Решение № 5103 от 15.5.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Данчев от [населено място], обл.Пловдив, чрез пълномощник адв.М.Тонев, срещу Решение 1637 от 30.09.2022 г., постановено по адм. д. 1579/2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив. С обжалваното решение е отхвърлен иска на А. Данчев против НАП гр. София, с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, в размер на 11 020,87 лв., за причинени имуществени вреди настъпили вследствие на отменено като незаконосъобразно Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ с изх. С190016-022-0062866/26.07.2019г. по изп. дело 16140002215/2014г. на публичен изпълнител при ТД на НАП- гр. Пловдив, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 25.10.2019г. до окончателното издължаване и Данчев е осъден да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 860,63 лв.. Касационният жалбоподател поддържа, че атакуваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания за отмяната по чл.209, т.3 от АПК. Излага съображения за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, че отмяната на ПНОМ не би могла да засегне пряко правната сфера на жалбоподателя, като цесионер, както и че вредите биха възникнали непосредствено от правните последици на Разпореждане на ТД на НАП от 01.08.2019 г., с което е разпоредено погасяване на задълженията на цедента Т. Стоянов към държавата, а не от ПНОМ. Посочва, че с отмяната на ПНОМ, незаконосъобразно се явява и последващото разпределение на сумите по този запор, като издадените от публичния изпълнител запорно съобщение и разпореждане за погасяване на сума постъпила по запор нямат самостоятелен характер и не подлежат на самостоятелно оспорване по ДОПК. Твърди, че след като взискател и трето лице съвпадат, с постановения запор е извършено плащане, което има ефекта на прихващане без да е проведено производството по чл.129 ДОПК, нито е направено изявление за такова по чл.104 от ЗЗД. Обобщава, че са налице предпоставките за уважаване на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ предявен от цесионера, предвид уведомяването на ТД на НАП - Пловдив за цесията преди отмяната на незаконосъобразното ПНОМ. Иска отмяна на съдебния акт. Претендира и направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. В проведеното пред ВАС съдебно заседание касационния жалбоподател, редовно призован, не се представлява. Ответникът по касационната жалба - Национална агенция по приходите /НАП/ гр.София, чрез ю.к. Б. Шишкова, с писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и излага съображения за правилност и обоснованост на първоинстанционното решение. Иска решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. В проведеното пред ВАС съдебно заседание ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се представлява. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл.218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред АС-Пловдив се е развило по предявен от А. Данчев против НАП гр.София иск, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за сумата от 11 020,87 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, настъпили в следствие на отменено като незаконосъобразно Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ с изх. С190016-022-0062866/26.07.2019г. по изп. дело 16140002215/2014г. на публичен изпълнител при ТД на НАП- гр. Пловдив и поради незаконосъобразно бездействие на органите на НАП, изразяващо се в отказ да се образува и проведе производство по чл.519 от ГПК за изплащане на присъдена с изпълнителен лист, в полза на Данчев, сума, ведно със законната лихва върху сумата на претендираното обезщетение, считано от 25.10.2019г. до окончателното й изплащане. Първоинстанционният съд е установил, че в изпълнение на влязло в сила определение 225/30.05.2019 г. по в.ч.гр.дело 263/2019г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, в полза на Т. Стоянов, от [населено място], общ.Марица, е издаден изпълнителен лист от 26.06.2019г., с който Държавата е осъдена да му заплати сума в размер на 11 708, 66 лв. - направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с подаване на отговор на искова молба по гр.д. 2469/2018 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив и сумата от 3 184,92 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение по съразмерност за производството по в.ч.гр.д. 263/2019г. по описа на Апелативен съд-Пловдив. С молба до Дирекция ОДОП гр.Пловдив, Т.Стоянов поискал, посочената в изпълнителния лист сума, да му бъде преведена по банковата му сметка. С оглед установено задължение на Т.Стоянов, в качеството му на длъжник по изпълнително дело 16140002215/2014 г. по описа на ТД на НАП-Пловдив, в размер на 11 020,87 лв. / главница - 6 118,96 лв. и лихва - 4 901,91 лв./ е издадено Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. С190016-022- 0062866/26.07.2019 г., с което е наложен запор върху вземането на Т. Стоянов от трето задължено лице ТД на НАП Пловдив - съдебни разноски присъдени с решение по дело 2469/2018 г., до размера на задължението за посочената сума. На 26.07.2019 г., на основание чл. 202, ал.2 от ДОПК във връзка с чл.215, ал.1, т.2 от ДОПК, е издадено Запорно съобщение изх. С190016-119-0011217 изпратено на ТД на НАП-Пловдив и Т. Стоянов и е издадено Разпореждане за изпълнение на основание чл. 230, ал.4 от ДОПК изх. С190016-009-0009371/26.07.2019 г. до ТД на НАП Пловдив, изпратено с придружително писмо изх. С190016-178-0022864/26.07.2019 г. до Началник отдел Бюджет и финанси. От страна на ТД на НАП е постъпило плащане по разпореждане за изпълнение в размер на 11 020,87 лв., като е издадено и Разпореждане изх. С190016-125-022404/01.08.2019 г. за разпределение на плащане в размер на 11020,87 лв.. На 05.08.2019 г. в полза на Т.Стоянов е изплатен и остатъкът по присъдената, с изпълнителния лист от 26.06.2019 г., сума. На 06.08.2019 г. в Национална агенция за приходите е постъпило Уведомително писмо вх. 94-00-4986/06.08.2019 г. от Т. Стоянов до Директора на ТД на НАП Пловдив, с което уведомил административният орган, че с договор за цесия от 01.08.2019 г. е прехвърлил на А. Данчев вземанията си към Държавата, обективирани в издадения по гр.д.2469/2018г. по описа на Окръжен съд-Пловдив изпълнителен лист. С Жалба вх. 94-00-5134/13.08.2019 г. ищецът А.Данчев възразил срещу неправомерно прихванатото частно вземане. С писмо изх. 94-00-5134#5/09.09.2019 г. Директорът на ТД на НАП, гр. Пловдив го уведомил, че не са открити данни за извършено прихващане и посочил, че задължението по изпълнителния лист е окончателно погасено на 05.08.2019 г., т.е. преди да се е проявило действието на договора за цесия спрямо длъжника, за който е съобщено на 06.08.2019 г.. На 22.08.2019 г. Т. Стоянов подал жалба вх. 94-00-5277 до Директора на ТД на НАП - Пловдив против ПНОМ С190016-022- 0062866/26.07.2019 г., която с Решение 391/24.09.2019 г. на Директорът на ТД на НАП Пловдив, предвид неотстраняването на нередовностите, била оставена без разглеждане и административното производство било прекратено. Междувременно Стоянов подал и Жалба вх. 70-00-11366/18.09.2019 г. до Административен съд Пловдив срещу ПНОМ С190016-022-0062866/26.07.2019 г., последвана от Жалба вх. 94-00-6168/03.10.2019 г. и срещу Решение 391/24.09.2019г. на Директорът на ТД на НАП Пловдив. С необжалваемо Решение 2118/25.10.2019 г., постановено по адм. дело 2997/2019 г. по описа на Административен съд Пловдив, ПНОМ С190016-022-0062866/26.07.2019 г. е отменено. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд счел иска за неоснователен и недоказан. Съдът посочил, че ищецът не е бил страна в хода на административното производство по издаване на ПНОМ и в съдебното производство по оспорването му, поради което отмяната на административния акт не би могла да засегне правната му сфера, както и че твърдяната от него вреда би могла да възникне от Разпореждане изх. С190016-125-022404/01.08.2019г. с което е разпоредено разпределение на плащане в размер на 11 020,87 лв., което не е обжалвано и отменено по надлежния ред. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл.17, ал.6 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК), задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. Посочената разпоредба е израз на установения в чл.7 от Конституцията принцип на отговорност на държавата, като от нея се извежда субективното материално право на гражданите и юридическите лица да искат обезвреда за понесените от тях вреди и съответстващото задължение държавата да обезщети вредите, причинени на лицата при или по повод изпълнение на незаконосъобразна административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт, което в случая е безспорно установено и реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Настоящият състав се солидаризира с изводите на първоинстанционния съд, че след като А. Данчев не е страна в административното производство и не е адресат на ПНОМ, отмяната на незаконосъобразния административен акт не би могла да засегне пряко правната му сфера. Както бе посочено по-горе, субективното право на обезвреда е възникнало за Т.Стоянов, като адресат на незаконосъобразния административен акт, докато А. Данчев не разполага с такова, тъй като не е бил страна в материалното правоотношение. Частноправното вземане, на което се позовава касатора Данчев, като цесионер не води до правоприемство в материалното правоотношение, същото прекратява пряката и непосредствена връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда и се дължи по гражданскоправен път. Правилни са изводите на първоинстанционния съд и че имуществената вреда, изразяваща се в намаляване на имуществото със сумата 11 020,87 лв., би могла да възникне непосредствено от правните последици на разпореждането на публичния изпълнител, с което е разпоредено разпределение на плащане на процесната сума, което разпореждане не е обжалвано и отменено по надлежния ред. В тази връзка следва да се отбележи, че действията по налагане на обезпечителни мерки не са действия по принудително изпълнение, тъй като не могат да доведат самостоятелно до осребряване на имуществото на длъжника по аргумент от правилата за действието на запора и възбраната, определено в чл.221 във връзка с чл.206 от ДОПК. Целта на обезпечителните мерки, съобразно определеното им от ДОПК и ГПК действие, е да осигурят принадлежност на предмета на изпълнението в патримониума на длъжника, за да е възможно същото да бъде обект на принудително осребряване за погасяване на задължения. Ето защо, налагането на запор върху вземането на длъжника от трето лице, на което основание е издаденото процесното ПНОМ, няма за последица отмяна на действията на публичния изпълнител по събирането му. Налагането на запор върху вземане от трето лице не е условие, без което това вземане да не може да бъде събрано като способ за принудително изпълнение и това следва от чл.230 от ДОПК нареждането за изпълнение, което публичният изпълнител отправя към третото задължено лице се основава не на запора, а на установената ликвидност и изискуемост на вземането от признанието на третото лице, от съдебния акт, от ценната книга или от нотариално заверен документ. Отмяната на ПНОМ действа занапред и от този момент наложеният запор не произвежда действието си спрямо длъжника, тоест той може да се разпорежда със сумите по запора и не задължава третото лице да престира на публичния изпълнител. Ето защо намаляването на имуществото на длъжника реално настъпва с разпореждането на публичния изпълнител, с което е разпоредено разпределение на плащане на процесната сума, който административен акт не е отменен по надлежния ред. Предвид изложеното, след като не са налице кумулативно предвидените предпоставки за реализиране на отговорността на ответника, предявеният иск се явява неоснователен и недоказан. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на ответника се дължат разноски, на основание чл. 78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение