Решение № 5812 от 1.6.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд /ДФ/ "Земеделие", подадена чрез процесуалния представител адв. М. Антонова срещу решение 1122 от 24.06.2022 г. по адм. дело 546/2021 г. по описа на Административен съд /АС/ - Благоевград. С обжалваното решение по жалба на Син Гардън ЕООД е отменен акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 01/311/00622/3/01/04/01, изх. 01-2600/6596 от 16.02.2021 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, издаден на основание т.8. 1 и т.4.4, б. б във връзка с т.4.12 и т.4.18 от договор 18/311/00622 от 05.11.2014 г. и чл. 46, ал.1 и 2 във връзка с чл. 19 и чл. 42, ал. 1 от Наредба 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Разнообразяване на неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. 2013 г., т.19 и т. 31 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007 2013 г. , чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК и чл. 165 и чл. 166 ДОПК,чл.20а, ал. 1 ЗПЗП, с който на дружеството е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 389 513,17 лева. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че неправилно съдът е приел, че административният орган е следвало да издаде решение за определяне на финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ /загл. изм от 01.07.2022 г. на Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/. Твърди, че неправилно съдът е приел, че определеното публично вземане е във връзка с неизпълнение на одобрени индикатори. Иска отмяната на съдебния акт и постановяване на друг с отхвърляне на жалбата срещу АУПДВ или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба Син Гардън ЕООД, в писмен отговор оспорва касационната жалба. Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на първо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, за която решението е неблагоприятно, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение на АС Благоевград, по жалба на Син Гардън ЕООД, е отменен АУПДВ 01/311/00622/3/01/04/01, изх. 01-2600/6596 от 16.02.2021 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, издаден на основание т.8.1 и т.4.4, б. б във връзка с т.4.12 и т.4.18 от договор 18/311/00622 от 05.11.2014 г. и чл. 46, ал.1 и 2 във връзка с чл. 19 и чл. 42, ал. 1 от Наредба 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Разнообразяване на неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. 2013 г., т.19 и т. 31 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007 2013 г. , чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК и чл.165 и чл. 166 ДОПК,чл.20а, ал. 1 ЗПЗП, с който на дружеството е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 389 513,17 лева. За да отмени оспорения пред него АУПДВ, АС Благоевград е развил съображения, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Приел е, че като основание за вземането на органа се твърди неизпълнение от страна на дружеството на одобрения бизнес-план по договор 01/311/00622, в резултат на неизпълнени задължения, произтичащи от самия договор неспазване на разпоредбите на т.4.12 и т.4.18 от договора, като и задълженията по чл. 19 от Наредба 30 от 11.08.2008 г. Въз основа на така установените факти съдът е формирал извод, че оспореният АУПДВ е издаден на 16.02.2021 г., т.е. по-конкретно при действието на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП / в сила от 28.06.2019 г./, който препраща към прилагане на правилата и предвидения правен ред в ЗУСЕСИФ /сега ЗУСЕФСУ/, което означава, че административният орган е следвало да се произнесе с решение, издадено от ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта, и с него да се установи по основание и размер финансовата корекция. Посочил е, че констатираното неизпълнение на одобрените индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ попада в хипотезата на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП. Това обусловило крайния извод на съда за отмяна на АУПДВ като незаконосъобразен поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Решението е неправилно. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебния акт, като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Според касатора нарушенията, както са посочени в процесния АУПДВ, са извършени от дружеството, което се подкрепя и от съдържанието на контролния лист от извършената проверка, подписан без възражения от лицето. Касационната инстанция не възприема приетото от първостепенния съд за приложимост на реда за налагане на финансови корекции, съдържащ се в ЗУСЕФСУ. Разпоредбата на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /ДВ бр. 51/2019 г. в сила от 28.06.2019 г. /регламентира, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, когато нарушението представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 ЗУСЕФСУ. Според ал. 7 на същия текст /ДВ бр. 51/2019 г. в сила от 28.06.2019 г. /, когато дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, тя се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. Издаването на процесния АУПДВ е станало на 16.02.2021 г., т.е. след изменение на разпоредбата на чл. 27, ал. 6 и 7 ЗПЗП /ДВ бр.51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г./, с която са посочени различни основания, обосноваващи издаването на АУПДВ или решение за финансова корекция. Основанията за издаване на АУПДВ в настоящия случай са свързани с критерии, които обосновават допустимост на искането. Установените нарушения по сключения договор със Син Гардън ЕООД попадат в обхвата на чл. 19 и чл. 42, ал. 1 от Наредба 30 от 11.08.2008 г. Съгласно чл. 19 от Наредбата, не се предоставя финансова помощ за проекти за изграждане и модернизиране на туристически обекти с повече от 20 помещения за настаняване. В процесния случай, след извършена проверка в периода 18.06.-28.06.2019 г. е констатирано, че в резултат на сключен договор за наем от страна на получателя на помощта броят на помещенията за настаняване нараства от 13 на 30, което надхвърля максимума съгласно чл. 19 от Наредбата. От друга страна е констатирано, че не съществува разграничаване на дейността, както и на финансовата отчетност, доколкото приходите са отчитат на един касов апарат. Както правилно твърди касаторът, съдът не е разгледал фактическите установявания, съдържащи се в процесния АУПДВ досежно двете твърдени нарушения и неправилно е приел, че се касае за неизпълнение на одобрени индикатори и за неспазен ред от страна на административния орган. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт съдът не е разглеждал въпроса за материалната законосъобразност на АУПДВ. След като съдът е достигнал до извода за незаконосъобразност на АУПДВ поради допуснато от органа съществено процесуално нарушение и не е разгледал спора по същество, това обуславя необходимостта от отмяната на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на АС Благоевград. При новото разглеждане съставът дължи произнасяне по въпроса за прилагането на материалния закон при издаването на процесния АУПДВ, като обсъди всички наведени от дружеството доводи и извърши задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, включително и заключението по съдебно - икономическата експертиза. С оглед изхода на спора, при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе по исканията за разноски на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. второ и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд състав на първо отделение