Решение № 1323 от 13.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2087/2007 г.

Решение № 1323 от 13.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2087/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ваня Атанасова Производството е по § 2, ал. 3 ГПК, вр. чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК (отм). К. З. А. обжалва решение от 7.02.2007 г. по гр. д. № 1260/2006 г. по описа на С. апелативен съд. Изразява съображения за неправилност на решението, изразяваща се в необосноваността му и в постановяването му в противоречие с материалния закон. Иска отмяната му и уважаване на исковете или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Ответната страна по касационната жалба - "Р." ЕАД изразява становище за правилност на решението и оставянето му в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), отговарят на изискванията на чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.) и е допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените в жалбата касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение, приема следното: Производството по делото е образувано по предявени от К. З. А. против "Р" АД (правоприемник на "Ж." ЕАД) искове с правни основание чл. 226, ал. 1 КТ. Твърди се в исковата молба, че на 12.10.1999 г. ищецът навършил 60 годишна възраст и придобил право на пенсия за изслужено време и старост. Поискал от работодателя да му издаде необходимите документи за пенсиониране (заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, образец УП-1 и образец УП-2), като в образец - УП-2 се впише трудовото му възнаграждение, получавано в периода 26.12.1986 г. - 26.12.1989 г., като електромонтьор VII разряд, който период бил най-благоприятен за определяне размера на пенсията. Работодателят не издал исканите документи до 18.04.2002 г., поради което за времето от 12.10.1999 г. до 18.04.2002 г. ищецът бил лишен от възможността да получи пенсия в размер на 5250 лв. (по 175 лв. месечно) и претърпял неимуществени вреди - животът му бил тежък, с много лишения и недостиг на парични средства. Иска присъждане на сумата 5200 лв. - обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от неполучена пенсия за периода 12.10.1999 г. до 18.04.2002 г. и 12 200 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, търпени в същия период. С обжалваното решение от 7.02.2007 г. по гр. д. № 1260/2006 г. по описа на С. апелативен съд е оставено в сила решение от 23.05.2006 г. по гр. д. № 495/2002 г. по описа на С. градски съд, с което предявените искове са отхвърлени. За да постанови този резултат въззивният съд е приел от фактическа страна, че от представеното удостоверение № ХV-53/28.02.2000 г., издадено от Ж. завод - С., се установява, че през септември 1999 г. ищецът е депозирал молба за изготвяне на УП-2, необходимо за пенсионирането му, за периода 27.12.1986 г. - 27.12.1989 г., който е бил най-благоприятен за определяне размера на пенсията. Документът бил издаден, но поради възникнал пожар на 09.12.1999 г., изгорял, заедно с целия архив на изплащателните ведомости, за което е съставен протокол от Д. архив. Това прави невъзможно повторно издаване на УП-2 за посочения период. Въз основа на заключението на съдебно- счетоводната експертиза е прието, че работната заплата на ищеца за периода 26.12.1986 г. - 26.12.1989 г. възлиза общо на 14673,28 лв., а изчислена условно (по твърдения на ищеца относно: средномесечен осигурителен доход до 31.12.1996 г. и след това, продължителност на трудов стаж и категория на полаган труд, но без запознаване с конкретни документи) месечният размер на пенсията по чл. 2, ал. 1, т. "в" ЗП възлиза на 226,22 лв., а по чл. 70, ал. 4 КЗОО - 109, 26 лв. От правна страна е прието, че от събраните доказателства не би могло да се направи извод за неупражняване от страна на работодателя на удостоверителната му функция и за поведение на длъжностни лица, работещи в ответното дружество, станало причина за неиздаване на образец УП-2 на ищеца, както и за търпени неимуществени или имуществени вреди, поради което предявените искове са неоснователни. Така постановеното решение на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно. Правилни и законосъобразни са изводите на съда за неоснователност на исковете с правно основание чл. 226, ал. 1 КТ. Уважаването им предпоставя установяване както на факта на причиняване на твърдяните имуществени и неимуществени вреди и на наличието на причинна връзка между вредата и конкретно поведение на съответни длъжностни лица. В случая не е установено осъществяването на нито една от тези две предпоставки. Събраните по делото доказателства са недостатъчни, за да се направи извод за наличие на причинна връзка между вреди и конкретно поведение на съответни длъжностни лица, работещи в ответното дружество. Не са ангажирани никакви доказателства, от които да се направи извод, че на 12.10.1999 г. ищецът действително, според твърденията си, е бил придобил право на пенсия за изслужено време и старост, респ. за осигурителен стаж и възраст, и ако би бил издаден образец УП-2 и биха били подадени необходимите документи до Националния осигурителен институт, на същия би била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в някакъв размер. Няма никакви доказателства за продължителността на трудовия му стаж, категорията на полагания труд, месечния му осигурителен доход - експертизите са изготвени единствено на база твърдения на ищеца за тези обстоятелства. Няма и никакви данни кога се е пенсионирал ищецът, от кой момент е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, в какъв размер. В този смисъл, не би могло да се приеме, че непенсионирането на ищеца и неполучаването на пенсия за периода 12.10.1999 г. - 18.04.2002 г. се дължи на неиздаване от страна на работодателя на всички необходими за пенсионирането документи. Не са доказани и твърденията за причиняване на неимуществени или имуществени вреди. За установяване на неимуществени вреди не са ангажирани и събирани никакви доказателства. Не би могъл да се приеме за доказан размер на имуществени вреди, тъй като, както се посочи по-горе, съдебно-счетоводните експертизи са изготвени само въз основа на твърденията на ищеца относно обстоятелства като продължителност на трудов стаж, категория труд, размер на месечно трудово възнаграждение и т. н., без тези факти да са установени с допустими по ГПК доказателства. Няма и данни за размера на отпуснатата пенсия на ищеца и началната дата на отпускането й. Не са налице сочените в касационните жалби основания за отмяна на въззивното решение в атакуваните части, поради което и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), същото ще следва да бъде оставено в сила в тази част. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение