Решение № 5205 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2134/2016 г.

Решение № 5205 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2134/2016 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" П. при ЦУ на НАП, против Решение № 2510 от 14.12.2015 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 761 по описа за 2015 г., с което по жалба на "Т. Б. И." ЕООД гр. В., представлявано от управителя П. Г. К. е отменен Ревизионен акт/РА № Р-13-1400900-091-01/15.12.2014 г. на ТД на НАП-П., потвърден с Решение № 176/05.03.2015 г. на директора на Д "ОДОП" - П., с който на ревизираното дружество за данъчни периоди м. 04 и м. 08.2013 г. е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 166 738,34 лв. и са начислени лихви в размер на 25 993,19 лв., по фактури на "ВМД 08" ЕООД за доставка на стоки и услуги, както следва: фрезхобел /frezhobel cnc machine type CU 100/160/; universal lathes cu1600rd- 2бр. и "доработване на механични части и компоненти за CU100/160 фрезхобел".

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за доказана реалност на фактурираните доставки, а също и при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, изразяващи се в следното:

• Съдът не съобразил, че единствено по първата фактура за продажба на фрезхобел има съвпадение на предмета на доставката с уговорките по представения договор от 01.02.2013 г. за продажба на 1бр. фрезхобел и 1бр. струг. т. е. за останалите три фактури не е представен договор между страните. Фактурите са платени само частично и по банков път, като не е доказано изпълнението на представеното Споразумение за отложено плащане от 30.07.2013 г. В приетата съдебно счетоводна експертиза се цитира Протокол от 29.03.2013 г. за намаление на цената по сделките, който не е представен по делото.

• Необосновано съдът приел, че е доказано прехвърлянето на правото на собственост върху фактурираните вещи при представения приемо-предавателен протокол № 1 от 30.07.2013 г. ограничаващ купувача да продава, залага и потекира машините в полза на трети лица без съгласието на продавача, под условие на окончателното плащане по продажбата.

• Изпълнението на услугата по четвъртата фактура също не е доказано, защото не е установено доставчикът да разполага с обект, където да я осъществи-представените в тази връзка в ревизионното производство доказателства не доказват, че към м. 08.2013 г. дружеството доставчик е разполагало с такъв обект. Цитираните в експертизата доказателства за продължаване на наемния договор не са представени по делото.

Не е установено и конкретното съдържание на фактурираните услуги, нито е доказано извършването на работата от наето физическо лице.

• последващата реализация на предмета на доставките е приета за доказана също въз основа на документи, цитирани в експертизата, но непредставени по делото. Твърденията за вътреобщностна доставка/ВОД/, извършена от ревизираното лице с фактурирания предмет, не са доказани.

• съдът не съобразил неяснотите относно транспортирането на машините от склад в с. Ц. до склада на ревизираното лице. Отново приемането на транспорта за доказано е въз основа на документи, цитирани в експертизата, но непредставени по делото.

• писмените обяснения на управителя на РЛ не са подкрепени с убедителни доказателства. Не е доказано наличието и прехвърлянето на правото на собственост върху предмета на доставките, за да не е необходимо доказването на произхода им. Такъв произход не е установен като се проследи веригата на предходните доставки, а това се потвърждава и от приетото заключение на съдебно-техническата експертиза. Отделно от това, по въпросната верига цената на машините е изкуствено завишена.

Иска се отмяна на Решението и постановяване на ново, с което жалбата против РА бъде отхвърлена, както и присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба "Т. Б. И." ЕООД гр. В., не взема становище по жалбата

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното:

Спорът пред първоинстанционния съд е бил относно реалното изпълнение на фактурираните доставки стоки - три рециклирани машини втора употреба, представляващи родовоопределени вещи по фактури № № 1/23.04.2013 г. с предмет frezhobel cnc machine type CU 100/160/-1брой; 2 и 4 съответно от 26 и 29.04.2013 г. с предмет universal lathes cu1600rd- 2бр. и на услуги по "доработване на механични части и компоненти за CU100/160 фрезхобел" по фактура № 4/29.08.2013 г., като първа предпоставка за признаване на право на данъчен кредит на ревизирания получател по фактурите.

За да уважи изцяло жалбата на РЛ първоинстанционният съд е приел, че посочения факт с правно значение е доказан убедително и претендираното право е отказано незаконосъобразно.

Съдът е приел, че фактурите са издадени от доставчика "ВМД 08" ЕООД, от приемо - предавателни протоколи става ясно, че доставчикът е предал машините на "Техно био импорт" ЕООД, макар да е платено само частично по фактурите; доказано е транспортирането на машините от нает склад на доставчика в с. Ц. до Велинград в склад на ревизирания получател, въз основа на квитанция, представена от транспортна фирма "Елит МММ" ЕООД; доказан бил капацитетът на доставчика, включително и кадрови да извърши ремонтите по последната фактура; проследен и ясен бил стоковият поток на препродажбите на машините с получател ревизираното дружество, като доказана била и последващата реализация на вещите чрез вътреобщностна доставка с получател в Гърция.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, налагащо отмяната му и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Първоинстанционният съд подробно е изложил фактическите и правни основания за отказ на данъчен кредит на органите по приходите, както и доводите на жалбоподателя, но е направил фактическите си изводи без задълбочена преценка на събраните доказателства поотделно и в съвкупност, както и при очевидни неточности на фактическите констатации, изградени отчасти върху доказателства, които не се намират нито в административната преписка, нито са представени при оспорването на ревизионния акт по административен и по съдебен ред.

Правилно административният съд по принцип е приел, че доказването на произхода на доставените родовоопределени вещи не е елемент от фактическия състав на правото на приспадане на данъчен кредит на получателя по фактурите, за което е цитирал и многобройни съдебни решения на Върховния административен съд. На практика, обаче, съдът е анализирал, макар и непрецизно, предимно предходните доставки, проследвайки обратно стоковия поток от прекия доставчик до първоначалния собственик на машините лМарицатексыАД, в началото на стоковата верига. Главният предмет на доказване са били преките доставки между доставчика "ВМД 08" ЕООД и ревизираното дружество.

Основателно в касационната жалба се твърди, че съдът изобщо не е анализирал съдържанието на единствения договор, за който се твърди, че доказва облигационната връзка, поради която са издадени процесните фактури. Договорът е от 01.02.2013 г. и с него продавачът-фирмата доставчик се е задължила да прехвърли право на собственост на ревизираното дружество върху един брой фрезхобел и 1 брой струг, съответно на стойност 617 890 и 432 800 лв. с ДДС. Д. първата вещ съответства на предмета на първата фактура и цената за продажбата й съответства на цената по фактурата, другата вещ няма как да се свърже с предмета на останалите две фактури, по които предмет са две машини- стругове. Нещо повече, в писмените обяснения на представляващия ревизираното дружество /том. 5, стр. 1405 от преписката/ се говори за две, а не за три машини, колкото са фактурирани по трите фактури. Тази неяснота изобщо не е била съобразена и коментирана от решаващия съд.

Отделно от това, въпреки приетото от съда, че всички фактури са придружени с приемо-предавателни протоколи, в преписката е наличен само Приемо-предавателен протокол № 1 от 30.07.2013 г., в което е цитирано Споразумение за отложено плащане № 1 от същата дата и приложено по делото. Съдът изобщо не е анализирал съдържанието на този Протокол. В него е записано, че купувачът/РЛ/ получава от продавача машините по договора от 01.02.2013 г. за времето до когато се извърши окончателното плащане по издадената данъчна фактура, като до този момент купувачът е длъжен да се грижи за поверените му машини с грижата на добър стопанин и няма право да продава и/или залага/ипотекира машините в полза на трети лица, без писменото съгласие на продавача. По делото със заключението на счетоводната експертиза са потвърдени констатациите на ревизиращите, че от общото задължение по четирите фактури 1 050 690 лв. е заплатена само част в размер на 288 840 лв., като получателят продължава да дължи 711 590 лв.

Приемо-предавателни протоколи за още един струг и във връзка с изпълнението на фактурираните услуги не се намират в преписката.

Основателно в касационната жалба се поддържа, че съдът е направил фактически установявания относно предаването и транспортирането на стоката от нает склад на прекия доставчик до склад на ревизираното дружество, въз основа на цитирани от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза писмени доказателства, които не са представени по делото. Такъв е посоченият Протокол от 29.03.2013 г. за намаление на цената по сделките, а също и цитираните от вещото лице /на стр. 8 от заключението на ССчЕ/ Договор за транспортна услуга от 30.07.2013 г. между РЛ и транспортната фирма "Елит МММ" ЕООД, както и квитанция от същата дата за плащане на транспорт от с. Ц. до Велинград. Съдържанието на тези, ненамиращи се по делото, документи, възпроизведено от вещото лице, противоречи на обясненията на управителя на РЛ, цитирани по-горе, съгласно които транспортирането на машините от с. Ц. до Велинград е станало със случаен превоз. Съдът изобщо не е констатирал това противоречие, а само е приел, че транспортирането на стоката е безспорно установено. По делото не са представени и цитираните в експертизата доказателства за продължаване на наемния договорна доставчика в с. Ц., откъдето се твърди, че са натоварени машините.

На следващо място, съдът е приел, при безспорно установената липса на машини като фактурираните на място в предприятието на ревизираното лице, че е доказана последващата реализация на машините, при положение че само относно машината "фрезхобел" отново вещото лице по счетоводната експертиза е възпроизвело съдържанието на непредставени: договор за продажба с фирма със седалище в Гърция, фактура за такава продажба и международна товарителница. За останалите машини дори не са посочени доказателства за последващи продажби

В мотивите на първоинстанционното решение липсва каквото и да е обсъждане на довода на ревизиращите, че фактурите не отразяват действителни данъчни събития и защото от първата по веригата продажба на машини от същия род до процесните доставки цената на вещите, които съдът е приел за амортизирани машини е увеличена многократно.

Относно фактурата за доставка на ремонтни услуги, съдът е изложил мотиви единствено относно това, че е доказан капацитетът на доставчика, включително и кадрови, да извършва услуги по ремонт на машини като процесните, без да има каквато и да е конкретизация какво точно и от кого, а също и кога е извършено по фактурата от 29.08.2013 г. Фактическите изводи на съда относно въпросния капацитет също са направени при неяснота и непрецизно обсъждане на доказателствата. От една страна, съдът е приел, че доставчикът е имал възможност да извърши ремонтите, защото заедно с наетия склад в с. Ц. е получил и намиращите се в помещенията машини и оборудване, само че е пропуснал да отбележи, че с приемо-предавателен Протокол № 10-А от 30.07.2013 г. /стр. 253, т. 1/преди датата на фактурата за ремонти/ наемателят е върнал на наемодателя предаденото съгласно наемния договор оборудване.

Неотделянето на спорното от безспорното; непрецизното определяне и обсъждане на предмета на доказване и неизясняването на противоречия в становищата на страните и между събраните доказателства; непреценяването на всички доказателства поотделно и в съвкупност; изграждането на фактически изводи, въз основа на непредставени пред съда документи и неизлагане на задълбочени мотиви по съществените фактически и правни спорни въпроси, представляват съществени нарушения на процесуалните правила.

Предвид изложеното, както и забраната за нови фактически установявания в касационното производство по чл. 220 АПК, оспореното решение подлежи на отмяна, а делото-на връщане за ново разглеждане от друг състав на административния съд, който следва да се произнесе и по разноските пред Върховния административен съд.

Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение