Решение № 4010 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7286/2017 г.

Решение № 4010 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7286/2017 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от В. П. и Ц. П. срещу решение № 2719 от 21.04.2017 г., постановено по административно дело № 12787/2016 г. от Административен съд - С. град. С него е отхвърлена жалбата им против решение № 476/01.12.2016 г. на Комисията за защита от дискриминация, постановено по преписка № 7/2016 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и в противоречие с материалния закон се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба – Комисията за защита от дискриминация не взема становище по жалбата. Ответникът по касационната жалба – "Банка ДСК" ЕАД в представени писмен отговор и бележки и чрез процесуален представител в съдебно заседание оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лица имащи право на жалба. С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. Страните нямат спор по фактите, които са правилно установени от съда. Жалбодателите са закупили през 2013 г. от [фирма] жилищен имот - в комплекс "Царица Йоана" в гр. С., м. "Л. - 2", като още при сключване на предварителния договор са знаели, че дружеството е кредитополучател по два кредита, отпуснати от "Банка ДСК" ЕАД, които са били обезпечени с учредени две ипотеки върху целия комплекс. П. това същите са сключили и окончателен договор за покупко-продажба на същия имот, като са заплатили изцяло договорената сума на продавача, но банката не е дала съгласие за заличаване на учредената върху имота ипотека, тъй като по нейната сметка не са постъпвали средства за погасяване на заема, обезпечен с тази ипотека. Обстоятелството, че банката е дала съгласие за частично заличаване на учредената ипотека върху имоти, чийто купувачи са превели част от сумата за погасяване на кредита на дружеството – продавач не води до извод за неравно третиране, както правилно е прието в обжалваното съдебно решение. В случая единствения критерий, по който банката дава съгласие или отказва такова за заличаване на ипотеката, е погасяване на кредита, за чието обезпечение е учредена тази ипотека. При това не е налице защитим признак от категорията на изброените в чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) Ето защо правилно в обжалваното решение е прието, че в случая не е налице неравно третиране на жалбодателите от страна на "Банка ДСК" ЕАД по защитим от ЗЗДискр. признак. Обстоятелството, че дружеството продавач не е изпълнило задълженията си по сключените с "Банка ДСК" ЕАД договори за кредит, обезпечени с ипотека върху имоти, вкл. този на жалбодателите не обосновава извод за извършено от последната нарушение на забраната за дискриминация. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение