Решение № 733 от 2.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2279/2008 г.

Решение № 733 от 2.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2279/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова Производството е по чл. 218а ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 3 ПЗР ГПК обн. ДВ бр. 59/2007 г. в сила от 1.03.2008 год. И. М. П. и Р. С. П. са обжалвали въззивното решение на Бургаския окръжен съд № 274 от 18.12.2007 год. по гр. дело № 1113/2006 год. Ответниците Е. Н. Т., В. А. П., Н. Е. Т. и И. Е. Т. са подали отговор по реда на чл. 218г ГПК (отм.), в който изразяват становище, че въззивното решение е правилно и молят да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срок и съдържа мотивирано изложение на отменителните основания, поради което е процесуално допустима. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира следното: Предявен е иск от И. М. П. и Р. С. П. за признаване по отношение на Е. Н. Т., В. А. П. и Н. Е. Т., че са собственици на основание договор за продажба на поземлен имот с идентификатор 00878.503.114 /бивш имот пл. № 114/ в гр. А., Община Ц. К. евентуално основание за придобиване на собствеността ищците са посочили придобивна давност. Бургаският окръжен съд е оставил в сила решението на Районния съд гр. Ц. № 186 от 1.08.2006 год. по гр. дело № 583/2005 год., с което установителният иск за собственост е отхвърлен. Въззивният съд е приел, че праводателите на ищците - по нот. акт № */1991 г. не могат да се легитимират като собственици на спорния имот, тъй като нотариалният акт, издаден в производство по чл. 483, ал. 2 ГПК (отм.) не е подписан от нотариуса и като нищожен не поражда права, а продаденият имот парцел **** кв. 18 не е идентичен с имот пл. № 114 по плана на новообразуваните имоти, предмет на установителния иск. Правните изводи на съда във връзка с твърдението на ищците за оригинерното придобиване на собствеността са, че изтеклата придобивна давност до 1997 г. не може да бъде зачетена на основание чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, освен това имотът попада в зона по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ и възстановяването на собствеността е настъпило с издаването на заповед по § 4к ПЗР ЗСПЗЗ през 2005 г., до когато не е имало лица, по отношение на които ищците да демонстрират намерението си да своят имота. В касационната жалба се правят доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Поддържа се от касаторите, че съдът не е преценил цялостно доказателствата, не е извършил косвен контрол за законосъобразност на решението на П. комисия, с което е възстановена собствеността на наследниците на С. К. и е направил необоснован извод за нищожност на нотариалния акт на праводателите им. На следващо място в касационната жалба са развити съображения за неточно прилагане на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ. Касаторите се позовават и на нарушение на разпоредбата на чл. 188 ГПК (отм.) при преценката на гласните доказателства. Тези доводи са частично основателни. Не е допуснато нарушение на закона и процесуалните правила от въззивния съд при преценката за нищожност на нотариалния акт № */1991 г. по обстоятелствена проверка. По делото е получен официален препис от службата по вписванията, който не е подписан от нотариуса и писмо, че нотариалното дело, по което е съставен този нотариален акт е унищожено. При тези данни и процесуалното бездействие на ищците, в чиято тежест е било да установят правата на своите праводатели, съдът не е имал задължения служебно да събира други доказателства за да установи дали именно този нотариален акт е вписан. Липсата на подпис на нотариуса на нотариалния акт правилно е преценена от въззивния съд като порок, водещ до нищожност на нотариалното удостоверяване на основание чл. 472 ГПК (отм.) във връзка с чл. 476, ал. 1, б. "е" ГПК (отм.). За пълнота на изложението следва да се посочи, че поради съществуващата законодателна забрана на чл. 29 ЗСГ (отм.) от 1973 г. до 1990 г. за придобиване по давност на имоти, за които се е прилагала глава II, с оглед на заявените конкурентни права на собственост и при липса на данни за владение срещу лица, попадащи в изключението на чл. 15 ЗСГ (отм.) дори и при валиден нотариален акт /подписан от нотариуса/ признатите с него права не биха могли да бъдат зачетени към датата на издаването му, а към настоящия момент правилно съдът е приел, че следва да се преценява и приложението на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ. Разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, приета с изменението, обнародвано в ДВ бр. 107/1997 г. заличава изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността, върху които се възстановява по ЗВСОНИ и ЗСПЗЗ. С незачитането на давността се цели да се отстранят евентуални пречки за възстановяване на собствеността върху земеделските земи, както и за имотите, които се реституират по ЗВСОНИ. В разпоредбата изрично е посочено, че от влизането й в сила започва да тече нова давност, без да поставя като условие до началото й да е настъпил друг юридически факт - възстановяване на собствеността на заинтересованите лица, въвод във владение и др. Следователно съдът незаконосъобразно е приел, че давността е започнала да тече от 2005 г., когато е издадена заповедта по § 4к ЗСПЗЗ. Изводът, че от този момент е възстановена собствеността също е незаконосъобразен. Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ в редакция към 1994 г., когато е постановено решението на П. комисия, не е имало изискване към него да бъде приложена скица, нито издаване на заповед на К. на съответната община /. е приет с изменението на ЗСПЗЗ ДВ бр. 98/1997 г./, от което следва, че с постановяването на решение № 83а от 27.01.1994 г. е настъпил вещноправният ефект и собствеността е възстановена. Обектите на собствеността, за които се прилага чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ във връзка с изискването те да подлежат на реституция, следва да се определят по критериите посочени в двата закона - ЗСПЗЗ и ЗВСОНИ. Реституцията на земеделските земи се извършва по административен ред. Решението на Общинската служба по земеделие и гори има конститутивно действие, тъй като определя настоящите граници на обекта на собствеността които могат да бъдат стари, възстановими или нови граници, установени с план за земеразделяне. То обаче се постановява в административно производство, в което участват само заинтересованите собственици, в него не се разрешават спорове за собственост и не може да бъде противопоставено на трети лица, които заявяват собственически права върху същия имот. В този случай бившите собственици, на които собствеността е възстановена в реални граници, когато са ответници по иск за собственост и се позовават на заличаването на давността по чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ трябва да установят предпоставките за приложението й, а именно, че са били налице условията на закона за възстановяване на собствеността върху спорния имот в реални граници, от което би възникнала конкуренция на права, пораждаща необходимостта да се преценява приложението на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ. Ето защо като не е разгледал възраженията на ищците относно законосъобразността на извършената реституционна процедура, относима към последиците на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, което налага въззивното решение да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане следва да се изслуша геодезическа експертиза, която да отговори точно и изчерпателно на въпросите, поставени от ищците в молбите от 5.07.2007 г. /лист 58/ и 24.08.2007 год. /лист 143/ като мотивира изводите си за идентичност респективно липсата на идентичност на имотите по отделните планове и документи за собственост, да посочи каква е връзката между отделните планове и как се идентифицират имотите по тези планове като се даде възможност на страните с оглед становището по спорните въпроси да допълнят задачата на експертизата. Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение на основание чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.)