Решение № 3116 от 5.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5702/2018 г.

Решение № 3116 от 5.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5702/2018 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол – Югозападен район срещу Решение № 451/14.03.2018 г. на Административен съд – Б. по адм. дело № 952/2017 г., с което е отменена негова Заповед № ДК-02-ЮЗР-08/27.10.2017 г., нареждаща, на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, премахването на строеж " Рехабилитация на осветление в обхвата на път IV-ти клас BGL 2155 /с. К. – с. Р./, в участъка между с. К. и път III-108 /I-1-П./", извършен от възложителя община П..

Ответникът община П. е на становище за правилност на решението.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на оспорването.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

Въпреки неправилното определяне от съда на пороците на заповедта и тяхната правна квалификация, по правния си резултат решението съответства на закона. Заповедта не е издадена в нарушение на процесуалния, а на материалния закон.

1. Описанието (индивидуализацията) на строежа е част от фактическото основание на упражненото правомощие по чл. 225, ал. 1 ЗУТ и спрямо него се преценява приложението на закона от административния орган.

а. Дефиниращата понятието "строежи" норма на § 5, т. 38 ДРЗУТ не изброява изчерпателно обектите от тази категория. Критериите за включването на обект или дейност към кръга на строежите не се изчерпват с принадлежността им към очертаните от нормата видове, разположението, техническите характеристики и начина на закрепване към земята или друг обект. Дадени обекти или резултата от изпълнението на строително-монтажни работи по отношение на тях представляват строежи по предназначението си, т. е. по функционален критерий, и качеството им следва от изричното признаване с правна норма. Във всички случаи обаче те следва да попадат в обхвата на категоризацията на видовете строежи по чл. 137, ал. 1 ЗУТ.

б. Позоваването в заповедта на чл. 6, ал. 1, т. 1 и 3 от Наредба № 1 от 30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи концентрира спора до въпроса дали рехабилитацията на пътя е строеж от трета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 3, б. "а" ЗУТ. Отговорът му предопределя и разрешението подлежи ли "строежът", извършен без одобрени строителни книжа, на премахване на възприетото от органа основание за квалификацията му, в частност – представлява ли рехабилитацията на осветлението на общинския път съоръжение към него.

2. а. Строежи от трета категория по чл. 137, ал. 1, т. 3, б. "а" ЗУТ са общинските пътища, улиците от първостепенната улична мрежа III и IV клас и съоръженията към тях. Извън примерното изброяване на съоръженията към транспортната техническа инфраструктура – чл. 64, ал. 1, т. 1, в които въпросният обект не попада, ЗУТ не съдържа норма с дефинитивно съдържание по отношение на съоръженията към пътя. Затова и по аргумент от чл. 46, ал. 2 ЗНА на ниво законова регламентация същината на понятието "пътно съоръжение" следва да бъде извлечено от Закона за пътищата.

б. Според чл. 5, ал. 1 ЗП основните елементи на пътищата са обхватът на пътя, пътните съоръжения и пътните принадлежности. Определения на последните две понятия са дадени съответно в § 1, т. 3 и т. 4 ДРЗП. Осветителните съоръжения заедно с прилежащите им терени са пътни принадлежности – вж. т. 4, а не пътни съоръжения. Изключването им от тази категория, обусловено от разграничението между отделните видове обекти по специалния закон, дисквалифицира като последица съоръженията за осветление от припознатата от административния орган група строежи по чл. 137, ал. 1, т. 3, б. "а" ЗУТ. На още по-голямо основание съответната категоризация може да бъде отречена за дейността по рехабилитация на осветлението - тя дори не е обвързана в заповедта от твърдения за съдържателна идентичност с реконструкцията и основния ремонт, които също са обявени за строежи от трета категория (б. "ж" на текста). Констатираният порок на заповедта е достатъчно основание за отмяната й като материално незаконосъобразна – чл. 146, т. 4 АПК.

3. Ако и да са споделими касационните доводи по въпроса за определянето на общината като надлежен адресат на заповедта, основателността им не се отразява на крайния резултат от спора, поради което и тяхното обсъждане е безпредметно.

Изложеното мотивира оставянето в сила на атакуваното решение - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.

Неоснователността на касационната жалба е условие за присъждане в полза на ответника на юрисконсултско възнаграждение в минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение