Решение № 12130 от 24.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1425/2013 г.

ВАСI отделение24.09.2013 г.докладчик т Фани Найденова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 2632/30.11.2012 г. по адм. д. № 2174/2012 г. по описа на Административен съд-Пловдив и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Румен Рафаилов Чакъров с ЕТ"Аркос-91-Румен Чакъров", с. Джерово, Област Кърджали, срещу РА № 091105516/12.01.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП-Пловдив, ИРМ-Пазарджик, поправен с РА за поправка № 1211140/30.03.2012 г., потвърден с решение № 648/06.06.2012 г. на ДД"ОУИ"-Пловдив за установени задължения на Румен Чакъров с ЕТ"Аркос-91-Румен Чакъров", с. Джерово, Област Кърджали, по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 1 686, 38 лв. и лихви - 376, 22 лв. и за 2009 г. в размер на 1749, 30 лв. и лихви - 192, 47 лв. ОСЪЖДА Румен Рафаилов Чакъров с ЕТ"Аркос-91-Румен Чакъров", с. Джерово, Област Кърджали, да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-Пловдив при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 550 (петстотин и петдесет) лева. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 12130 от 24.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1425/2013 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив, сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 2632/30.11.2012 г. по адм. д. № 2174/2012 г. по описа на Административен съд-Пловдив, с което е отменен РА № 091105516/12.01.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП-Пловдив, ИРМ-Пазарджик, поправен с РА за поправка № 1211140/30.03.2012 г., потвърден с решение № 648/06.06.2012 г. на ДД"ОУИ"-Пловдив за установени задължения на Румен Чакъров с ЕТ"Аркос-91-Румен Чакъров", с. Джерово, Област Кърджали, по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 1 686, 38 лв. и лихви - 376, 22 лв. и за 2009 г. в размер на 1749, 30 лв. и лихви - 192, 47 лв. Изложени са доводи за неправилност на решението, иска се отмяната му и потвърждаване на РА с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - Румен Рафаилов Чакъров с ЕТ"Аркос-91-Румен Чакъров", с. Джерово, Област Кърджали, оспорва касационната жалба и желае решението да бъде оставено в сила, по съображения изложени в писмен отговор по касационната жалба. Участващият по делото прокурор от Върховна административна покуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА с установени задължения по ЗДДФЛ на ревизирания субект ЕТ"Аркос-91-Румен Чакъров" при ревизия по реда на чл. 122 ДОПК. Установено в хода на ревизията е, че за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2009 г. едноличният търговец, осъществяващ "търговия на дребно с хранителни стоки и кафе-сладкарница" в с. Чакаларово, Област - Кърджали, е подал ГДД, съответно за 2008 г. с положителен резултат - 6 139, 70 лв. и за 2009 г. с положителен резултат - 264, 85 лв., преди преобразуване на финансовия резултат и приспадане на данъчна загуба. Установено е, че лицето Румен Чакъров е предоставил парични средства в касата на ЕТ "Аркос-91-Румен Чакъров" през 2008 г. в размер на 70 040 лв. и през 2009 г. - 33 200 лв. Ревизираният субект в качеството си на физическо лице е издържал 4-членно семейство, внасял е суми по банкови сметки, има закупени недвижими имоти, товарно и леко МПС. При анализ на приходите и разходите, органите по приходите са направили изводи, че разходите надхвърлят приходите за периода, поради което лицето е уведомено за това, че ревизията ще бъде извършена по реда на чл. 122, ал. 2, във вр. ал. 1, т. 7 ДОПК. Представена е декларация по чл. 124, ал. 3 ДОПК. Ревизията е повторна. Първоначално издадения РА е бил отменен от ДД"ОУИ" и преписката е върната на органа за извършване на нова ревизия за 2008 и 2009 г., с указания. Първоначалния период на ревизия е обхващал и 2007 г., но за тази година не е установено превишаване на разходите над приходите. При повторната ревизия органът по приходите е изпълнил указанията в отменителното решение на ДД"ОУИ", като е анализирал представените с жалбата срещу първонамалния РА, нови писмени доказателства, а именно: предварителен договор за продажба на недвижим имот, разписка за възстановяване на сума, договор за заем, разписка за предоставяне на сума в заем, РКО, протокол на Общото събрание на "Драгнев и Ко " ООД с решение за разпределение на дивиденти между съдружниците. Доказателствената сила на така представения договор за заем и предварителен договор за продажба на имот, както и на разписките към тях, е оспорена от органа по приходите. Ревизиращият орган е приел, че предварителен договор от 26.04.2006 г. и договор за заем от 26.02.2007 г. с лицето Костадин Терзиев като частни документи нямат достоверна дата и не доказват реалното получаване на сумите по тях. Отчетено е обстоятелството, че същите са представени едва с жалбата срещу първоначалния РА и е налице разминаване между обясненията на ревизираното лице при първоначалната и повторна ревизия. В резултат от анализ на установените с ревизията данни, при съпоставка между приходи и разходи за ревизирания период с РА е установено, че разходите надвишават приходите за 2008 г. в размер на 33 727, 50 лв. и за 2009 г. - 50 589, 88 лв. Предвид разпоредбата на чл. 19 от СК, данъчната основа за облагане с данък върху доходите за ревизираното лице е определена като 1/2 от установените суми. Признато е с РА правото на данъчно облекчение по чл. 18 ЗДДФЛ за намалена работоспособност за 2009 г., съобразно представено ЕР № 0369/11.02.2010 г. на ТЕЛК. За да отмени РА първоинстанционният съд в решението си е приел, че с представени доказателства за изплатени дивиденти като съдружник в "Драгиев и Ко " ООД за 2005 г. и 2006 г., съответно в размер на 126 294 лв. и 402 513 лв. лицето Костадин Терзиев е разполагал със средства за предоставяне на заем на ревизираното лице в размер на 30 000 лв. по договор за заем от 26.02.2007 г. и разписка към него. Приел е също, че предварителния договор от 26.04.2006 г. за продажба на недвижим имот и разписка към него от 22.11.2010 г., със същото лице Костадин Терзиев, се ползват с доказателствена сила. Мотивите на решението съдържат несъгласие с изводите на ревизиращите органи и са обосновани с теоретичен и исторически анализ на "разпоредбата на чл. 145, ал. 1 ГПК, отменен, респективно - чл. 181, ал. 1 от действащия понастоящем ГПК като остатък от френската съдебна система от преди повече от 200 години" . Противопоставянето на частния свидетелстващ документ на "трети лица" и датирането на сделката има според съда, съвсем различно значение. Съдът е приел, че от събраните доказателства може да се направи категоричен извод, че сделките са осъществени. Отделно е приел, че към приходната част, освен сумите по двата договора, следва да включат и изтеглени суми от кредитни карти, съобразно представените пред съда банкови извлечения. Изводите на съда са неправилни и необосновани, в противоречие със събраните доказателства и установените по делото факти. Представените доказателства за лицето Костадин Терзиев са копия, но незаверени, като изходящи от дружеството "Драгиев и Ко " ООД и като такива не е следвало да бъдат кредитирани и обсъждани от съда. От друга страна, същите са с дати от 2005 и 2006 години, като липсват доказателства, че сумите са били налични към ревизираните периоди, които са 2008 и 2009 г. Отделно, съдът се е позовавал на данни за 2007 г., без да съобрази установеното с ревизията по първоначалния РА, който е влязъл в сила в тази част и не е изложил съображения за наличие на връзка с периода на ревизията - 2008 и 2009 години. Съдът не е съобразил декларацията на ревизираното лице, подадена по реда на чл. 124, ал. 3 ДОПК, в която същият заявява, че предварителния договор за продажба на недвижимия имот е във връзка с инвестиционни намерения на "Драгиев и Ко " ООД, които впоследствие са закупули сградата на АПК в селото и е отпаднал интересът им към неговия недвижим имот, поради което договорът е развален. Така дадените обяснения, са в противоречие с представените доказателства - предварителен договор и разписка, които не са сключени с дружеството, а само с единия съдружник в качеството му на физическо лице - Костадин Терзиев. Това трето за спора лице - Костадин Терзиев, не е разпитано като свидетел, за да удостовери фактите, на които се позовава жалбоподателя, както и да потвърди подписа си под представените от негово име документи и съдържащите се в тях факти, които са оспорени от органа по приходите като частни свидетелстващи документи с недостоверна дата. Въпреки тези несъответствия между декларирани изявления и представени, без да е установена надлежна заверка документи изходящи от трети за спора страни, без същите да са разпитани по делото или да са ангажирани други доказателства след оспорването им, съдът неправилно е приел, че документите се ползват с доказателствена сила и се е позовал на фактите, съдържащи се в тях. Неправилни са изводите на съда и в частта, с която е прието увеличение на приходите с теглени суми по кредитни карти, тъй като тези суми са погасявани в същите периоди и с тях се увеличава съответно разходната част от изследваните за ревизираните данъчни периоди, приходи и разходи на ревизираното лице. По изложените съображения решението, с което е приет оспорения РА за незаконосъобразен и е отменен, е неправилно и следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отхвърли жалбата като неоснователна. При този изход на спора на касатора се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в еднократен размер, за двете съдебни инстанции, съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. трето ДОПК в размер на 550 лв., определен по чл. 7, ал. 2, т. 3, вр. чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изм. и доп. ДВ, бр. 2/2009 г. и бр. 43/2010 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, първо отделение,

Цитирани разпоредби

1