъжност директор, с ранг III старши, в дирекция Поземлени отношения и комасация. Като основание за прекратяване на служебното правоотношение е посочено, че е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения. Съдът правилно и обосновано е отменил като незаконосъобразен оспорения административен акт РД - 15-1141 от 02.11.2021 г. , като е извел извод, че липсват фактически основания за издаването му, с което процесната заповед се явява немотивирана. Като причина за прекратяване на служебното правоотношение е посочено, че е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения. Липсват обаче конкретни мотиви относими към обективната невъзможност служителя да изпълнява задълженията си. В константната съдебна практика е прието, че за да е налице обективна невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл е необходимо да са изпълнени три кумулативни условия, а именно: да е създадена нова фактическа обстановка, същата да води до невъзможност служителят да изпълнява служебните си задължения по длъжностна характеристика и причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните по правоотношението. В процесния случай правилно АССГ е извел извод, че липсват данни по делото, които биха могли да доведат до извод за наличие на визираните кумулативни предпоставки, релевантни за законосъобразното прилагане на разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Съдебното решение, с което е отменена процесната заповед на министъра на земеделието , е правилно. Административният съд е установил фактическите обстоятелства по спора и след точен анализ на относимите нормативни разпоредби е достигнал до изводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, които настоящия съдебен състав споделя. Нормата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл предоставя право на органа по назначаваното да прекрати без предизвестие служебното правоотношение, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява задълженията си, извън случаите на чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, визиращ хипотези на трайна неработоспособност. Обективната невъзможност е състояние, възникнало по причини, които са извън волята на страните по правоотношението. Верен е изводът на първоинстанционния съд, че в конкретния случай нито в оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение, нито в друг междинен акт се съдържат каквито и да е било фактически основания за това властническо волеизявление. В хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл не представлява обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения забавеното или лошо изпълнение на служебните задължения, както неправилно се твърди в касационната жалба. Предвид изложеното не са налице касационни основания за отмяна на атакуваното решение на АССГ и то следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответната страна за присъждане на разноски. Видно от приложения договор за правна защита, П. Вутов е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева в касационното производство, която сума следва да бъде присъдена. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,