Решение № 68 от 28.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5267/2015 г.

Решение № 68 от 28.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5267/2015 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 685 от 28.12.2015 г. по касационна жалба на С. К. А. е допуснато касационно обжалване на решение № 280 от 28.07.2015 г. по гр. д. № 280/2015 г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е потвърдено решение № I01 от 20.02.2015 г., постановено по гр. д. № 821/2014 г. на РС-Дупница в обжалваната от него част, с която е признато за установено по отношение на него, че Т. Т. Т. е собственик на основание реализирано право на строеж по време на брака й с М. К. А. на * ид. ч. от втория етаж от двуетажната жилищна сграда с идентификатор № 68689.19.352.1 по кадастралната карта на [населено място], построена въз основа на отстъпено право на строеж от държавата в имот с идентификатор 68789.19.352, находящ се на [улица]. и е отхвърлен предявения от него насрещен установителен иск против ищците Т. Т. Т. и В. М. Л. за установяване, че той е собственик на основание саморъчно завещание от брат му на същия имот. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон - нормите, уреждащи института на придобивната давност, за допуснати съществени процесуални нарушения поради необсъждане на доводите, възраженията и събраните доказателства и необоснованост на извода, че завещателят М. К. А. не е придобил по давност частта на бившата си съпруга от прекратената съпружеска имуществена общност след развода - 1972 г. до смъртта си на 22.03.2013 г. Ответниците по касация не вземат становище. Върховен касационен съд, първо гр. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за задължението на съда, установено с нормата на чл. 236, ал. 2 ГПК да обсъди доводите и възраженията на страните и събраните доказателства относими към предмета на спора, да формира изводи по тях, които да мотивира. В съдебната практика няма противоречие по този въпрос. По делото е установено следното: С договор от 27.06.1961 г. Г. -Д. отстъпва право на строеж на М. К. А. върху държавен парцел, идентичен сега с имот с идентификатор 68789.19.352. От свидетелските показания и вече влязлата в сила част на решението е установено, че двамата братя С. и М. А. са се разбрали да изградят общо сградата и С. да стане собственик на първия етаж, а М. - на втория. Строителството на сградата е реализирано в периода около 1963 г. На 07.09.1962 г. М. А. и Т. Т. /сега ищец/ сключват граждански брак, който е прекратен с развод през 1972 г. според отбелязването в акта за женитба. Безспорно е установено от становищата на страните и свидетелските показания на всички свидетели, че след развода съпругата напуснала жилището и от тогава не се е интересувала от имота, не е предявявала претенции да реализира правата си върху него, не е декларирала имота пред данъчните власти, респективно не е плащала данъци за него. В жилището на втория етаж останал да живее М. до смъртта си на 22.03.2013 г., на негово име е данъчната партида за цялото жилище. Той е оставил саморъчно завещание от 08.02.2010 г., с което завещава на брат си С. А. "собственото си жилище", а не * ид. ч. от него. Завещанието е оспорено от първоначалните ищци относно автентичността му, но от СГрЕ е установено, че е написано и подписано от завещателя. От ищците е направено възражение и за унищожаемост на завещанието на осн. чл. 43, ал. 1, б. "а", във вр. с чл. 13 ЗН поради това, че завещателя не е разбирал смисъла и значението на завещанието като правно действие. От заключението на СМЕ се установява, че завещателя е страдал от шизофрения, но не е имал промяна на интелекта си и е разбирал значението на това което прави бил е способен да защити интересите си. С влязлата в сила част от решението е признато за установено, че касатора С. А. е собственик по давност на първия етаж и на ? ид. ч. по завещание на втория етаж. За другата * ид. ч. от втория етаж е уважен иска на първоначалната ищца Т. Т. и е отхвърлен насрещния иск на касатора С. А. За да постанови решението в обжалваната му част, окръжния съд е възприел мотивите на РС, че, макар единствено М. А. да е ползвал втория етаж, той е съпружеска имуществена общност, прекратена с развода, която не е придобита по давност поради това, че бившия съпруг не е отблъснал владението на съпругата си, т. е. ползвал е нейната част като държател. Съдът не е обсъдил възражението на касатора в отговора към исковата молба, че брат му М. винаги е владял втория етаж от развода докато е бил жив и наведеното придобивно основание по насрещния иск - придобивна давност и завещание. Подобно позоваване на давност от наследника, макар и по завещание е допустимо, съгласно ТР № 4/2012 г. ОСГК т. 3. Не са обсъдени и събраните доказателства, касаещи втория етаж - безспорно установеното, че М. А. от развода през 1972 г. до смъртта си на 22.03.2013 г. винаги е живял във втория етаж, декларирал го е целия на свое име и е плащал данъците за него, завещал е на брат си цялото жилище. Тези фактически и правни действия сочат на това, че е считал цялото жилище за своя собственост. Същевременно бившата съпруга не е извършила никакви действия, за да прекъсне придобивната давност, текла за съпруга й. не е посещавала имота, не е реализирала никакви права като съсобственик, не го е декларирала и не е плащала данъци за него. Презумпцията по чл. 69 ЗС се прилага и в отношенията между съсобственици независимо на какво основание е възникнала съсобствеността, съгласно приетото в ТР № 1/2012 г. на ОСГТК, но в този случай следва действията, които сочат на преобръщането на държането частите на съсобственика във владение за себе си да са недвусмислени предвид специалните норми за съсобствеността - чл. 31 и чл. 32 ЗС, т. е. да не могат да се приемат като действия, реализиращи права на съсобственик, а да са такива, представляващи по съдържание действия на собственик. Те ще са такива, когато, преценени в съвкупност, по съдържание се покриват с действията на изключителен собственик. Такива са декларирането на целия имот и заплащане на данъци за него, разпореждане с целия имот, а не само със собствената идеална част, в случая за след смъртта чрез завещание. Тези действия преценени заедно с останалите установени факти - самостоятелно ползване на целия имот и пълно дезинтересиране на другия съсобственик мотивират съда да приеме, че М. А. е владял за себе си цялото жилище на втория етаж и го е придобил по давност. С оставеното от него саморъчно завещание в полза на касатора се е разпоредил с него за след смъртта си. Предвид установеното, че завещанието е автентично и завещателя е разбирал смисъла и значението на правното действие, което е извършил, съдът приема, че касаторът е придобил по давност и завещание и другата ? ид. ч. от жилището на втория етаж. Решението на въззивната инстанция е постановено в нарушение на процесуалните правила - чл. 236, ал. 2 ГПК, при неправилно прилагане на материалния закон - чл. 69 и чл. 79 ЗС и е необосновано, поради което следва да се отмени. Поради това, че не се налага извършването на нови процесуални действия, настоящата инстанция постановява решение по същество, с което отхвърля иска на Т. Т. за другата * ид. ч. от втория етаж и уважава насрещния иск на касатора за нея. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение