Решение № 71 от 25.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3936/2016 г.

Решение № 71 от 25.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3936/2016 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. С. П. и Д. Г. П. срещу решение № 199/22.06.2016 г. по в. гр. д . № 1121/2016 г. на Старозагорския окръжен съд. Жалбоподателите поддържат, че процесното дворно място не представлява обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС и няма законова пречка за делбата му. Като приел обратното, съдът е постановил неправилно решение. Позовават се на обстоятелството, че третият етаж на съществуващата в мястото жилищна сграда представлява суперфициарна собственост, т. е. собствениците на етажа не са собственици на дворното място, както и на обстоятелството, че жалбоподателят П. е собственик на идеална част от дворното място, без да притежава самостоятелна собственост върху обект в сградата. Ответникът в производството П. Р. П. оспорва жалбата. Счита, че към момента на предявяване на иска за делба дворното място има статут на обща част и затова не може да се дели. Ответникът З. Р. П. не взема становище по жалбата. С определение № 90 от 21.02.2017 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Представлява ли обща част на етажна собственост дворно място, в което трето лице има дял, без да притежава обект в етажната собственост, а етажен собственик няма дял в дворното място и 2. Допустима ли е делба на дворно място, в което има изградена сграда в режим на етажна собственост, когато дял от съсобствеността върху терена е придобит от лице, което не е съсобственик на обект в етажната собственост, а етажен собственик няма дял от дворното място и приложима ли е б. "е" от ППВС № 2/1982 г. в такава хипотеза. По поставените въпроси настоящият състав приема следното: Разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗС въвежда правилото, че при сгради в режим на етажна собственост дворното място е обща част, а според ал. 3 общите части не може да се делят. В практиката на ВКС е пояснено, че това правило се прилага само в случаите, при които етажните собственици притежават идеални части от дворното място, които съответстват на предвиденото в чл. 40, ал. 1 ЗС. Когато в мястото има сграда в режим на етажна собственост, но не всички собственици на самостоятелни обекти притежават идеални части от дворното място, а наред с това идеални части от дворното място притежава и лице, което няма вещни права върху самостоятелен обект в сградата, дворното място няма статут на обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС. В този смисъл е решение № 28 от 01.02.2012 г. по гр. д. № 331/2011 г. на ВКС, II. В същия смисъл са и други решения, в които най-общо се приема, че при сгради в режим на етажна собственост дворното място не винаги представлява обща част - решение № 124 от 20.10.2014 г. по гр. д. № 2054/2014 г. на ВКС, II ГО; решение № 481/25.05.2011 г. по гр. д. № 979/2009 г. на ВКС, I ГО; решение № 165 от 03.01.2017 г. по гр. д. № 98/2016 г. на ВКС, I ГО. Настоящият състав споделя тази практика на ВКС по чл. 290 ГПК и счита, че тя следва да бъде приложена по настоящото дело, по което един от етажните собственици не притежава право на собственост в дворното място, а друг етажен собственик притежава права в мястото, без да е индивидуален собственик на обект в сградата. По втория въпрос: В ППВС № 2/1982 г., т. 1, б. "д" и "е" е разяснено, че дворното място е обща част и не се допуска делбата му, когато е съсобствено по регулация и в него са изградени отделни сгради, всяка от които е собственост само на отделен собственик на парцела, както и в случаите, при които в мястото има сграда в режим на етажна собственост. Тези положения са развити в практиката на ВКС. С решение № 152 от 16.06.2009 г. по гр. д. № 216/2008 г. на ВКС, I ГО е прието, че в случаите, при които съсобственик на земята не притежава обект в построените в мястото сгради, това място не е обща част и тогава делбата му е допустима, като не намира приложение посоченото в ППВС № 2/1982 г. Настоящият състав приема за правилно даденото решение на ВКС, постановено при действието на отменения ГПК от 1952 г., тъй като то съответства на посочената по-горе задължителна практика по чл. 290 ГПК. По съществото на касационната жалба: С обжалваното решение състав на Старозагорския окръжен съд е потвърдил решение № 1290 от 18.01.2016 г. по гр. д. № 4809/2014 г. на Старозагорския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от С. С. П. и Д. Г. П. срещу Г. З. А., З. Р. П. и П. Р. П. иск за делба на поземлен имот с идентификатор № 68850.516.82 по КК и КР на [населено място]. Въззивният съд е приел, че дворното място има характер на обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС и не подлежи на делба, съгласно чл. 38, ал. 3 ЗС. Решението е неправилно. В процесното дворно място понастоящем съществува триетажна жилищна сграда. Третият етаж представлява суперфициарна собственост, тъй като е изграден въз основа на отстъпено в полза на П. Р. П. и Д. И. П. право на строеж. Към този етаж няма припадащи се идеални части от дворното място. Вторият етаж от сградата е собственост на ответниците Г. З. А., З. Р. П. и П. Р. П.. Правото им на собственост в дворното място е общо за 130/412 ид. части, съгласно притежаваните документи за собственост - заповед 964/01.06.1998 г. на кмета на [община] за реституция по ЗВСВНОИ. Ищците С. П. и Д. П. са собственици на първия етаж от сградата и на 145/412 ид. части от дворното място, закупени по време на брака им с нотариален акт № 102, т. VI, рег. № 8091, дело № 766/2008 г. на нотариус Д. Н.. Отделно от това само ищецът С. П. е собственик на останалите 137/412 ид. части от мястото въз основа на дарение по нотариален акт № 52, т. III, рег. № 4235, дело № 826 от 1999 г. на нотариус А. К., без да притежава като индивидуален собственик самостоятелни права в етаж от жилищната сграда. При това положение дворното място не представлява обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС, а е обикновена съсобственост между ищците и ответниците и може да бъде предмет на делба. Не е налице законното условие към всеки етаж от сградата да се припадат идеални части от дворното място, които да са определени по правилото на чл. 40, ал. 1 ЗС, за да бъде то обща част. Налице е и съсобственик в мястото /С. П./, който не притежава самостоятелен обект в сградата - неговите права в първия етаж са в съпружеска имуществена общност с Д. П., а не са самостоятелни. Ето защо въззивното решение следва да бъде отменено и да се допусне делба на дворното място според правата на страните в него. Обстоятелството, че това място е неделимо в два реални дяла, не е пречка за делбата му. Посочената от ответниците практика на ВКС е неотносима към настоящото дело и не може да обоснове поддържаната от тях теза, че процесното дворно място е обща част и не подлежи на делба. Във всички изброени решения на ВКС при преценката дали в конкретния случай дворното място представлява обща част съдът е изхождал от фактическа обстановка, различна от настоящата. Казусите не са идентични, за да може някое от дадените разрешения да бъде приложено и по настоящото дело. В четири от петте решения касационното обжалване е допуснато по правни въпроси, които нямат връзка с настоящите. Единствено решението по гр. д. № 1627/2016 г. е по въпрос, свързан с прилагането на чл. 38, ал. 3 ГПК, при което съставът на ВКС се е позовал на разрешенията, дадени с ППВС № 2/1982 г. и в решение № 152/16.06.2009 г. по гр. д. № 216/2008 г. на ВКС, I ГО, което е изцяло в съгласие с приетото по настоящото дело. Предвид изхода на делото, на жалбоподателите следва да се присъдят разноските за въззивната и за касационната инстанция - 50 лв. държавна такса за въззивно обжалване и 55 лв. държавни такси пред ВКС или общо 105 лв. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,