Решение № 5116 от 19.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10770/2024 г.

ВАСТрето отделение19.05.2025 г.докладчик Мария Попова

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/ и Интервюиращ орган на ДАБ при МС за отмяна на влязло в сила Решение 2043 от 28.03.2024г., постановено по адм. дело 5827/2021г. по описа на Административен съд София-град, на основание чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ ИВАН РАДЕНКОВ Членове: /п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА/п/ МАРИЯ ПОПОВА

Мотиви

Производство по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/ и Интервюиращ орган на ДАБ при МС, подадено чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Петкова, за отмяна на влязло в сила Решение 2043 от 28.03.2024г., постановено по адм. дело 5827/2021г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което по жалба на С. К., гражданка на Република Турция, е отменено Решение 3-В/05.05.2021г. на Интервюиращ орган на ДАБ при МС, с което на основание чл. 76б, ал. 1, т. 2 ЗУБ не е допусната до разглеждане последваща молба за международна закрила рег. КП-641/13.04.2021г. Искателят поддържа, че са налице основания за отмяна на съдебното решение по чл. 239, т. 1 АПК. Позовава се на новооткрити писмени доказателства отговор от 24.06.2024г. от Федерален офис за миграция и бежанци, Нюрнберг, Германия, относно предоставена на С. К. субсидиарна закрила в Германия на 21.05.2022г. по решение влязло в законна сила на 05.06.2022г. Навежда доводи и че чужденката е регистрирана като изчезнала от 29.12.2023г. и местонахождението й е неизвестно на германските власти. Твърди, че това на ново обстоятелство е от съществено значение, тъй като административният орган е в обективна невъзможност да изпълни задължителните указания дадени с решението на административния съд, чиято отмяна се иска. Направено е искане за отмяна на решението на Административен съд София-град и за връщане на делото на надлежния съд за ново разглеждане от друг състав. Ответникът С. К., чрез упълномощен представител адв. Митева САК, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва искането. Поддържа, че същото е недопустимо и алтернативно неоснователно. За да се произнесе по искането за отмяна, Върховният административен съд, Трето отделение, взе предвид следното: С Решение 2043 от 28.03.2024г., предмет на искането за отмяна, АССГ е отменил Решение 3-В/05.05.2021г. на Интервюиращ орган на ДАБ при МС, с което на основание чл. 76б, ал. 1, т. 2 ЗУБ не е допусната до разглеждане последваща молба за международна закрила рег. КП-641/13.04.2021г. от С. К., гражданка на Турция. В съдебното решение са изложени мотиви във връзка с наведените и пред касационната инстанция основания за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. По твърденията в искането, че административният орган е в обективна невъзможност да изпълни указанията дадени от съда, в съдебното решение АССГ е посочил, че евентуална отмяна на Решение 3-В/05.05.2021г. на Интервюиращ орган на ДАБ при МС е неотносима към възможността за нова регистрация на чужденец подал последваща молба за международна закрила и подлежи на преценка в новото производство след връщане на преписката на административния орган. Като прецени изложеното по-горе и искането за отмяна, съобразно посоченото в него основание, Върховният административен съд, Трето отделение, прие следното: Искането на посоченото основание е допустимо, като е подадено от лице по чл. 238, ал. 1 АПК, в сроковете по чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Производството по отмяна, уредено в глава четиринадесета на АПК, е извънреден способ за защита срещу влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Като средство за извънинстанционен контрол отмяната се допуска само на основанията, лимитативно установени в нормата на чл. 239 АПК и само по отношение на актовете, посочени в разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от АПК. Според тази разпоредба на отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или процесуално бездействие от страната. Нови доказателства са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на нейното процесуално поведение. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В случая отговор от 24.06.2024г. от Федерален офис за миграция и бежанци, Нюрнберг, Германия, относно предоставена на С. К. субсидиарна закрила в Германия на 21.05.2022г. по решение влязло в законна сила на 05.06.2022г., не представлява ново обстоятелство и не е основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на АССГ по чл. 239, т. 1 АПК. Основанията за реализиране на извънредния способ за отмяна на влезли в сила съдебни актове изисква непълнотата във фактите да не следствие от поведението на страната. Новите обстоятелства, предвидени в нормата на чл. 239, т. 1 АПК, представляват юридически или доказателствени факти, които са съществували към момента на приключване на устните състезания в съдебното производство пред първоинстанционния съд, но не са били включени в материалите по делото поради това, че не са могли да бъдат известни на страната или поради това, че тя не е могла да се снабди с писмени доказателства за тях. В случая е неоснователно твърдението, че в производство по разглеждане на последваща молба за международна закрила С. К. е била със статус чужденец, поради което административният орган не е разполагал с компетентност да отправи запитване по Регламент Дъблин. Поради изложеното, не се установява в настоящия случай, че новите обстоятелства наведени с искането за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, попадат в обхвата на разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК. Същите не са били присъединени към делото в първата инстанция не поради това, че не са могли да бъдат известни на страната или поради това, че тя не е могла да се снабди с писмени доказателства за тях, а поради липса на процесуална активност. Настоящата инстанция приема, че последващото снабдяване с отговор от 24.06.2024г. от Федерален офис за миграция и бежанци, Нюрнберг, Германия, относно предоставена на С. К. субсидиарна закрила в Германия на 21.05.2022г. по решение влязло в законна сила на 05.06.2022г. не може да послужи за целите на предприетия извънреден способ за съдебна защита по реда на чл. 239, т. 1 АПК. Друго основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на Административен съд София-град не е своевременно направено, поради което и искането следва да се отхвърли. От изложеното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,