Решение № 572 от 4.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 649/2009 г.

Решение № 572 от 4.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 649/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Кети Маркова Касационното производство е образувано по протест на ВОЕННО-АПЕЛАТИВНАТА ПРОКУРАТУРА срещу въззивно решение № 101 от 2.10.2009 г., на Военно-апелативния съд на Република България, постановено по ВНОХД № 84/2009 г., по описа на съда, с което е потвърдена присъда № 39 от 28.05.2009 г., на Плевенския военен съд, по НОХД № 39/2009 г. В касационния протест на Военно-апелативната прокуратура се релевира довод за нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Заявява се искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста в съдебно заседание пред настоящата инстанция, излагайки аргументи за неговата неоснователност. Подсъдимият, лично и чрез своя з. също поддържа, че депозираният протест е неоснователен, и счита, че атакуваното с него решение, като постановено в съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като взе предвид довода в протеста, взе предвид становищата на страните в съдебно заседание и провери протестираното решение в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационният протест на Военно-апелативната прокуратура е неоснователен. С присъда № 39 от 28.05.2009 г., постановена по НОХД № 39/2009 г., Плевенският военен съд, е признал подсъдимия л-т М. В. К., от гр. В., за невинен в това, че за времето от 00.00ч. на 27.06.2007 г. до 21.00 ч. на 1.07.2007 г., в гр. В., като курсант в НВУ "В. Левски", по измамлив начин, за пет дни се отклонил от задълженията си по военната служба, като на 25.06.2007 г. представил на ст. л-т Д. М. зам. командир на 14 курсантска рота в НВУ "В. Левски" неистински официален документ - служебна бележка № 1* от НЦХТ - гр. С., удостоверяващ неверни обстоятелства, а именно, че на 15.02.2007 г. е дарил безвъзмездно кръв, въз основа на която със заповед № 592 от 26.06.2007 г. на Началника на НВУ "В. Левски"- гр. В., е бил пуснат в домашен отпуск в посочения период, като извършеното не съставлява по-тежко престъпление, и на основание чл. 9, ал. 2, предл. 2 НК, го е оправдал по обвинението по чл. 383, ал. 1, предл. 3 НК. Постановил е разпореждане с веществените доказателства. Постановил е разноските по делото, да останат в тежест на държавата. С протестираното въззивно решение, Военно-апелативният съд на Република България, е потвърдил изцяло цитираната първоинстанционна оправдателна присъда. Решението е постановено при особено мнение на председателя на състава, който изразява несъгласие с мнозинството по приложението на чл. 9, ал. 2 НК и излага съображения за отмяна на оправдателната присъда и осъждане на дееца. По отношение на приетите фактически положения, между двете инстанционни съдилища не се констатират различия. По безспорен начин е установено по делото, че в края на 2006 г., подсъдимият К тогава курсант в НВУ "В. Левски"- гр. В., се снабдил с бланка за служебна бележка - № 1* от НЦХТ - гр. София, с предварително положени върху нея подпис и печат. Допълнително, от неустановено по делото лице бил попълнен ръкописен текст "М. В. К." и "15.02.07". В този вид подсъдимият представил служебната бележка на зам. командира на ротата свид. ст. л-т Д. М. Последният я приел за редовна и изготвил доклад за разрешаване на 5 дни отпуск на К., уточнявайки и времето, през което ще бъде ползван - 27.06.2007 г. - 1.07.2007 г. Въз основа на него била издадена заповед № 592 от 26.06.2007 г. на Началника на НВУ "В. Левски", с която домашният отпуск на с-на курсанта К. бил разрешен. След ползването на отпуска подсъдимият се завърнал в училището в 21.00 ч. на 1.07.2007 г. Установено е също така, че по време на обучението си в НВУ "В. Левски", подсъдимият трикратно е дарявал безвъзмездно кръв - на 12.05.2006 г., на 9.07.2007 г. и на 23.04.2008 г., за което са му издадени съответните служебни бележки, докато на посочената в инкриминираната бележка дата - 15.02.2007 г., той не е извършвал кръводаряване. Касационната инстанция намира, че напълно законосъобразно и двете предходни инстанции са приели, че осъщественото от подсъдимия деяние само от формална с. осъществява обективните и субективни признаци на състава на чл. 383, ал. 1, предл. 3 НК. Верен и съобразен със закона е изводът им, че съвкупната оценка на всички релевантни обстоятелства сочи на явна незначителност на конкретната степен на обществена опасност на деянието, предпоставяща приложението на чл. 9, ал. 2, предл. 2 НК, и респ. - оправдаването на К. на посоченото основание. Отчетено е, че представянето на процесния документ и получаването въз основа на него на домашен отпуск, е една изолирана проява в цялостното правомерно и добросъвестно поведение на дееца, в целия период на обучението му, резултат на повлияно от младежка незрялост и лекомислие моментно решение, провокирано и от възникналите тогава тежки семейни проблеми - тежко болна баба, непосредствено след смъртта на дядо му и желанието му в този момент да бъде сред близките си. Всички характеристични данни за подсъдимия го очертават като една положителна личност, със сериозно отношение към учебния процес и военната подготовка, съзнателен и дисциплиниран, многократно назначаван на командна длъжност, награждаван. Неговото професионално развитие е продължило и след завършване на военното училище с много добър успех, произвеждането му в първо офицерско звание и последващата му реализация - лейтенант в поделение в гр. П.. Подсъдимият дълбоко и искрено съжалява за извършеното, критичен е към деянието си. От друга с., не е без значение обстоятелството, че с отклоняването от военна служба по инкриминирания способ, обективно не е бил нарушен учебният процес и носенето на вътрешната служба в НВУ. Касае се все пак и за отклонение от военно учебно заведение, а не за поделение от структурата на БА, където се поддържа постоянна бойна готовност. Освен това, незаконосъобразната практика, установена във военното учебно заведение за разрешаване на домашните отпуски не непосредствено след кръводаряването, а по-късно, в известна степен е способствало част от курсантите - все млади хора с още неизградени морално-волеви задръжки и принципи, характеризиращи военнослужещия, влияещи се в голяма степен и взаимно един от друг, да си ги осигурят чрез използване на служебни бележки от вида на процесната. При тези данни е очевидно, че установените войскови ред и дисциплина не са накърнени съществено. Ето защо, обществените отношения, обект на защита по глава ХII, раздел II от НК се оказват засегнати в една твърде незначителна степен, а от това, на плоскостта на преценката по чл. 9, ал. 2 НК, следва, че конкретното деяние не е престъпно. В този смисъл и първоинстанционният, и въззивният съд законосъобразно са заключили, че конкретното деяние е малозначително, поради явно незначителната му обществена опасност. Затова в случая са налице основанията на чл. 9, ал. 2, предл. 2 НК за признаване на подсъдимия за невинен и оправдаването му по предявеното му обвинение по чл. 383, ал. 1, предл. 3 НК, поради което проверяваният въззивен съдебен акт е законосъобразен. ВКС в настоящия си състав не споделя аргументите на прокурора в протеста, подкрепящи релевирания довод за нарушение на закона, тъй като на конкретното инкриминирано деяние се придава обществена опасност, каквато то обективно не съдържа. Идентична е и тезата на председателя на съдебния състав, подробно изложена в неговото особено мнение, която също не може да бъде споделена. В случая са безспорни както статутът на курсантите в НВУ като военнослужещи, така и наличието на формално осъществен от дееца състав на военно престъпление. Нормата на чл. 9, ал. 2 НК обаче е от общата част на кодекса и принципно може да намери приложение по отношение на всеки престъпен състав от особената част, когато са налице основанията за това - деянието да е малозначително, било поради липсата на обществена опасност въобще, било поради нейната явна незначителност. Такъв извод следва да бъде направен от съда, на базата на съвкупната оценка на всички релевантни обстоятелства. В конкретния случай съдилищата са дали точна и адекватна оценка на правнорелевантните обстоятелства, достигайки до извода за приложението на нормата на чл. 9, ал. 2, предл. 2 НК и оправдаването на подсъдимия. Вярно е, че неблагоприятните последици за дееца, които законът свързва с евентуалното му осъждане, не могат да съставляват аргумент в полза на оправдаването му, но в случая са налице достатъчно данни, подробно обсъдени и оценени от предходните инстанции, сочещи на незначителната степен на обществена опасност на конкретното деяние, респ. - до приложението на чл. 9, ал. 2, предл. 2 НК. Предвид горните съображения, ВКС намери, че протестът е неоснователен, а въззивното решение, като постановено в съответствие със закона, следва да бъде оставено сила, съобразно правомощията на настоящата инстанция по чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение