Решение № 6900 от 2.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3210/2016 г.

Решение № 6900 от 2.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3210/2016 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби против решение № 120/26.01.2016 г. по адм. д. № 3137/2015 г. на Административен съд - В. В касационната жалба на Г. А. Й. се обжалва решението в частта, с която е прекратено производството по делото и в частта, с която са отхвърлени исковите му претенции за сумата над 800 лв. до размера от 5000 лв. и за разликата над уважения размер на мораторната лихва 259.60 лв. до предявения размер от 2560,46 лв. Твърди, че съдът неправилно е прекратил частично производството по делото, като е приел, че в тази част искът е преждевременно предявен. Възразява и относно размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди, който счита за занижен. Моли в обжалваната част решението да бъде отменено. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С. обжалва решението в частта, с която е осъдена дирекцията да заплати 800 лв. като обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в резултат на неизпълнение на задължението по чл. 84, ал. 2, т. 3 ЗИНЗС, а именно - да предостави спални принадлежности за периода 20.10.2010 г. до 2014 г. и дрехи и обувки за периода 20.10.2010 г. - 01.01.2013 г. Твърди, че в тази част решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва изводите на съда, които не съответстват на събраните по делото доказателства. Счита, че не е установена причинно-следствената връзка между бездействието на администрацията и настъпилия вредоносен резултат. Моли да бъде отменено решението в оспорената част. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба на ГДИН е основателна, а касационната жалба на Г. Й. - неоснователна. Административен съд - В. неправилно е приел, че са налице предпоставките за отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Неправилно от съда е приложена нормата на чл. 84, ал. 2, т. 3 ЗИНЗС, като не са налице и доказателства, установяващи претърпени неимуществени вреди. От приложената към касационната жалба вещева ведомост и декларация е видно, че на лишения от свобода са били предоставени спални принадлежности, а той е отказал да получи одеала. Тези доказателства сочат на изпълнение на задължението по чл. 84, ал. 2, т. 3 ЗИНЗС. Задължението за предоставяне на вещи за многократна употреба не е ежегодно. Лишеният от свобода е имал собствено облекло и обувки, поради което такива не са му предоставени. В прекратителната и отхвърлителната част оспореното решение е правилно, като постановено в съответствие с материалния закон. В осъдителната част решението е неправилно и необосновано и следва да се отмени. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. Административният съд е бил сезиран с искова молба, предявена от Г. А. Й. срещу ГД "ИН" гр. С., с която се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5000 лв, в резултат на неизпълнение на законови задължения от страна на администрацията на ответника. Излагат се доводи, че за периода 20.10.2010 г. - 20.10.2015 г. затворническата администрация не му предоставила спални принадлежности, и за периода 20.10.2010 г. - 01.01.2013 г. - облекло и обувки. В резултат на бездействието на администрацията, ответника претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в преживени страдания, трудности, негативни емоции - чувство на безпомощност, безсилие, незащитеност, унижение. Претендира и мораторна лихва върху главницата в размер на 2560,46 лв. за периода от 20.10.2010 г. до предявяване на иска - 21.10.2015 г. Съдът е прекратил производството по предявения от Г. А. Й. срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С. иск за сумата от 555,56 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на неизпълнение на задължението по чл. 84, ал. 2, т. 3 от ЗИНЗС за периода 2015 г. Осъдил е Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С. да заплати на ищеца сумата от 800 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на неизпълнение на задължението по чл. 84, ал. 2, т. 3 ЗИНЗС от администрацията на Затвора - В., а именно да предостави спални принадлежности за периода 20.10.2010 - 2014 г. и дрехи и обувки за периода 20.10.2010 - 01.01.2013 г., като отхвърля иска за разликата до 4444,40 лв. Осъдил е Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С. да заплати на Г. Й. сумата от 259,60 лв., представляваща обезщетение за забава, както следва: за периода 01.01.2011 г. - 21.10.2015 г. върху главницата от 200 лв. - 98,36 лв.; за периода 01.01.2012 - 21.10.2015 г. върху главницата от 200 лв. - 77,69 лв.; за периода 01.01.2013 - 21.10.2015 г. върху главницата от 200 лв. - 57,02 лв.; за периода 01.01.2014 - 21.10.2015 г. върху главницата от 100 лв. /за този период е налице неизпълнение само на задължението за предоставяне на спални принадлежности/ - 18,35 лв. и за периода 01.01.2015 - 21.10.2015 г. върху главницата от 100 лв. - 8,18 лв., на основание чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 1 от ЗОДОВ, и е отхвърлил иска за разликата до 2560,46 лв. Приел е в мотивите си, че правото на безплатно облекло, обувки и спални принадлежности съгласно чл. 84, ал. 2, т. 3 от ЗИНЗС е безусловно задължение на администрацията на затвора гр. В., където ищецът е изтърпявал наказанието "лишаване от свобода". Неговото изпълнение е изисквало служебно предоставянето на посочените вещи според количествата и сроковете, определени в таблиците, утвърдени от министъра на правосъдието. Неизвършването им е преценено от съда като незаконосъобразно бездействие в нарушение на признато от закона право на лишения от свобода. Съдът е изложил в мотивите си, че с оглед Наредбата за определяне на стандарти за годишна бюджетна издръжка за един лишен от свобода /Наредбата/ и определените с нея стандарти за годишна бюджетна издръжка за един лишен от свобода, и предвид граматическото и смислово тълкуване на разпоредбите, вменяващи в задължение на ГД "ИН" осигуряване изпълнението на задълженията по чл. 84 от ЗИНЗС, задълженията за предоставяне на спални принадлежности, дрехи и обувки е годишно. След като ответникът не е представил доказателства, че ежегодно е изпълнявал задълженията си по чл. 84 ЗИНЗС, а единствено е изпълнил задължението за 2009 год., съдът е приел, че ответникът не е изпълнил посоченото задължение за исковия период. Съдът е преценил иска за присъждане на обезщетение за 2015 г. като недопустим, като преждевременно предявен. Този извод съдът свързва с преценката си, че задължението е годишно и не е обвързано със срок, поради което изпълнението му е възможно до 31.12.2015 г. Размерът на мораторната лихва е определил на 259,60 лв., изчислена като сбор от лихвата върху всяко годишно задължение и от момента на забавата-31.12. на съответната година. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и необоснованост. От фактическа страна по делото е установено, че ищецът изтърпява наказание "лишаване от свобода" в Затвора - В. за периода 20.10.2010 - 20.10.2015 г. Видно от справка от 18.12.2015 г. на ищеца са били предоставени чаршафи - долен и горен по 1 бр., възглавница, калъфка за възглавница по 1 бр. и дюшек. С декларация от 20.02.2009 г. ищецът декларирал, че не желае получаване на одеяла. Съгласно чл. 84, ал. 2, т. 3 ЗИНЗС, лишените от свобода имат право на самостоятелно легло и спални принадлежности, а лишените от свобода, които нямат собствени дрехи и обувки - и на безплатно облекло и обувки, подходящи за съответния сезон, по таблици, утвърдени от министъра на правосъдието. В редакцията на закона преди Дв. бр103/2012 г. посочената разпоредба на закона определя същото право на лишените от свобода - на самостоятелно легло, безплатно облекло, обувки и спални принадлежности по таблици, утвърдени от министъра на правосъдието. Съдът е посочил в решението си, че посочените вещи се предоставят по таблици, утвърдени от министъра на правосъдието, но е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е изискал и приложил по делото тези таблиците. С тях се определят както видовете артикули, които се предоставят на лишените от свобода, така и периодичността и сроковете, през които те се предоставят. Необосновано, с оглед цитираната от съда Наредба за определяне на стандарти за годишна бюджетна издръжка за един лишен от свобода, задължението на ответника е прието като ежегодно за всички видове стоки-облекло, обувки и спални принадлежности. Няма връзка между цитираната Наредба и задълженията на ответника по чл. 84, ал. 2, т. 3 ЗИНЗС. Тя определя сумите за бюджетна издръжка на затворите, а разпоредбата на чл. 84, ал. 2, т. 3 ЗИНЗС дава право на министъра, чрез таблиците да определя вида и сроковете на предоставяне на изрично посочените вещи. Друго съществено нарушение на съдопроизводствената процедура съдът е допуснал, като сам е коригирал исковата претенция и я е разпределил по години. Ищецът е този, който определя исковата си претенция по основание и размер, включително и по периоди. Съдът не може да променя заявената воля от ищеца. Ако я намира неясна, има възможност да даде указания за изправянето й, но не да я променя според представите си за допустимост и основателност. В този смисъл съдът е допуснал нарушение на материалния закон. Този порок по отношение на главницата, съдът е допуснал и по отношение на искането за присъждане на лихви, което не е претендирано по години. В исковата молба мораторната лихва върху главницата е поискана от 20.10.2010 г., без да е конкретизирана като сума. В разпореждането си от 23.10.2015 г. и в определението си от 01.12.2015 г. съдът така е посочил искането за заплащане на мораторна лихва. Последващи молби от ищеца не са приложени по делото и не става ясно как е предявен иска за мораторна лихва в размер на 2560,46 лв. Претенцията за мораторна лихва /за минал период/, за разлика от искането за присъждане на законна лихва от влизане на решението в сила, следва да бъде предявена като самостоятелен иск с посочена цена на иска. Касационната инстанция намира, че при предявяване на иска за мораторна лихва това изискване не е било спазено. С оглед на това решението следва да бъде отменено изцяло и делото да бъде върнато за ново разглеждане на същия съд от друг състав. При новото разглеждане на делото, съдът следва да прецени исковата претенция, така както е била предявена, като изиска по делото и съобрази утвърдените от министъра на правосъдието таблици, които съгласно чл. 84, ал. 2, т. 3 ЗИНЗС, лишените от свобода имат право да получат. По претенциите за разноски следва да се произнесе съдът, разгледал спора по същество. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, трето отделение,