Решение № 2890 от 20.3.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Благоевград, чрез пълномощник главен юрисконсулт Р. Ханджийска, срещу Решение 709/21.04.2022 г., постановено по адм. дело 1131/2021г. по описа на Административен съд Благоевград, в частта, с която е отменена Заповед РД-25-618/30.11.2021 г. на директора на РЗОК Благоевград, в частите й по т.1, т.2 и т.3, с които на Многопрофилна болница за активно лечение Пулс АД Благоевград, са наложени санкции Финансова неустойка по чл. 416, ал. 3 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г. в общ размер на 600 лв. за нарушения по чл. 293, ал. 3, т. 1 и чл. 295, т. 19 и по чл. 295, т. 8 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2020 - 2022 г. /НРД за МД 2020 2022 г./. Наведените в жалбата възражения за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение, в обжалваната част и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата в цялост. Претендира се присъждане на съдебно деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Многопрофилна болница за активно лечение Пулс АД Благоевград, представлявано от изпълнителния директор д-р Д. Илковски, чрез процесуален представител адв. Р. Кипрова, в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил обстоятелствата по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед РД-25-618/30.11.2021 г. на директора на РЗОК Благоевград, с която на Многопрофилна болница за активно лечение Пулс АД Благоевград, са наложени санкции Финансова неустойка по чл. 416, ал. 3 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г. в общ размер на 800 лв. за нарушения, описани в т.1 т.4, по чл. 293, ал.1, т.1, ал. 3, т. 1 и чл. 295, т. 19 и по чл. 295, т. 8 от НРД за МД 2020 - 2022 г. По отношение нарушението по т. 1 от заповедта, изразяващо се в несъответствие между датата на хоспитализация на пациента, вписана в ИЗ 6242/07.2021 г. 14.07.2021 г., и вписаната в епикризата при дехоспитализацията дата 15.07.2021 г., първоинстанционният съд намира заповедта за незаконосъобразна. Обоснован е извод, че грешката при изписването на датата на хоспитализация на пациент, по т. 1 от заповедта, следва да се квалифицира като маловажен случай съгласно разпоредбата на § 1, т. 4.2, б. в от ДР на НРД за МД 2020 - 2022 г., която изключва налагането на наказание чл. 408, ал. 4 от НРД за МД 2020 - 2022 г. Жалбата е приета за основателна от първоинстанционния съд и срещу заповедта в частта й по т. 2 и т.3 относно установено неизпълнение на изискването по чл. 295, т. 8 от НРД 2020-2022 г. Съгласно посочената разпоредба, при извършване на ултразвуково изследване се изготвя и се прилага в ИЗ документ с наименования Протокол за ултразвуково изследване, като НРД за МД 2020-2022 г. предявява и изисквания към съдържанието му описание на находката съгласно медицински стандарт по Образна диагностика, име на пациента, час и дата на извършване, собственоръчно положено име и подпис от специалиста, осъществил изследването. След анализ на съвкупния доказателствен материал първоинстанционният съд намира, че и в двете искания за образно изследване се съдържат данните от изследването, които следва да бъдат удостоверени с протокола по чл. 295, т. 8 от НРД за МД 2020-2022 г. Изложени са съображения за наличие на нормативно установените реквизити, с които изискването по чл. 295, т. 8 от НРД 2020-2022 г. е изпълнено. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд приема, че целта на въведеното с чл. 295, т. 8 от НРД за МД 2020-2022 г. изискване за съставяне на протокол е постигната, с оглед наличието на документиране на резултата от изследването, който е отразен на гърба на искането и е подписан от извършилия изследването лекар-специалист. В частта по т. 4 от заповедта, първоинстанционният съд намира, че същата съответства на посоченото в нея правно основание за налагане на финансова неустойка по чл. 416, ал. 3 от НРД за МД 2020-2022 г. чл. 293, ал. 1, т. 1 от НРД за МД 2020-2022 г., с оглед безспорното установяване от ИЗ на пациент за липса на положен подпис за получени 2 броя екземпляра от издадената епикриза. По изложените съображения, първоинстанционният съд отхвърля оспорването по жалбата срещу заповедта, с която на лечебното заведение е наложена санкция Финансова неустойка по чл. 416, ал. 3 от НРД за МД 2020-2022 г. в размер на 200 лв. за нарушение по чл. 293, ал. 1, т. 1 от НРД за МД 2020 - 2022 г. Върховният административен съд шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Предмет на касационно оспорване е първоинстанционното решение, само в частта, в която е отменена Заповед РД-25-618/30.11.2021 г. на директора на РЗОК Благоевград по т.1, т.2 и т.3, с които на Многопрофилна болница за активно лечение Пулс АД Благоевград, са наложени санкции Финансова неустойка по чл. 416, ал. 3 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г. в общ размер на 600 лв. за нарушения по чл. 293, ал. 3, т. 1 и чл. 295, т. 19 и по чл. 295, т. 8 от НРД за медицинските дейности за 2020 - 2022 г. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд Благоевград, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Възраженията на касационния жалбоподател по отношение изводите на първоинстанционния съд досежно нарушението, описаното по т.1 от заповедта, са неоснователни. Първоинстанционният съд обосновано приема наличието на явна фактическа грешка, което следва да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на § 1, т. 4.2, б. в от ДР на НРД за МД 2020 - 2022 г. и изключва налагането на наказание чл. 408, ал. 4 от НРД за МД 2020 - 2022 г. Съгласно чл. 295, т.19 НРД за МД 2020 2022 г. дехоспитализацията на пациента се документира в ИЗ, в част III на "Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури" (бл. МЗ-НЗОК 7) и в епикриза. В чл. 293 от НРД за МД 2020 2022 г. са посочени изчерпателно задължителните реквизити на издаваната при дехоспитализация епикриза, които в случа са изпълнени. Предвид изложеното, първоинстанционният съд обосновано приема, несъответствието в датата на хоспитализацията в отделните медицински документи от ИЗ 6242/07.2021г. от естество, обуславящо наличието на явна фактическа грешка, респ. техническа грешка. На основание чл.416, ал.3 НРД за МД 2020 2022 г. когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация, с изключение на случаите на явна фактическа грешка, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "финансова неустойка" в размер от 200 до 500 лв. При анализа на горната норма се налага изводът, че извън предметния й обхват са хипотезите на явна фактическа грешка. Неоснователни са доводите, релевирани от касационния жалбоподател по отношение на изводите на първоинстанционния съд за отмяна на оспорваната заповед, в частта й по т. 2 и т.3. Обосновани и кореспондиращи с правната уредба са мотивите на съда, съобразно които приложените към медицинската документация на пациентите документи Искане за образно изследване съдържат изискуемите реквизити на протокола за ултразвуково изследване, съгласно чл. 295, т.8 от НРД за МД 2020 2022 г., както следва: описанието на находката съгласно медицински стандарт по "Образна диагностика", име на пациента, час и дата на извършване, собственоръчно положено име и подпис от специалиста, осъществил изследването. Цитираните от касатора текстове от медицинския стандарт по специалността Образна диагностика, утвърден с Наредба 9 / 13.07.2018 г. на министъра на здравеопазването, са неотносими към предмета на спора. В обжалваната заповед липсват твърдения за некоректно документиране на самия резултат / находката / от проведеното образно изследване, респ. че същата не съответства на ехографските снимки или е неправилно интерпретирана. Неспазването на конкретни норми от медицинския стандарт по Образна диагностика не е изведено като правно основание за издаване на оспорената заповед. Неоснователни са възраженията относно необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. Въз основа на изложеното, Върховният административен съд шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно заявената от ответника по касация акцесорна претенция за присъждане на съдебни разноски, се явява основателна. Съдебните разноски за възнаграждение за един адвокат, дължими от бюджета на органа издател на отменения акт Районна здравноосигурителна каса Благоевград, следва да бъдат определени, съобразно представените доказателства за реалното им извършване, обективирани в договор за правна защита и съдействие 197940 / 31.05.2022 г., в размер на 500 лева (петстотин лева). По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 АПК, Върховен административен съд - шесто отделение,