Решение № 14386 от 25.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5067/2010 г.

Решение № 14386 от 25.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5067/2010 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Иваничка Василева Колева от гр. Габрово срещу решение № 24 от 4.03.2010 г. по адм. д. № 28/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Габрово. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът Директор на РУ "Социално осигуряване" гр. Габрово не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 24 от 4.03.2010 г. по адм. д. № 28/2010 г., Административен съд - гр. Габрово е отхвърлил жалбата на Иваничка Василева Колева от гр. Габрово срещу Решение № 7 от 19.01.2010 г. на Директор на РУ "Социално осигуряване" гр. Габрово, с което е потвърдено Разпореждане № 5211262251 от 18.12.2009 г. на Началник отдел "Пенсионно осигуряване" при РУ "Социално осигуряване" гр. Габрово. Така постановеният съдебен акт не страда от визираното в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било безспорно установено, че Иваничка Василева Колева от гр. Габрово е била освободена от учителска длъжност на 23.07.2002 г. На 17.12.2009 г. тя е подала заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО. Към 23.07.2002 г. тя е имала 29 г., 10 м. и 12 дни осигурителен стаж, но възрастта й тогава е била 49 години. Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при учителски осигурителен стаж 30 години за мъжете и 25 години за жените и три години по-рано от възрастта по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО. През 2002 г. тази възраст за жените е била 56 години и 6 месеца, съответно за учителките 53 години и 6 месеца. Колева не е отговаряла на последното изискване. Според чл. 19, ал. 5 /преди 2008 г. ал. 4/ от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж право на пенсия по условията на § 5, ал. 1 и 4 от ПЗР на КСО имат лицата, които към датата на освобождаване от длъжност са изпълнили условията за пенсиониране по тези разпоредби. Следователно законодателят категорично е уточнил, че условията на посочените текстове трябва да бъдат налице към момента на освобождаване от длъжност, а не към друг момент. Спорът относно съответствието на чл. 19, ал. 4 от НПОС със законовите норми на чл. 68 и чл. 94 КСО и § 5 от ПЗР на КСО е разрешен с влязло в сила решение № 5397 от 12.05.2008 г. по адм. д. № 3133/2008 г. по описа на Върховния административен съд. С това решение е прието, че атакуваната подзаконова разпоредба не противоречи на разпоредби от по- висок ранг. Употребата на думата "учител" в текста на § 5, ал. 1 КСО насочва към тълкуване в смисъл, че релевантният момент за преценка на наличието на визираните в § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО предпоставки е датата на освобождаване от учителска длъжност. Предвид изложеното в настоящите мотиви съдът правилно е приложил материалния закон. Съображенията на Колева относно грешки в осигурителния й стаж не се обсъждат, тъй като самият административен орган никога не е оспорвал, че тя има повече от 25 учителски осигурителен стаж и отговаря на това законово изискване. По отношение на сочените от касаторката пороци на Разпореждане № 5211262251 от 18.12.2009 г. на Началник отдел "Пенсии" при РУ "Социално осигуряване" гр. Габрово настоящият състав на ВАС изцяло споделя отразеното в мотивите към решението на първоинстанционния съд, които не е необходимо отново да се възпроизвеждат. Освен това Колева не е съобразила и че съгласно чл. 118, ал. 1 КСО предмет на съдебен контрол е решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, а не разпореждането. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,