Решение № 11767 от 19.12.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) против решение 113/21.03.2022 г. по адм. дело 479/2021 г. по описа на Административен съд Монтана, с което е отменено негово решение за налагане на финансова корекция 12/312/ 02972/3/01/04/02, с изх.01-2600/6550/#14 от 15.09.2021 г., преписката е изпратена на ДФЗ за ново произнасяне, в едномесечен срок от влизане на решението в сила, с указания по тълкуването и прилагането на закона и е осъден ДФЗ да заплати на ВДВ ТРАВЕЛ ЕООД разноски по делото в размер на 2075,72 лв. Касаторът излага съображения за неправилност на съдебния акт като постановен при нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението изцяло и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорването да бъде отхвърлено. Претендират се разноски за две съдебни инстанции и се прави възражение прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът - ВДВ ТРАВЕЛ ЕООД, чрез адв. Кисов, в представен писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като едновременно с това заявява претенция за отмяна на първоинстанционното решение в частта му, с която преписката се изпраща на ДФЗ. Претендират се разноски, съгласно приложен спидък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище и предлага съдът да отмени решението в частта, с която е изпратена преписката на ДФЗ за ново произнасяне, като остави в сила решението в останалата му част. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприято, поради което разглеждането на касационната жалба е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил: ВДВ ТРАВЕЛ ЕООД е подал Заявление за подпомагане по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007 2013 г. за проект с наименование Изграждане на къща за гости Да Винчи в гр. Вършец, обл. Монтана, [улица]. Към заявлението е представен Бизнес план, като в Раздел ІV "Финансово-икономически статус приходи и разходи", т. 1 "Приходи",", Таблица 2 Производствена и търговска програма раздел "Приходи от продажба на услуги са заложени като приходи за І финансова година-49 698,00лв.;за ІІ година-55 343,78лв.;за ІІІ година-63 346,72лв.,за ІV година-69481,35лв. и за V година-78 310,69лв. В раздел 2.1 Устойчива заетост за периода на бизнес плана са заложени 3 броя работни места - за управител на хотела,за камериерка и шофьор-снабдител. Между дружеството и ДФЗ е сключен Договор 12/312/02972 от 06.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от ПРСР 2007 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони,според който договор в точка 1. 1 Фондът предоставя на Ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70 % от одобрените и реално извършени от Ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект 12/312/02972 от 31.05.2013 г., а в точка 1. 2 е посочено, че помощта се изплаща при условие, че ползвателят е извършил инвестицията съгласно одобрения проект, съобразно условията и сроковете, определени в този договор, анексите към него и действащите нормативни актове. В задължения на ползвателя в т. 4.12 от договора същият се е задължил да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора до 15.09.2015 г. и в съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи. В т. 4.18 от договора в задължение на ползвателя е предвидено и спазване на одобрения проект за срок от пет години от сключване на договора. Към договора е приложена и Таблица - приложение 1 за одобрените разходи по Проект с ИД 12/312/02972. Първоначално одобрената сума БФП е била в размер 239 472,77лв., в която е включена и сумата за междинно плащане 127 540,39лв. Последвало е подписването на анекс към договора между страните, касаещи промяна в размера на междинната помощ - 94 037,39лв., ведно с нова Таблица за одобрени разходи по проекта. Междинното плащане по проекта в размер на 94 037,39лв. посредством заявка за междинно плащане е получено от жалбоподателя на 29.06.2015 г., а окончателно плащане по проекта е извършено на 27.11.2015 г., като изплатената сума е в размер на 145 435,36 лв. по заявка за плащане от бенефициента. С писмо с изх. 01-2600/6550#12 от 09.07.2021г. ДФЗ е открил производство по налагане на финансова корекция на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ. Производството е открито в изпълнение на влязло в сила решение 5314/26.04.2021 г., постановено по адм. дело 10232/2020 г. по описа на ВАС. С посоченото решение е потвърдено, че Административен съд - Монтана правилно е установил фактите в решение 275/2020г. по адм. дело 218/2020 г. във връзка с издаденият АУПДВ 12/312/02972/3/01/04/01, но е налице несъответствие между доказаните факти и соченото от органа правно основание. Прието е, че в случая непоститането на заложените финансови показатели в бизнес плана представлява неизпълнение на одобрените индикатори и е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция. Именно с оглед решението на ВАС е издадено и оспореното решение за налагане на финансова корекция 12/312/ 02972/3/01/04/02 с изх.01-2600/6550/#14 от 15.09.2021 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, като същото е основано на чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и на основание Заповед 03-РД/1734 от 16.06.2021г. на изпълнителния директор на ДФЗ-РА, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. и чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ, във вр. с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ. С него е определен окончателен размер на финансова корекция 35 920,91 лв. при погасена сума в размер 1455,60 лв. в оставащ размер 34 465,31лв. По делото съдът е назначил и изслушал заключение на вещо лице досежно изпълнение на финансовите параметри на бизнес плана от дружеството, както и по отношение на постоянната трудова заетост, съгласно бизнес плана от търговеца за трите пълни стопански години, обект на проверката. Вещото лице е потвърдило изцяло фактическите констатации, залегнали в акта, досежно неизпълнение на бизнес плана от жалбоподателя, при правилно определяне на конкретните нарушения, като заключението не е оспорено. При така изложените факти, съдът е приел жалбата на ВДВ ТРАВЕЛ ЕООД за основателна. В мотивите си Администартивен съд - Монтана е приел, че оспореният акт е издаден в писмена форма и със съдържанието по чл. 59 АПК, като съдържа фактически и правни основания за постановяването му. Фактическото основание за издаването му е неизпълнение на залегналите в сключения договор финансови показатели, по бизнес план, на база на които проекта е определен като допустим и субсидията по договора е изплатена. Позовавайки се на норми както на ЗУСЕСИФ, така и на Наредба 29/2008 г., издадена при законова делегация, административният орган е спазил формално изискването за форма в частта за приложимото право. Безспорно е по делото според съда е, че къщата е изградена, въведена в експлоатация и категоризирана, като са реализирани само част от заложените в плана финансови резултати. Нереализираните приходи от заложените по бизнес плана нощувки и услуги над установените от експертното заключение в размер на 39,03 %, респ. 41,14% за 3 пълни стопански години , представлява неизпълнение на договорните задължения от ползвателя на финансовата помощ по чл. 4. 4, б. "б", което е нередност по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на Наредбата и основание по чл. 46, ал. 2 от Наредбата за определяне на размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като се вземе предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението, чрез финансова корекция по чл. 73, ал. 1 вр. чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ. Мотивирал се е, че посочването от органа като правно основание чл. 70, ал. 1, т. 9 за нередност, съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ вместо т. 7 - за неизпълнение на одобрени индикатори е съществено процесуално нарушение допуснато от органа при издаване на решението. Приел е, че долу на стр. 1 от решението е посочено основание по чл. 71, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ също е неточно, доколкото такава норма не съществува. Като фактическо основание в акта е посочено неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи от извършваната дейност за три пълни финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018 г., както и неизпълнение на заложените в него показатели за заетост чрез разкриване на три работни места, представляващо неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, а в решението като правно основание органът е посочил чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ. Органът е допуснал посочване на фактически основания, които не кореспондират на правните такива, записани в решението, а несъответствието между правни и фактически основания е приравнено на липса на форма на акта, т.е. немотивиран акт основание за отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК. Приемайки жалбата за основателна по основното възражение на жалбоподателя съдът е приел, че след връщане на преписката органът ще следва да извърши цялостна преценка на фактите и доказателства по случая, като посочи вярното фактическо и правно основание за издаване на решение за налагане на финансова корекция с оглед защита на правата на жалбоподателя. Решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. При правилно установена фактическа обстановка съдът е извел погрешни правни изводи. Настоящата инстанция не споделя извода на съда, че като е вписал в решението като правно основание чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ, органът е допуснал съществено нарушение на формата на акта. В конкретния случай се касае за издаване решение за налагане на финансова корекция след развило се вече едно производство пред съд, в което производство жалбоподателят е участвал и с което е запознат. От фактическите установявания на органа безспорно за жалбоподателят става ясно, че финансовата корекция се налага за неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи от извършваната дейност за три пълни финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018 г., както и неизпълнение на заложените в него показатели за заетост чрез разкриване на три работни места. Волята на административния орган е напълно ясна и независимо, че безспорно е следвало правно да я квалифицира като такава по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, не следва да се приеме, че в случая жалбоподателят не е могъл да организира защитата си. Именно изложеното обосновава извод, че в случая е налице акт в предписаната писмена форма и със съдържание съответно на чл. 59 от АПК, което пък обоснова извода, че не е налице основание за отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК, което е и единственото основание послужило на първоинстанционния съд за отмяна на оспорения пред него акт. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна, настоящата инстанция намира, че следва да се произнесе по същество на спора, като намира, че в случая административният орган е постановил решение за налагане на финансова корекция, което е законосъобразно. Административното производство за налагане на финансова корекция е открито в изпълнение на влязлото в сила решение 5314/26.04.2021 г. постановено по адм. дело 10231/2020 г. по описа на Върховния администартивен съд. С уведомително писмо от 09.07.2021 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ жалбоподателят е уведомен, че на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ и влязло в сила съдебно решение и съобразно чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП се открива производство по налагане на финансови корекции. Указано е, че в случай на несъгласие с направените констатации, изложени в писмото, има право да представи в 14-дневен срок от получаването му своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи писмени доказателства към тях. Получените възражение са приети от административния орган за неоснователни. От изложеното следва, че при издаването на оспорения пред първоинстанционния съд административен акт не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, като и, че правото на дружеството на защита не е нарушено. Фактите по делото са установени правилно от съда и не е необходимо да се преповтарят. В случая с влязло в сила решение в сила решение 5314/26.04.2021 г., постановено по адм. дело 10232/2020 г. по описа на Върховния административен съд, което се ползва със сила на присъдено нещо, са установени фактите на неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи от извършваната дейност за три пълни финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018 г., както и неизпълнение на заложените в него показатели за заетост чрез разкриване на три работни места и именно с оглед тази установеност настоящият състав намира, че е налице неизпълнение на договорните задължение на ВДВ ТРАВЕЛ ЕООД. Административният орган правилно е установил нарушение по т. 4. 12 и т. 4. 18 от договор 12/312/02972 от 06.10.2014 г., съгласно които ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора, в съответствие с одобрения проект и таблицата за одобрените инвестиционни разходи, и да спазва одобрения проект за срок от 5 години, като при неизпълнение РА може да поиска връщане на вече изплатени суми при спазване на изискванията на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. От анализа на договора, бизнес плана и от доказателствата по делото, включително приетата и неоспорена от страните експертиза, се установява по безспорен начин, че е налице бездействие от страна на дружеството. Налице е неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели, с което не е гарантирана икономическата жизнеспособност на стопанството му. Средно аритметично за трите финансови години /2016 г., 2017 г. и 2018 г./ изпълнението на бизнес плана като приходи от нощувки е 41,14 (установено от вещото лице по делото), а при извършената проверка на място се е установило, че не е осигурена заетост в предвидените в бизнес плана разкриване на три работни места. Оттук следва и извода, че след като дружеството не е постигнал предвидените от него финансови показатели нанася вреда на бюджета на Общността, тъй като не работи в посока развитие на туризма в селските райони и насърчаване на заетостта, както и заложените цели по мярка 312, а именно: насърчаване на растежа и създаване на нови работни места в микропредприятието, което води до непостигане на целите на програмата, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. По отношение размера на подлежащата на финансова корекция безвъзмездна финансова помощ по посочения договор настоящият състав намира, че е правилно определен от административния орган. Съгласно чл. 46, ал. 1 от Наредба 29 от 11.08.2008 г., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. А съгласно ал. 2 РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. С оглед преценката за продължителност правилно органът е отнесъл неизпълнението към регламентацията в т. 30 от Приложение към раздел I Общи положения" от Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване БФП при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 2013 г. Правилно и в съответствие с регламентацията, дадена в чл. 3, ал. 1 от цитираните правила, е определен и общият размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ, а именно 35 920,91 лв., като най-голям и представляващ 15% от получената безвъзмездна финансова помощ. По изложените съображения, настоящият състав намира, че в случая е установено извършено нарушение от страна на ВДВ ТРАВЕЛ ЕООД, изразяващо се в неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели, с което не е гарантирана икономическата жизнеспособност на стопанството му. В тази връзка решението за налагане на финансова корекция е мотивирано, тъй като обективира, както фактически, така и правни основания за издаването му. Поради това атакуваното решение на Административен съд - Монтана, следва да бъде отменено изцяло, а първоинстанционната жалба - отхвърлена като неоснователна. За пълнота следва да се посочи, че неправилно съдът е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, по следните съображения:. Административното производство за определяне на финансова корекция започва по инициатива на административен орган, а не по искане на бенефициера за признаване или защита на негово субективно право или законни интереси. Затова отмяната на издадения административен акт не възстановява висящност на административното производство, което да е необходимо да приключи с нов административен акт. В случая с отмяната от съда на оспорения административен акт е получена търсената защита. Като е върнал преписката за ново произнасяне, съдът е постановил решение извън хипотезата на чл. 173, ал. 2 от АПК. Предвид изхода от спора, в полза на касатора следва да се присъдят разноски за две съдебни инстанции в общ размер на 475,72 (четиристотин седемдесет и пет лева и седемдесет и две стотинки) лева, от който юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 (двеста) лева, съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и 275, 72 (двеста седемдесет и пет лева и седемдесет и две стотинки) лв. държавна такса за касационно производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение