Решение № 3999 от 25.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13940/2009 г.

Решение № 3999 от 25.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13940/2009 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Илия Николов Долдуров, гр. София, кв. Драгалевци, ул. "Горска поляна" № 8 срещу решение № 54 от 14.08.2009 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 891/2009 г. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно. Не са налице предпоставките за попълване на кадастралния план. Имотните граница са правилно отразени. Не е налице и мълчалив отказ на кмета на район "Витоша", тъй като ответниците не са изпълнили дадените им предписания. Моли съда да отмени обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - кметът на Столична община, район "Витоша", не взема становище. Ответниците по касационната жалба - Атанас Ангелов Пачов, Ангелина Ангелова Пачова, Александър Кирилов Стоичков, считат същата за неоснователна. Съдът правилно е приел, че е налице незаконосъобразен мълчалив отказ, поради което го е отменил. Молят съда да остави в сила обжалваното решение. Ответниците по касационната жалба - Иванка Илиева Долдурова и Албена Николова Гаврилова, не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на съда е правилно, постановено в съответствие с доказателствата по делото. Върховният административен съд счита касационните жалби за допустими - подадени са от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания, счита същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че административният орган е бил сезиран с надлежно искане за поправка на кадастрален план. Въпреки извършени действия по образуваното административно производство кметът на район "Витоша" нито е издал искания акт, нито е постановил съответен изричен отказ. При законово определена компетентност за произнасяне по такива искания и при установени основания за разглеждането им съда е приел, че мълчаливият отказ на административния орган е незаконосъобразен, отменил го и е върнал преписката за произнасяне съобразно дадените указания. Тези изводи на съда са правилни. Обосновано, в съответствие с доказателствата по делото, съдът е приел, че административният орган е сезиран от лица, носители на правото да искат поправка на одобрен кадастрален план. Съгласно разпоредбата на § 4, ал. 1, т. 2 от преходните разпоредби на ЗКИР именно кметовете на райони, в градовете с районно деление, са компетентни да се произнасят по молби на заинтересованите лица. На субективното право на заинтересованите лица съответства задължението на компетентния административен орган да упражни законовото си правомощие и да се произнесе по отправеното до него искане. Непроизнасянето, както правилно е посочил в мотивите си съдът, с оглед на изложеното по-горе, е материално незаконосъобразно. Поради това, правилно, съдът го е отменил и върнал преписката на административния орган с подробни указания. Неоснователни са твърденията на касатора, че обжалваното решение е неправилно, тъй като не са налице предпоставките за допускане на поправка на кадастралния план. Съдът е дал подробни указания за характера на административното производство, което органът трябва да проведе, но не е дал указания за вида на акта, който следва да бъде издаден в резултат на това производство. Право и задължение на административния орган е, след като проведе предвиденото в закона производство, да постанови акта, който според него съответства на действителните факти от значение за случая. Именно органът е този, който ще прецени налице ли са основанията за допускане на исканата поправка, а касаторът ще може в рамките на това производство да изложи аргументите си. Видно от изложеното твърденията на касатора за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон са неоснователни. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предложение първо във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд,