Решение № 211 от 26.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 122/2010 г.

Решение № 211 от 26.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 122/2010 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения Д. П. С. за възобновяване на наказателното производство, предмет на н.о.х.д. № 446/2008 г. на Монтанския районен съд и в.н.о.х.д. № 203/2009 г. на Монтанския окръжен съд, и отмяна на постановените по тях присъда и решение, след което или делото да се върне за ново разглеждане, или наказателното производство да се прекрати. Искането за възобновяване се основава на твърдението за наличие на нови обстоятелства, които не са били известни на първоинстанционния съд и са довели до лишаването на С. от правото да участва в процеса и да даде обяснения по повдигнатото срещу него обвинение. В съдебно заседание С. и защитникът му поддържат искането. Представителят на ВКПр намира искането за неоснователно: С. се е позовал на чл. 423, ал. 1 НПК, но искането му не следва да се уважава, след като по отношение на него е била изпълнена процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК и неявяването му в последното пред първата инстанция съдебно заседание не е било по уважителна причина. ВКС установи: С присъда от 17.IХ.2009 г. по н.о.х.д. № 446/2008 г. /допусната е техническа грешка при изписване номера на делото 30446/, Д. П. С. е признат за виновен в това, че на 14 срещу 15.VI.2008 г. в Монтана е причинил на В. Е. В. от с. гр. средна телесна повреда, представляваща трайно затрудняване на дъвченето и говора вследствие избит първи ляв горен зъб, за което и на основание чл. 129, ал. 1 НК е осъден на 8 месеца лишаване от свобода, отложени от изтърпяване за срок от 3 години. С. е осъден да заплати на В. 2000 лв. за причинените му неимуществени вреди и 14 лв. за причинените му имуществени вреди. С решение от 3.ХII.2009 г. по в.н.о.х.д. № 203/2009 г. на Монтанския окръжен съд горната присъда е потвърдена. Позоваващо се на чл. 423, ал. 1 НПК, искането за възобновяване би било неоснователно, тъй като на 2.ХII.2008 г. С. лично е получил препис от обвинителния акт и призовка за явяване в насроченото за 2.II.2009 г. първо пред първата инстанция съдебно заседание. Основаващо се пък на чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК искането би било недопустимо, тъй като правото да иска възобновяване на това основание принадлежи на съответния окръжен прокурор - чл. 420, ал. 1 НПК. В действителност Д. С. се позовава не на някое от посочените две основания, а на лишаването му от правото да участва в наказателното производство с провеждането на последното в първата инстанция съдебно заседание в негово отсъствие въпреки наличието за това на уважителна причина, съставляващо основание за възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3, т. 1 НПК. С молба, заведена в канцеларията на Монтанския районен съд на 17.IХ. 2009 г., Д. С. поискал да се отложи насроченото за същата дата съдебно заседание с твърдението, че ще бъде "неотложно ангажиран" с изписването на детето му, родено два ни по-рано. Към молбата си представил болничен лист № 2* от 17.IХ.2009 г., издаден обаче на 18.IХ. с. г. Несъответствието между двете дати провокирало съда служебно да провери в МБАЛ - АД "Д-р Стамен Илиев" датата на изписване на детето, откъдето отговорили, че "детето, както и майката следва да се изпишат на 18.IХ.2009 г." Съобразявайки получената информация първоинстанционният съд приел, че С. използва "недобросъвестен способ", при това до момента делото е било 4 пъти отлагано било поради искане от С. за отлагане, било поради безпричинното му неявяване в съдебно заседание, дал ход на делото, изслушал двама свидетели и съдебните прения, и постановил присъдата си. Към въззивната си жалба, по повод на която и на подадения въззивен протест, е било образувано делото пред Монтанския окръжен съд, С. представил епикриза на детето си А. Д. П., удостоверение за раждането му и медицинско удостоверение, издадено от майката на детето А. Д. С. /на л. 4-6 от възз. д./, където е било отразено, че майката и детето са изписани от болничното заведение на 17.IХ.2009 г., а актът за раждане е издаден на следващия ден. Въззивният съд не се е съобразил с представените пред него доказателства, опровергаващи констатацията на първата инстанция за използване от С. на "недобросъвестен способ" за отлагане на делото и за неявяване в съдебно заседание без уважителна причина, както и с относимостта на тези доказателства към оплакването за нарушаване на процесуалните му права - да участва в наказателното производство, да дава обяснения, да представя доказателства, да се изкаже последен, вкл. с последната си дума. Вместо това приел, че "допуснати съществени процесуални нарушения не са налице неявяването /на С. /... е било без уважителна причина, поради което и никакви /негови/ права не са нарушени". Искането за възобновяване на наказателното производство е основателно. Сочените в искането обстоятелства, доказващи извинителността на отсъствието на С. от проведеното на 17.IХ.2009 г. съдебно заседание, са станали известни на въззивния съд с приложените към въззивната жалба писмени доказателства и приемането им в проведеното на 23.ХI.2009 г. съдебно заседание. Въззивният съд е бил длъжен да отчете несъмненото им отношение към направеното и пред него оплакване за нарушаване процесуалните права на С. - изброени по-горе - и тъй като нарушението е допуснато в първата инстанция и е отстранимо, да отмени присъдата и върне делото на районния съд за ново разглеждане съобразно правомощието си по чл. 335, ал. 2, предл. първо НПК, а като не го е сторил, сам е допуснал съществено процесуално нарушение, ограничаващо правата на С. като подсъдим. С оглед на дотук изложеното и чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето н. о.