Решение № 8088 от 18.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1967/2009 г.

Решение № 8088 от 18.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1967/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160 ал. 6 от ДОПК. Образувано по касационни жалби на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП и на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД гр. Пловдив, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. "В. Левски" № 236, представлявано от председателя на управителния съвет Йорг Золфелнер и член на управителния съвет Мирко Цветанов Угринов, против Решение от 22.12.2008 г. на Софийски градски административен съд по адм. д. № 1776 по описа за 2008 г. съответно в частта му, с която по жалба на "ЕВН България" "Топлофикация" ЕАД гр. Пловдив, е отменен ревизионен акт/РА/ № 2900 228/14.12.2007 г. на орган по приходите при ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители", потвърден с Решение № 280/13.02.2008 г. на Директора на Д"ОУИ" София при ЦУ на НАП, в частта му, с която въз основа на увеличение на финансовия резултат /ФР/ за 2006 г. със сумата 1 111 002 лв. са определени корпоративен данък в размер на 166 650,30 лв. и съответни лихви и в тази, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против същия РА, в частта му, с която за 2006 г., въз основа на увеличение на ФР със сумата 15 213 лв. е определен корпоративен данък в размер на 2 281,95 лв. и съответни лихви. В касационната жалба на Д"ОУИ" София при ЦУ на НАП се твърди, че съдебното решение в отменителната му част е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост- касационни отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК, изразяващи се в неправилно прилагане на § 29 б. а/ на МСС 18 "Приходи", относно преценката дали лихвите по просрочени вземания на ревизираното лице следва да се признават за приход и към кой момент следва да бъдат осчетоводени. Събирането на процесните лихви е вероятно и в никакъв случай не е невъзможно, за да не се признае сумата им за приход. Само отписани вземания, каквито процесните не са не следва да се признават за приход. В този смисъл било и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което не било взето предвид от решаващия съд. По § 25 на МСС 1 "Представяне на финансови отчети" лихвите следва да се осчетоводяват като приход и се признават за такъв в момента на възникването им, а не когато се погасяват вземанията за тях чрез плащане /принцип на начисляването/. Аргумент за същото може да се почерпи и от реда за погасяване на задълженията към Топлофикация, като погасяването на лихвите предхожда това на главниците и няма логика главниците да се признават за приход, а лихвите - не. Поддържа, се, че присъдените разноски в размер на 13 292 лв. са прекомерни. Иска се отмяна на съдебното решение в посочената част и отхвърляне на жалбата против РА в тази част, евентуално-при потвърждаване на решението в тази част - намаляване на размера на присъдените разноски. Ответникът по тази жалба "ЕВН България Топлофикация" ЕАД гр. Пловдив, чрез адв. Тодоров, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението в тази част. В касационната жалба на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД гр. Пловдив, се твърди, че решението в останалата обжалвана част е неправилно, тъй като съдът не съобразил, че приходите от неустойки и други обезщетения за неизпълнен договор не се третират от МСС 18 § 29 и със сумата на "законната лихва" върху неплатените задължения, преди тя да бъде събрана, не следва да се увеличава ФР за периода, тъй като тя не е нищо друго освен обезщетение за забавено плащане. Самото дружество следва да определи каква част от вземанията за лихви е вероятно /сигурност 50% и повече/ да бъде събрана действително. Съгласно разпоредбите на МСС, дружеството е приело като част от счетоводната си политика правилото да признава приходи само ако вероятността за получаването им е над 60%. Точно в тази категория попадат приходи от обезщетения /мораторни лихви/ за просрочени задължения, които следва да се признават като приходи едва в момента на заплащането им. Не е съобразена и т. 30 б. "а" на МСС 18. В посочения по-горе смисъл било и заключението на експертизата. Иска се отмяна на решението в посочената част, отмяна на РА в посочената част и присъждане на разноски. Ответникът по тази жалба Д"ОУИ" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Зарев оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на съдебното решение в посочената част. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата на ДОУИ София и за неоснователност на тази на ревизираното лице в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационните жалби са подадени от легитимирани страни в преклузивния срок по чл. 211 ал. 1 АПК против подлежащ на обжалване съдебен акт и са процесуално допустими, а по същество са неоснователни, поради следното: Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е бил посоченият РА, в частта му, с която, на основание чл. 23 ал. 2 т. 11 ЗКПО /отм./, ФР на дружеството за 2006 г. е бил увеличен със сумата 1 126 215,06 лв., представляващи размер на законната лихва, дължима на дружеството при неизпълнение в срок на задълженията на потребителите на топлинна енергия за заплащането й и са определени съответен размер корпоративен данък и лихви. Прието е, че доколкото тази сума не била счетоводно отразена като вземания и не е отчетена като приход, ФР за данъчни цели се увеличава с положителната разлика между приходите и разходите, отнасящи се за и неотчетени в текущия отчетен период, съгласно реда, определен в съответните нормативни актове. Не е било спорно, че считано от 1.01.2005 г. дружеството прилага като база за изготвяне на своите финансови отчети Международните счетоводни стандарти /МСС/. В счетоводната си политика и обяснителните бележки към финансовия отчет към 31.12.2006 г. /т. 2.5.4/ вземанията в лева са оценени по стойността на тяхното възникване и са намалени със стойността на признатата обезценка, която е изчислена на база 15 % от несъбраните вземания за предходната година. В т. 2.7 на същия документ е прието, че приходите от продажбите и разходите за дейността са начислявани в момента на тяхното възникване, независимо от паричните постъпления и плащания, като отчитането и признаването им става при спазване на изискването за връзка между тях. Прието е също, че лихвите за забава на плащанията за топлинна енергия се признават за приход в момента на получаването им, поради невъзможност да се определи размерът на разходите по тяхното събиране. За да отмени частично РА в обжалваната му част, първоинстанционният съд най-напред е приел, че вземанията за лихви биха могли да бъдат приход за отчетния период по приложимия МСС 18, но моментът, в който следва да се признаят за такъв зависи от изпълнението на кумулативните изисквания на § 29 на стандарта. Съдът е приел, че от всички процесни вземания за лихви, оспорените по съдебен ред вземания, обезценените от предприятието вземания и вземанията, по които не са постъпвали плащания в общ размер на 1 111 002 лв., съгласно неоспорено заключение на вещо лице, не е вероятно да бъдат събрани през 2006 г. и не е вероятно предприятието да има икономически ползи от тях, поради което не следва да се отчитат като приходи за периода. В съответствие с нормите на приложимия МСС 18 Приходи - § 1, б. "в" и § 5, б. "а", административният съд е приел, че процесните вземания за лихви представляват приход от използване на парични средства или парични еквиваленти или суми, дължими на предприятието. МСС 18 се прилага при счетоводното отчитане на приходи, получени от изброените в т. 1 сделки и събития. Текстът ясно показва, че обстоятелството, че основанието за лихвите не е договорно, не ги изключва от приложното поле на стандарта. Всяка неяснота по този въпрос отстранява т. 5 "а" на стандарта, където като приход са описани лихвите, начислени за използването на парични суми, дължими на предприятието. В подкрепа на същия извод е и легалното определение на лихви по § 1, т. 7 от ДР на ЗКПО /отм./, съгласно което "лихва" е доход от всякакъв вид вземания за дълг, независимо дали е гарантиран с ипотека или с клауза за участие в печалбата на длъжника, включително лихвите по депозити в банки, и особено доходите от облигации, бонове и други финансови инструменти, свързани с тези ценни книжа. Това прави несъстоятелно основното оплакване в касационната жалба на ревизираното лице, съгласно което тъй като посочените суми представлявали обезщетение за забава на изпълнението на парично задължение, не следвало да се признават за приход в никакъв случай. Съгласно т. 29 от МСС 18, намираща се в раздел със заглавие "Лихви, възнаграждения за права и дивиденти", приходът, създаден от използването от други лица на лихвоносни активи на предприятието, трябва да се признава, както е посочено в § 30, когато а/ е вероятно предприятието да има икономически ползи, свързани със сделката и б/ сумата на приходите може надеждно да бъде оценена. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че трите категории вземания за лихви, посочени по-горе, не отговарят на изискването на т. а/ на посочената разпоредба тъй като за тях не е вероятно предприятието да има икономически изгоди. Противно на поддържаното в касационната жалба на ДОУИ София, такова е било и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено пред първоинстанционния съд. В откритото съдебно заседание на 18.09.2008 г. вещото лице ясно е, че счетоводната практика е вземанията за лихви да се осчетоводяват като приход към момента на получаването на лихвата, защото до събирането на лихвата размерът й заедно с разходите по събирането не може да бъде изчислен. Действително по § 25 на МСС 1 Представяне на финансови отчети е посочено, че предприятието изготвя финансовите си отчети, с изключение на тези, свързани с паричните потоци, на базата на принципа на начисляването. Но § 26 на същия стандарт гласи, че когато се използва принципа на начисляването, статиите се признават като активи, пасиви, собствен капитал, приходи и разходи /елементите на финансовите отчети/, когато отговарят на дефинициите и критериите за признаване на тези елементи в Общите положения. Освен това по § 13 на МСС 1 е дефиниран принципът на честно представяне на финансовото състояние, съгласно който текст, честното представяне изисква достоверно представяне на ефектите от операциите, други събития и условия в съответствие с дефинициите и критериите за признаване на активи, пасиви, приходи и разходи, заложени в Общите положения. Във връзка с този принцип признаването във финансовите отчети на вземания за лихви, които изобщо не е вероятно, че ще бъдат събрани може да има за резултат признаването на доход, който може никога да не бъде реализиран. Обратно, за лихвите по просрочени вземания, по които има периодично или инцидентно плащане, са налице и двете кумулативни изисквания на § 29 на МСС 18, както обосновано е приел и първоинстанционният съд. Не е основателно оплакването в касационната жалба на ревизираното лице за нарушаване на разпоредбата на § 30 б. "а" на МСС 18. Съгласно този текст лихвата трябва да се признава по метода на ефективната лихва, изложен в МСС 39, § 9 и НП5-НП-8, което засяга методиката за определяне на размера на лихвата и не означава, че ефективната лихва е ефективно внесената лихва. Оплакването за прекомерен размер на присъдените от първоинстанционния съд разноски е основателно. Материалният интерес по делото в частта му, с която РА е отменен е 166 650,30 лв. корпоративен данък. Съответният на този размер минимален размер на адвокатско възнаграждение е в размер на 3 673,006 лв., съгласно актуалната към момента на произнасяне на съда Наредба № 1/2004 г. Присъдените разноски в размер на 13 292 лв., от които 850 лв. държавна такса и депозит за вещо лице надвишават повече от три пъти посочения минимален размер, което не е оправдано, с оглед липсата на спор по фактите и ясно формулираните спорни правни въпроси. Отделно от това, както пред първоинстанционния съд, така и пред касационната инстанция не са представени доказателства за действително плащане на направените разноски по договорите за правна помощ. Решението в частта му, с която са присъдени разноски над 5 000 лв. следва да бъде отменено. За касационната инстанция разноски не следва да се присъждат поради липса на доказателства за действителното извършване на такива. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение