Решение № 3802 от 28.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6757/2016 г.

Решение № 3802 от 28.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6757/2016 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулта Р. М., срещу решение № 1255 от 26.02.2016 г. по адм. д. № 3633/2015 г. на Административен съд С.-град. С него съдът е отменил по жалбите на "К. У. П." АД и "Електроенергийния системен оператор" ЕАД (ЕСО ЕАД) решение № КМ-1 от 13.03.2014 г. на ДКЕВР в частта му по т. 1.1.1. Осъдил е КЕВР да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 950 лв., от които 900 лв. договорено адвокатско възнаграждение, след редуцирането му от съда по възражение за прекомерност. В касационната жалба се твърди недопустимост на съдебното решение относно жалбоподателя "К. У. П." АД, необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. По изложените съображения в нея касаторът моли, съдебното решение да се отмени, като вместо него се постанови акт, с който се "потвърди законосъобразността на решението в обжалваната му част". В съдебно заседание председателят на КЕВР се представлява от юрисконсулта Райков, който поддържа подадените две касационни жалби и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в случай на уважаване на жалбата за недопустимост - и възнаграждение пред първата инстанция. Ответната страна по касация "К. У. П." АД, чрез пълномощника си адвокат Грозданов е подала писмен отговор на касационната жалба. В него излага становище за нейната неоснователност и правилност на съдебното решение. По изложените съображения моли съда, да не я уважава, като претендира присъждането на направените разноски. Председателят на КЕВР, а преди ДКЕВР, е подал и втора касационна жалба срещу допълнително решение № 2336 от 8.04.2016 г., постановено по същото дело, с което искането му по чл. 176, ал. 2 АПК за допълване на постановеното решение е отхвърлено. В нея се твърди незаконосъобразност на постановеното допълнително решение, като се релевира необоснованост и нарушение на материалния закон. По изложените съображения в нея касаторът, чрез процесуалния си представител моли, допълнителното решение да се отмени, като се постанови друго решение по съществото на спора. Отговор на касационната жалба срещу допълнителното решение е постъпил от адвокат-пълномощника на "К. У. П." АД, в който се твърди, че тя е неоснователна. Ответната страна по касация е изложила съображения, които противопоставя на тези в касационната жалба срещу допълнителното решение. Моли, допълнителното решение да се остави в сила. Претендира присъждането на разноските, направени при първоинстанционното разглеждане на спора в пълния им размер, по представения договор за правна защита и съдействие, фактура и банково извлечение в размер на 2 400 лв. Ответната страна "ЕСО" ЕАД, чрез процесуалния си представител юрисконсулта Маркова оспорва и двете касационни жалби, като ги намира за неоснователни. Представя писмени бележки, в които излага съображенията си за това становище и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Прокурорът счита, че съдът правилно е установил фактите по спора и правилно е приложил материалния закон, като е съобразил приложението на чл. 177, ал. 1 АПК, относно действието на съдебното решение, с което е отменен административният акт. Прокурорът намира за правилни изводите на съда относно допуснатото нарушение от страна на КЕВР при издаване на решение № КМ-1 от 13.03.2014 г. както на материалния закон, а така също и на неговата цел, включително и на принципите за равенство, визирани в чл. 8, ал. 2 АПК. По същите съображения за правилно приложение на материалния закон намира за законосъобразно и постановеното допълнително решение. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира и двете касационни жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която постановените съдебни актове са неблагоприятни. Разгледани по същество те са неоснователни, по следните съображения: Административният съд С.-град е приел за предмет на съдебния контрол решение № КМ-1 от 13.03.2014 г. на ДКЕВР в частта му на т. 1.1.1. В тази част КЕВР (при сегашното си наименование) е приела, че производителите на електрическа енергия от вятър и слънце, които не са оспорили решение № Ц-33 от 14.09.2012 г., издадено от ДКЕВР, както и тези, за които към датата на постановяване на решение № Ц-6 от 13.03.2014 г. на ДКЕВР не е имало влезли в сила съдебни решения за отмяна на решение № Ц-33, присъединени към електропреносната мрежа получават компенсация по следния начин: в случай, че цената, утвърдена с решение № Ц-6 е по-ниска от временната цена, определена с решение № Ц-33 операторът на електропреносната мрежа - "ЕСО" ЕАД, задържа сумата, формирана от произведението на изкупеното количество електрическа енергия по преференциални цени до датата на утвърждаване на цените с решение № Ц-6 и нейния размер. Операторът на електропреносната мрежа - "ЕСО" ЕАД възстановява на производителите разликата между събраната в изпълнение на решение № Ц-33 сума и задържаната сума. Срещу тази част от решение № КМ-1 от 13.04.2014 г. на ДКЕВР са били подадени жалби както от "К. У. П." АД, а така също и от "ЕСО" ЕАД. Те са обединени за съвместно разглеждане, в едно производство, като по тях съдът е постановил едно решение, с което е отменил това на ДКЕВР в обжалваната му част. Изложените съображения от съда относно незаконосъобразността на Решение № КМ-1 от 13.03.2014 г. в частта му по т. 1.1.1 са едни и същи относими и за двете жалби. Първоинстанционното съдебно решение постановено по жалбите на "К. У. П." АД и на "ЕСО" ЕАД е относно това, че с частта от обжалваното решение на КЕВР, за производителите на електрическа енергия от вятър и слънце, която се изкупува по преференциални цени, и които са обжалвали решение Ц-33, и по отношение на тях има влезли в сила съдебни решения, с които се отменят обжалваните части от решение № Ц-33, не са определени компенсаторни мерки. Със същото решение в обжалваната му част се въвежда задължение за "ЕСО" ЕАД да възстанови разликата в сумите между определените временни цени за достъп и тези, определени в решение № Ц-6 от 13.03.2014 г. на ДКЕВР. В разписаните в ЗЕ регулаторните правомощия на КЕВР не е предвидена намесата й в облигационните правоотношения между отделните лицензианти. Постановеното връщане на надвнесени суми платени като цена за достъп представлява точно намеса в съществуващи облигационни правоотношения. Въпреки, че по този довод в жалбата на "ЕСО" ЕАД няма произнасяне в мотивите на съда, следва да се посочи, че при установена незаконосъобразност на оспорения административен акт на някое или на някои от посочените основания не е необходимо произнасяне по всичките наведени доводи, защото крайният резултат - установената незаконосъобразност, не би могъл да се промени. Ето защо това не води до порок на първоначалния съдебен акт. "К. У. П." АД е обжалвало решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР в частта му по раздел VII, т. 1 и 2. По жалбата му е било образувано адм. д. № 13 121/2012 г., по което е постановено решение № 4621 от 13.04.2013 г. То, според отбелязването върху него, е влязло в законна сила на 26.06.2014 г. или след постановяване на решение № КМ-1 от 13.03.2014 г. От тези факти процесуалният представител на касатора прави извод, че жалбата на "К. У. П." АД е била недопустима за разглеждане пред административния съд. Този извод и наведеният довод в касационната жалба за недопустимост на съдебното решение са неоснователни. С решение № 14 358 от 31.10.2013 г. по адм. д. № 6485/2013 г. петчленен състав на Върховния административен съд е установил, че по оспорването на раздел VII, т. 1 и 2 от решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР има влезли в сила съдебни решения и това са решения № 9484 от 25.06.2013 г. по адм. д. № 6473/13 г. на петчленен състав и решение № 10535 от 11.07.2013 г. по адм. д. № 6074/2013 г. също на петчленен състав. Следователно към 25.06.2013 г., когато е постановено решението на петчленния състав по адм. д. № 6473/2013 г. относно законосъобразността на раздел VII, т. 1 и 2 на решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР, то е било отменено с влязъл в законна сила съдебен акт. От този момент е настъпило и конститутивното действие на съдебното решение, посочено в чл. 177, ал. 1, изр. второ АПК. Конститутивното действие на съдебното решение се състои в това, че то има действие по отношение на всички, като отменя неговото действие и за лицата, които не са обжалвали отменения административен акт включително и разпоредените с него правни последици. В понятието "всички" се включва и "К. У. П." АД, въпреки, че неговото съдебно решение е влязло в законна сила след издаване на решение № КМ-1 от 13.03.2014 г. Разпоредените последици с решение № КМ-1 от КЕВР не могат да се приложат спрямо "К. У. П." АД, както неправилно счита касаторът, защото преди това са настъпили последиците на чл. 177, ал. 1, изр. второ АПК. Становището на касатора, че жалбата е недопустима, защото с обжалваната част от решение № КМ-1 са определени компенсаторни мерки за "К. У. П." АД е неправилно. Това му становище произтича от неправилното тълкуване на нормата на чл. 177, ал. 1, изр. второ АПК. С решение на КЕВР не може да се отменят настъпилите по закон правни последици, разпоредени с правната норма на чл. 177 АПК. Поради това и подадената жалба е била процесуално допустима, както правилно е възприел и административният съд. След като раздел VII, т. 1 и 2 от решение № Ц-33 е било отменено, а както се посочи, тази отмяна има действие и по отношение на "К. У. П." АД, акционерното дружество попада в хипотезата на тези производители на ел. енергия от вятър и слънце, за които няма определени компенсаторни мерки с решение № КМ-1 в обжалваната му част. Поради това то има правен интерес от оспорване на решение КМ-1 в посочената част. Между страните не е имало спор, че "К. У. П." АД е производител на ел. енергия по смисъла на § 1, т. 46 от ДР на ЗЕ. Не е имало и спор относно това, че с решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР са били определени временни цени за достъп до електропреносната и/или електроразпределителните мрежи, към които производителите на ел. енергия от вятър и слънце са били присъединени. След отмяната на решение № Ц-33 в обжалваната му част на раздел VII, т. 1 и 2 относима за "К. У. П." АД, определената временна цена за достъп не е съществувала в правния мир, поради което за него са били неотносими определените компенсаторни мерки в обжалваната част на решение № КМ-1. Обжалването на решение № КМ-1 относно неопределянето на компенсаторни мерки за производителите на ел. енергия от вятър и слънце е било предмет на разглеждане по адм. д. № 5288/2015 г. на Административен съд С.-град, по което е постановено решение № 6286 от 21.10.2015 г. С това решение е отменено решение № КМ-1 в обжалваната му част, касаеща отказа на административния орган да определи компенсаторен механизъм за юридическите лица и търговци, които са оспорили по съдебен ред решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР, като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. От анализа на това решение на Административния съд С.-град се установява, че в него се разглежда хипотезата на т. 1.1.1, която е предмет на обжалване по адм. д. № 3633/2015 г. - настоящия спор по касационните жалби. При сравнение на мотивите на двете решения на Административния съд С.-град се установява почти пълното им съвпадение. Решение № 5288/2015 г. е оставено в сила с решение № 7292 от 16.06.2016 г., постановено по адм. д. № 14401/2015 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. При това установяване се налага изводът, че спорът за законосъобразността на отказа на КЕВР да определи компенсаторни мерки за тези производители на ел. енергия от вятър и слънце, които са обжалвали решение № Ц-33 и по отношение на които има влезли в сила съдебни решения (включително и настъпилите за тях правни последици на чл. 177, ал. 1 АПК), е окончателно решен, въпреки, че в решение № 5288/2015 г. не е посочена изрично т. 1.1.1 от решение № КМ-1 от 13.03.2014 г. Законосъобразността на тази част от решението подробно е разгледана, обсъдена и с изведен правен извод за незаконосъобразност. Това решение е оставено в сила от тричленния състав на Върховния административен съд, постановил решение № 7292 от 16.06.2016 г. След като спорът за законосъобразността на обжалваната част от решение КМ-1 от 13.03.2014 г. вече е решен с влязло в законна сила съдебно решение, за настоящия спор настъпват последиците на чл. 177, ал. 1, включително и за конкретното съдебно производство. Влязлото в сила съдебно решение, с което се отменя оспорения административен акт има действие по отношение на всички, включително и за съдебния състав. Аргумент за това е и чл. 297 ГПК, приложим според препращането на чл. 144 АПК, според който влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Р. Б.. Въпреки, че при разглеждането на спора от административния съд жалбите са били процесуално допустими, след влизане в сила на решение № 7292 от 16.06.2016 г., постановено по адм. д. № 14401/2015 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, те стават процесуално недопустими. При влязло в сила съдебно решение подадената жалба става процесуално недопустима на основание чл. 159, т. 6 АПК. Спорът е без предмет, което е процесуална пречка за разглеждане на жалбата от съда и постановяване на решение по нея и на основание чл. 159, т. 1 АПК. Недопустимостта на жалбата има за последица недопустимост и на постановеното съдебно решение, което в частта, в която е отменено решение № КМ-1 по жалбите на "К. У. П." АД и "ЕСО" ЕАД следва да се обезсили, а производството по адм. д. № 3633/2015 г. на Административен съд С.-град, да се прекрати. Това обезсилване важи и за допълнителното решение на съда. Направеното искане от участвалите в касационното производство страни за присъждане на разноските следва да се оставят без уважение, тъй като в чл. 143 АПК не е предвидено присъждане на разноски при прекратяване на производството поради влизане в сила на друго решение, с което е отменен административния акт. По изложените съображения и на основание чл. 228 във връзка с чл. 159, т. 6 АПК Върховният административен съд, четвърто отделение