Решение № 4132 от 30.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 158/2009 г.

Решение № 4132 от 30.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 158/2009 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 23.10.2008 г. по адм. д. № 419 от 2007 г. Пловдивският окръжен съд е отхвърлил жалбата на Стефан Георгиев Лазаров от Пловдив против заповед № ВД-Т-07-4581 от 22.12.2006 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив, с която му е отказано заплащането на разходи за балнеолечение и рехабилитация в размер на 178,08 лв. съгласно представена фактура за времето от 4 до 10 декември 2006 г. Против това решение на окръжния съд Стефан Георгиев Лазаров е подал касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд уважи касационната жалба. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон - чл. 209, т. 3 АПК. Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба е основателно, защото се оправдава фактически и от гледище на закона. В уведомително писмо до окръжния съд от 14.02.2008 г. и съгласно указанията в отменителното решение на ВАС касаторът конкретно е посочил срещу кой административен акт е насочена жалбата и този акт е заповед № ВД-Т-07-4581 от 22.12.2006 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив. Следователно, в тези посочени от касатора рамки, съдът следва да прецени законосъобразността на заповедта, с която е отказано отпускането на добавка за балнеолечение и рехабилитационни услуги по молба-декларация вх. № ВД-Т-07-4294 от 21.11.2007 г. Окръжният съд е приел, че този отказ е законосъобразен акт, тъй като касаторът не бил лице с трайни увреждания в степен над 90 на сто, с което не било изпълнено условието на чл. 42г, ал. 1 от ЗИХУ (нов - ДВ, бр. 97 от 01.12.2006 г.). Това становище на окръжния съд е неправилно. Обжалваното решение е постановено в нарушение на чл. 42г от Закона за интеграция на хора с увреждания. Този текст влезе в сила от 5 декември 2006 г. Когато се касае до определяне на самото право на месечна добавка за социална интеграция по чл. 42, ал. 2, т. 4 ЗИХУ намалената работоспособност се преценява към момента на подаване на молбата за месечна добавка за социална интеграция. Това следва от разпоредбата на § 2 ПЗР на ППЗИХУ . Времето на подаването на молбата за отпускане на тази добавка определя коя разпоредба от ЗИХУ ще са приложи, а тя по общите правила на правото е чл. 42 от същия закон, която е била в сила по това време и затова според тази разпоредба, като материално правна ще се осъществи правото на месечна добавка на правоимащите. Очевидно е, че не може да се прилагат условията за възникване на месечната добавка за социална интеграция, предвидени в чл. 42г ЗИХУ, който е последващ и несъществуващ по време на пораждане на самото право. От обстоятелството, че правото на месечна добавка за социална интеграция не се запазва или признава на лица с трайни увреждания под 90 на сто намалена работоспособност съгласно чл. 42г ЗИХУ в сила от 5.12.2006 г., не следва, че са приложими разпоредбите на този текст от ЗИХУ по отношение молбата за отпускане на добавката, подадена на 21.11.2006 г. от касатора. В противен случай би било излишно въобще да се признава правото на месечна добавка за социална интеграция по ЗИХУ щом като това право ще са урежда по новата разпоредба на същия закон, която е в сила от 5.12.2006 г. Тази разпоредба (чл. 42г ЗИХУ ще се прилага по отношение молбите за месечна добавка за социална интеграция, подадени след 04.12.2006 г. Правото на месечна добавка по чл. 42, ал. 2, т. 4 ЗИХУ не възниква от молбата за нейното изплащане, поради което подаването на такава молба след 04.12.2006 г., както е в случая, е без значение за тази добавка. Като е приел друго окръжният съд неправилно е изтълкувал и приложил цитираните текстове от ЗИХУ , поради което решението на съда следва да се отмени по касационен ред като се постанови ново по същество съгласно чл. 229, ал. 1 АПК, с което да се отмени обжалваната заповед и се върне преписката на Дирекция "Социално подпомагане" за ново произнасяне. По изложените съображения, Върховният административен съд,