Решение № 1795 от 4.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5239/2019 г.

Решение № 1795 от 4.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5239/2019 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 323 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по касационна жалба на Б. Атанасов срещу решение № 1638/12.03.2019 г., постановено по адм. дело № 5587/2018 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 1487/15.05.18 г. на административния ръководител - Градски прокурор на Софийска градска прокуратура. Изложените съображения за необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при събиране и преценката на доказателствата, обуславящи неправилно приложение на материалноправната разпоредба, установена в чл. 327, ал. 1 ЗСВ, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени обжалваната заповед на Градския прокурор на СГП. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът – административен ръководител - Градски прокурор на Софийска градска прокуратура (СГП), чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед № 1487/15.05.18 г. на административния ръководител - Градски прокурор на СГП, с която на Б. Атанасов - следовател в СО-СГП, на основание чл. 327, ал. 1 ЗСВ е наложена мярка "обръщане на внимание" за допуснато по ДП № 446/17 г по описа на СО - СГП, пр. пр. № 39668/17 г. по описа на СРП отклонение от възприетите стандарти при изпълнение на професионалните му функции. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд намира за установено, че досъдебно производство (ДП) № 446/17 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 39668/17 г. по описа на СРП е образувано с постановление на прокурор при СРП от 30.10.2017 г. по реда на чл. 212, ал. 1 НПК и е водено срещу неизвестен извършител. С постановление на прокурор от СРП от 30.10.2017 г. (изх. печат от 31.10.2017 г.) е указано разследването да се извърши от следовател при отдел "Следствен" в Софийска градска прокуратура и да се сформира екип съвместно със служители от Главна дирекция "Национална полиция". С оглед фактическата и правна сложност на делото, за изясняване на обективната истина и за провеждане на пълно, всестранно и обективно разследване, предвид необходимостта от извършване на множество процесуално – следствени действия, с постановление от 06.11.2017 г. (изх. печат от 7.11.17 г.) на прокурор при СРП е указано разследването да се извърши освен от първоначално определения следовател И. Георгиева (СО - СГП) от екип от трима следователи, както и на всеки 20 дни да се изготвят писмени справки до наблюдаващия прокурор относно извършените процесуално – следствени действия и предстоящите такива с посочени срокове за провеждането им. Видно от протоколи за избор на допълнителен следовател от 13.11.2017 г. Б. Атанасов е определен на случаен принцип за член на разследващ екип от следователи по ДП № 446/17 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 39668/17 г. по описа на СРП. В писмо вх. № 10573/17 г. от 30.01.18 г. на ВКП, отдел 01 "Специализиран" е обективирана констатация на прокурор при ВКП досежно бездействие и неефективно участие на следовател Б. Атанасов в хода на разследването по ДП № 446/17 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 39668/17 г. по описа на СРП. На административния ръководител на СГП е изпратено копие от уведомлението от наблюдаващия прокурор по ДП № 466/17 г. ведно с и-мейл от 29.01.18 г., от което се установява, че по искания на наблюдаващия прокурор от 20.12.17 г. и 9.01.18 г. не са му предоставени справки за движението по ДП от следователите. Прокурорът от ВКП указва на административния ръководител на СГП да вземе мерки за изясняване на причините и за осигуряване на взаимодействие между тримата следователи и наблюдаващия прокурор, както и за преценка за вземане на ДП на "специален надзор" при СГП, с цел оказване на методическа помощ и регулярен надзор за законност, с оглед фактическата и правна сложност на ДП и международния елемент на същото, както и предвид съмненията за неефективно разпределение на дейностите между тримата следователи. Съобразно Доклад от 6.02.18 г. на заместник градския прокурор при СГП, същият провежда на 1.02.18 г. работна среща с тримата следователи, като извежда, че разследването се води предимно от следовател Георгиева, а останалите двама следователи участват минимално, предимно с огледи на веществени доказателства. В доклада е обективиран извод, че у следователя Атанасов липсва информираност относно задълженията му съгласно Правилата за сформиране на екипи по ДП и при изпълнение на молби за правна помощ, утвърдени със заповед № 3676/3.11.16 г. на административния ръководител на СГП. В заключение заместник административния ръководител предлага на административния ръководител на СГП да се изиска становище от наблюдаващия прокурор дали са налице основанията за вземане на ДП на "специален надзор" по реда на Указание за специален надзор на Главния прокурор. На основание чл. 140, ал. 3 и ал. 4, т. 2 ЗСВ да се предприемат необходимите действия за коректно изясняване взаимодействието и разпределението на действията по разследването между тримата следователи, солидарно отговорни за хода на ДП, като при наличие на дисциплинарно нарушение да се търси съответна дисциплинарна отговорност. Със Заповед № 433/15.02.18 г. на административния ръководител-Градски прокурор на СГП, в срока по чл. 310, ал. 1 ЗСВ е образувано дисциплинарно производство срещу следовател Атанасов за дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 2, предл. 2 ЗСВ - бездействие, което неоправдано забавя производството. Със същата заповед на основание чл. 13 от Вътрешните правила за провеждане на дисциплинарни производства срещу магистрати в СГП е определена 3-членна комисия. На 20.02.18 г. Атанасов е запознат срещу подпис със заповедта. Видно от Справка-становище за резултатите от проверката, с която лицето е запознато на 11.05.2018 г., за периода 13.11.17 г. - 28.02.18 г. Атанасов е извършил следните процесуално - следствени действия: изготвил е съвместно със следовател Георгиева Постановление от 28.11.17 г. за назначена компютърно-техническа експертиза на иззетите като веществени доказателства устройства, едно писмо, а в периода от 29.11.2017 г. до 16.03.2018 г. е извършил огледи на доказателства и изготвил 10 бр. огледи на ВД. Комисията е анализирала събраните от нея справки и е приела, че при трите огледа на веществени доказателства (на 29.11.17 г., 30.11.17 г. и 25.01.18 г.), не са направени копия на документите, нито снимки, а на 25.01.18 г. поемните лица са инспектори по приходите от НАП, посетили СО-СГП във връзка с възложените данъчни ревизии по ДП, на които впоследствие са предоставени копия на част от документите (т. е. преповтаря се констатацията на наблюдаващия прокурор от 28.02.18 г.). В указаните 20 - дневни срокове не са били предоставяли справки за хода на разследването на наблюдаващия прокурор (съгл. Постановлението от 6.11.17 г.), като дори при изрично поискване на такива справки (20.12.17 г., 9.01.18 г.) също не са представяни и е била затруднявана работата на наблюдаващия прокурор. След извършен анализ и оценка на събраните в хода на производството данни, дисциплинарно – разследващият състав обосновава извод, съобразно който следовател Атанасов е осъществил признаците на установеното по смисъла на чл. 327, ал. 1 ЗСВ нарушение по организацията на работата. С писмо, предоставено за запознаване на 11.05.18 г., Атанасов е уведомен, че в срок до 12. 00 часа на 14.05.18 г. може да представи писмени обяснения по дисциплинарното производство (след като вече е запознат със справка-становището на комисията на същата дата). Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в кръга на предоставените му по закон правомощия съгл. чл. 327, ал. 1 от ЗСВ, при спазване на общото изискване на чл. 59, ал. 1 АПК за писмена форма, като съдържа задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, включително фактически и правни основания. Изложени са съображения относно липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като при издаването на заповедта са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая съгл. чл. 35 АПК. Спазен е срока по чл. 310, ал. 1 ЗСВ, както и чл. 13 от Вътрешните правила за провеждане на дисциплинарни производства срещу магистрати в СГП. Първоинстанционният съд намира заповедта и за материално законосъобразна, като приема за доказано наличието на неизпълнение от следовател Атанасов на указанието на наблюдаващия прокурор, дадено с постановлението от 6.11.17 г. на всеки 20 дни да се изготвят до него писмени справки относно извършените действия по разследването, предстоящите такива и сроковете за провеждането им. Първоинстанционният съд извежда, че тримата следователи не са разпределили равномерно помежду си задълженията относно дължимите процесуално-следствените действия по разследването. Възприета от решаващия съд е констатацията от доклада на завеждащия СО-СГП, че разследването се води предимно от следовател Георгиева, а останалите двама следователи участват минимално, предимно с огледи на веществени доказателства. Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваната заповед за обръщане на внимание, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. По своето естество "обръщането на внимание" е вътрешноорганизационна мярка, прилагана от административния ръководител при упражняване на ръководните му функции, която има дисциплиниращ и превантивен ефект. Поради това следва да се прилага за допуснати нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата, които, преценени в съвкупност, насочват към извод за отклонение на магистрата от възприетите стандарти за изпълнение на професионалните му функции. Предметът на дисциплинарното производство е очертан със заповедта на административния ръководител на СГП, в която са обективирани констатации, съобразно които следовател Атанасов не е взел всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването по досъдебното производство и не е положил всички усилия за събирането на необходимите доказателства в най – кратък срок, съобразно законовите разпоредби и указанията на прокурора. Неоснователни са касационните доводи за наличие на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, водещи до отмяна на съдебния акт. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорената заповед, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормата, посочена като правно основание за нейното издаване - чл. 327, ал. 1 ЗСВ, обуславяща разпоредените правни последици. Възражението на касационния жалбоподател досежно нарушено право на защита е неоснователно. Видно от копие от разносна книга се установява, че ДП № 466/2017 г. е достъпно за Атанасов от 16.11.2017 г. (разпределено му е на 13.11.2017 г.). Горното се потвърждава и от анализа на копие от деловоден регистър досежно датите 16.11.2017 г., 21.12.2017 г. и 18.01.2018 г. От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че жалбоподателят е извършил действия в екип, които не могат да се определят като активна дейност по възложеното досъдебно производство. За следователя указанията на прокурора са задължителни за изпълнение по силата на Наказателно – процесуалния кодекс (НПК), на който е подчинено наказателното производство в досъдебната фаза и пред съда. Разследващите органи следва да спазват стриктно процедурата за докладване на делото на наблюдаващия прокурор по реда на чл. 203, ал. 4, чл. 219, ал. 1, чл. 226, ал. 1 и чл. 229 НПК. От наличните по делото доказателства се установява, че от постановлението за образуване на ДП от 30.10.17 г. до 28.02.18 г. (крайната дата на проверката по дисциплинарната преписка), в писмен вид е изготвен само един доклад от следователите до наблюдаващия прокурор - Доклада от 4.12.17 г. на следовател Георгиева. Няма други писмени доклади/справки от един или от всички следователи, с което безспорно не е изпълнено указанието на наблюдаващия прокурор от постановлението му от 6.11.17 г. - на всеки 20 дни да му бъде предоставян писмен доклад за извършените и предстоящи процесуално - следствени действия по ДП. От следовател Б. Атанасов няма нито един писмен доклад/справка до наблюдаващия прокурор. Наложило се е наблюдаващия прокурор да изиска сам справки на 20.12.17 г. и на 9.01.18 г. (при липса на депозирани такива), като до 29.01.18 г. такива не са постъпили. Установеното бездействие се субсумира в хипотезиса на нормата на чл. 327, ал. 1 ЗСВ, както правилно е прието от административния ръководител, респ. първоинстанционния съд. Видно от мотивите на заповедта, в процесния период следовател Б. Атанасов е със средна служебна натовареност, отчетено е и отсъствието му от работа по уважителни причини. Обосновано е прието, че описаното поведение на магистрата не покрива от обективна страна състава на дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 3 ЗСВ, при което като адекватна и достатъчна за оказване на дисциплиниращ и превантивен ефект му се налага мярката "обръщане на внимание". При преценка досежно наличие на предпоставките по чл. 327, ал. 1 ЗСВ са взети предвид всички обективни и субективни обстоятелства, при които е допуснато установеното отклонение от възприетите стандарти при изпълнение професионалните функции на следователя. Обръщането на внимание на следовател в СО при СГП от административния ръководител – Градски прокурор на СГП е съответно на законоустановените му правомощия по чл. 140, ал. 1, т. 1, ал. 3, ал. 4, т. 2 ЗСВ, да организира и ръководи дейността на съответната прокуратура, да осъществява контрол за спазване на сроковете за извършване на разследването и да ръководи контролната дейност в районите си, която има за цел да осигури установяване на пропуски и нарушения в дейността и основанията за предприемане на съответни организационни или дисциплинарни мерки. При гарантиране прозрачност, обективност и прилагане принципа за съразмерност в производството по чл. 327 ЗСВ, са събрани доказателства за извършеното нарушение, като е формиран извод за отклонение от възприетите стандарти при изпълнение на професионалните функции на следователя. С установяване на изискуемият се от приложимата правна норма юридически факт, предпоставките за прилагане на мярката "обръщане на внимание" са доказани. Административният орган в рамките на възложеното му правомощие обосновано намира, че осъщественият нормативен състав създава необходимост от прилагането на мярката "обръщане на внимание", с което се изпълняват целите на закона. Съобразно наличните данни, административният акт на цитираното в него фактическо и правно основание, правилно е приет от първоинстанционния съд за законосъобразен. С оглед на изложеното Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд – състав на шесто отделение,