Решение № 2984 от 28.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7654/2010 г.

Решение № 2984 от 28.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7654/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Галин Иванов Иванов, от гр. Варна е оспорил решение № 655 от 25.03.2010 г., постановено по адм. д. № 3064/2009 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 30010 от 4.11.2009 г. на началник сектор "Пътна полиция" ("ПП") при Областна дирекция (ОД) на МВР - Варна, за изземване на притежаваното от него свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство (СУМПС). В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на оспореното решение, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на правораздавателната му дейност, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Развиват се съображения, че не са налице материалноправните предпоставки за прилагане на мярката за административна принуда, предвид обстоятелството, че част от описаните в заповедта наказателни постановления не са влезли в законна сила. Касаторът се позовава и на изтекла погасителна давност за извършените нарушения на ЗДвП, която изключва възможността за ангажиране отговорността на провинилия се водач. Ответникът - началникът на сектор "ПП" при ОДМВР - Варна, не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срок, но по същество е неоснователна. Касационният съд се произнася по приложението на материалния закон спрямо фактите така, както те са установени от инстанцията по същество. С атакуваното решение е било установено, че предоставените на касатора контролни точки по чл. 157, ал. 1 ЗДвП, са отнети в резултат на влезли в сила 6 броя наказателни постановления (НП) за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата в периода 07.02.2004 - 16.08.2006 г.. С оглед изчерпване лимита на контролните точки, касаторът е загубил придобитата правоспособност за водач на МПС и е бил длъжен да върне свидетелството си за правоуправление в съответната служба на МВР (Арг.: чл. 157, ал. 4, вр. с ал. 1 от ЗДвП, вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат (Наредба № Iз-1959/27.12.2007 г., ДВ, бр. 4 от 15.01.2008 г., в сила от 15.02.2008 г.). Няма спор, че Галин Иванов не е изпълнил това свое задължение, продължил е да осъществява правнорегламентираната дейност в пряко нарушение на закона, поради което на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП, компетентният административен орган е издал заповед за прилагане на ПАМ "изземване на СУМПС". Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г., отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила НП, а според ал. 2 на същия текст, при налагане на наказания за нарушения, посочени в чл. 4, в НП се отбелязва броят на отнетите контролни точки. Следователно отнемането на съответния брой точки настъпва по силата на закона (чл. 157 ЗДвП), т. е. ex lege, при което в тази му част НП не подлежи на съдебен контрол. Първо - защото отнемането на контролните точки е негативна правна последица от влизане в сила на НП, с което водачът е признат за виновен в извършване на административно нарушение по ЗДвП; и второ - защото, с оглед направеното оспорване на самото НП, би се стигнало до разрешаване на спор, който още не е възникнал. В този смисъл е и константната практика на ВАС, с която решаващият съд се е съобразил. Основният довод за неправилност на съдебното решение е обосноваван с твърдение за липса на основание за прилагане на ПАМ, поради това, че три от посочените в заповедта НП не могат да се приемат за влезли в законна сила по смисъла на чл. 64 ЗАНН. Решаващият съд е анализирал в мотивите на решението си действията на административния орган по уведомяването на Галин Иванов за наложените му санкции за допуснати нарушения на ЗДвП, като е обсъдил доказателствата за спазена процедура по чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Въз основа на данните по преписката обосновано е приел, че административният орган е извършил нормативно предписаните му действия във връзка с връчване на НП на нарушителя, като фактът на връчване на преписи от НП е безспорно установен. При условие, че не са ангажирани доказателства за отмяната им по реда на чл. 63 ЗАНН, в качеството си на властнически актове, издадени от компетентен изпълнително-разпоредителен орган, НП са породили за адресата си определените наказателноправни последици. Доколкото връчването на постановленията е процесуален способ за уведомяване на дееца за наложените му санкции, то следва да се има предвид, че най-късно към датата на връчване на предходна заповед № 30017 от 27.02.2007 г. на началник група в сектор ПП" при ОДП - Варна, за прилагане на ПАМ на същото правно основание, Иванов е известен за съществуването на актове за ангажиране на административнонаказателната му отговорност и няма данни да ги е оспорил пред компетентния съд. Видно от представеното към касационната жалба разпореждане от 18.10.2009 г., постановено по НАХД № 8316/2009 г. на СРС, НК, 97-ми състав, образуваното съдебно производство за проверка законосъобразността на НП № 154015/19.11.2005 г. е било прекратено поради изтекла абсолютна давност. В този аспект защитната теза за липса на материалноправните предпоставки по смисъла на чл. 171, т. 4 ЗДвП за прилагане на ПАМ към датата на издаване на заповед № 30010 от 4.11.2009 г. на началник сектор "ПП" при ОДМВР - Варна, е правно несъстоятелна. Не могат да бъдат споделени и поддържаните доводи за незаконосъобразност на приложената ПАМ с оглед изтекла погасителна давност по отношение определените административни наказания за нарушения на ЗДвП. Изпълнението на наложените с влезли в сила НП административни наказания е неотносимо към заповедта по чл. 171, т. 4 ЗДвП. Отнемането на контролните точки става автоматично с влизане в сила на съответното НП, а възстановяването им се извършва по реда, предвиден в чл. 158 ЗДвП и Наредба № I-13 от 12.02.2003 г. за условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение на водачите на моторни превозни средства за частично възстановяване на отнети контролни точки, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 20 от 4.03.2003 г., в сила от 5.04.2003 г. Цитираната нормативна уредба предполага нарочна процедура за възстановяване на отнети контролни точки, по отношение на които институтът на погасителната давност по ЗАНН е неотносим. Самото отнемане на контролните точки не съставлява административнонаказателна санкция и не се подчинява на режима на ЗАНН. НП се издават поначало от изпълнително-разпоредителни (административни) органи и съставляват правораздавателен акт, с който по повод на сезиране със съставен акт за извършване на административно нарушение и при следване на опростено състезателно производство се решава независимо и самостоятелно административноправен спор и се налага санкция за извършено административно нарушение. В производството по съдебното им оспорване се прилага субсидиарно НПК (Арг: чл. 84 ЗАНН). Докато заповедта за прилагане на предвидената от закона ПАМ е вид административна принуда без санкционни последици. Самият ЗАНН урежда два вида принуда в обособени раздели - административни наказания в раздел II, глава II, и ПАМ - в раздел III на същата глава. С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ е отежняващ индивидуален административен акт и се регулира от нормите на АПК. Поради това институтът на погасителната изпълнителска давност по чл. 82, ал. 1 ЗАНН или абсолютната давност по ал. 3 на същия текст, са неотносими. Неприложим е и чл. 285, ал. 1, вр. с чл. 268, т. 1 АПК, изключващ възможността за изпълнение поради изтекла давност, т. к. заповедта за прилагане на ПАМ като изпълнително основание е оспорена и поради това все още не е влязла в законна сила. Времето от юридическата изпълнимост до фактическото изпълнение на приложената ПАМ е ирелевантно. При това положение касационното оплакване, че съдът е приложил неправилно материалния закон, не се оправдава от фактическа страна. Съгласно чл. 157, ал. 4 ЗДвП водач, на когото са отнети всички контролни точки губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Отнемането на контролните точки е релевантен факт, наличен и установен пред решаващия съд, с чието проявление възниква публичното право на административния орган да приложи ПАМ, като изземе свидетелството за правоуправление на цитираното в заповедта основание с цел да преустанови извършваното правонарушение. Противно на доводите в касационната жалба, обстоятелството, че предходна заповед с № 30017 от 27.02.2007 г. на началник група към сектор "ПП" при ОДП - Варна за прилагане на идентична ПАМ е отменена поради допуснати при постановяването й нарушения на материалния закон, е ирелевантно за законосъобразността на процесната заповед. Касае за индивидуални административни актове, които макар и издадени срещу същия адресат, нямат идентично фактическо основание. Според мотивите на приложеното решение № 1241/13.07.2009 г., постановено по адм. д. № 843/2009 г. на Административен съд - Варна, заповед № 30017 от 27.02.2007 г. е отменена поради липса на доказателства, че НП № 154015/27.12.2005 г. е влязло в законна сила. При издаване на последващата заповед № 30010/4.11.2009 г. на началник сектор "ПП" фактът, че описаното НП е влязло в сила е безспорно установен и това е видно от разпореждане на СРС по НАХД № 8316/2009 г. за прекратяване на административнонаказателното производство. Както в цитираното, така и в оспореното понастоящем решение съдебната инстанция е приела, че НП № 2069/27.10.2004 г.; № 2357/10.12.2004 г. и № 1501/22.05.2006 г. са влезли в законна сила. НП № 498/19.03.2001 г. не е предмет на последващата заповед. Що се отнася до НП № 1699/17.02.2004 г. (л. 18) и 7716/20.09.2006 г. (л. 28), решаващият съд обосновано е приел, че същите са връчени срещу подпис на нарушителя и са влезли в законна сила. Надлежно оформените разписки за връчването им са официални свидетелстващи документи, които се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила. Съдържанието им не е опровергано, поради което приемайки, че описаните в заповед № 30010/4.11.2009 г. на началник сектор "ПП" при ОДМВР - Варна НП са влезли в законна сила и съставляват годно основание за отнемане на отразените в съдържанието им контролни точки на касатора, първоинстанционният съд не е допуснал твърдяното нарушение на материалния закон. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Не са налице релевираните с нея основания за касиране на съдебния акт, който е постановен в съответствие с нормите на материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Съдът е провел последователен контрол за законосъобразност на оспорената заповед, ангажираният доказателствен материал е обсъден и преценен в неговата съвкупност и съотносимост. Фактическите изводи се подкрепят от събраните доказателства, поради което атакуваният съдебен акт е обоснован. С оглед липсата на нарушения при осъществяване на правораздавателната дейност на Административния съд - Варна, обжалваното решение следва да остане в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,