Решение № 12770 от 10.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7699/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от председателя на управителния съвет на Агенция Пътна инфраструктура София, чрез неговия пълномощник против решение 1068/25.06.2025 г., постановено по адм. дело 254/2025 г. на Административен съд Перник. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се потвърди заповед ЧР-СП-896 от 07.05.2025 г., издадена от председателя на управителния съвет на Агенция Пътна инфраструктура София. Претендира се и присъждане на разноски, представляващи заплатена държавна такса по сметката на ВАС и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, като представя списък по чл. 80 ГПК. Ответникът по касационната жалба Д. Г. Г., чрез своя процесуален представител, в писмен отговор изразява становище за правилност и законосъобразност на оспореното решение и моли същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане в негова полза на направените по делото разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Д. Г. Г. срещу заповед ЧР-СП-896 от 07.05.2025 г., издадена от председателя на управителния съвет на Агенция Пътна инфраструктура София, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и доклад вх. 93-01-3142/05.05.2025 г. е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител на длъжност -главен инспектор в отдел Оперативен контрол и контрол по РПМ, дирекция Анализ на риска и оперативен контрол при Агенция Пътна инфраструктура, с ранг ІV младши, поради обективна невъзможност същият да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 ЗДСл. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но посочените в нея фактически и правни основания не удовлетворяват изискването по смисъла на чл. 108, ал. 1 ЗДСл, във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за издаване на оспорената заповед, съответно не е изпълнено изискуемото се от страна на законодателя мотивиране на административния акт. В издадената заповед органът по назначаване не е изложил фактическите обстоятелства, които обосновават обективната невъзможност за изпълнение на оспорващия на служебните му задължения. Съдът е приел, че в действителност са посочени факти, но липсва конкретика и недвусмислие относно същите. В акта липсват мотиви за приложение на посоченото правно основание за прекратяване на служебното правоотношение, в частност за наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл да е създадена нова фактическа обстановка, която да води до невъзможност служителят да изпълнява служебните си задължения по длъжностна характеристика и причините за тази невъзможност да не зависят от него. Предвид изложеното, съдът обосновава извод, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при липса на нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е немотивирана, издадена в противоречие с материалния закон и неговата цел, което я прави незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че са налице отменителни основания по чл. 146, т. 2, т. 4 и т. 5 АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Спрямо релевантните за спора факти съдът правилно е приложил материалния закон: Предпоставките за приложението на нормата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл не са изпълнени. Според цитираната разпоредба органът по назначаваното може да прекрати без предизвестие служебното правоотношение, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява задълженията си извън случаите на чл. 103, ал. 1, т. 3 ЗДСл - поради болест, довела до трайна неработоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертна лекарска комисия. Визираната норма изисква промяна в обстоятелствата, възникнала независимо от волята на страните по служебното правоотношение, която води до невъзможност държавният служител да изпълнява задълженията си по конкретната длъжност. В заповедта е посочено, че е налице липса на качества да изпълнява длъжността главен инспектор, базирани на професионалния му опит в Агенция Пътна инфраструктура, липсва инициативност, комуникативност и ефективност при изпълнение на служебните му задължения, както и неглижира съществени събития и процеси, които имат ключово значение за дейността на Агенцията. С оглед това правилен е изводът на съда, че за посочените факти липсва конкретика и недвусмислие, обосноваващи в какво се изразява обективната невъзможност на лицето да изпълнява служебните си задължения, нито конкретизира кои са качествата, необходими за заемане на длъжността и изпълнение на задълженията, които липсват на служителя. От заповедта и административната преписка не е ясно в кои случаи на изпълнение на служебните си задължения служителят не проявява инициативност, комуникативност и ефективност, не е посочено с кое конкретно поведение (действие или бездействие) служителят е възпрепятствал качеството и сроковете при изпълнението на спешни и неотложни задачи, нито кои са тези спешни и неотложни задачи, от кого са възложени, с какъв характер са били и какво се е целяло при изпълнението им, какво се има предвид под понятията спешност и неотложност, съответно какви са били последиците от така соченото за породено препятствие именно следствие поведението на жалбоподателя, както и кои са тези съществени събития и процеси, които имат значение за дейността на Агенцията, така че да се установи в какво точно се изразява неглижирането им от страна на жалбоподателя. На следващо място правилно първоинстанционният съд посочва, че мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпътстващата документация по неговото издаване или найкъсно до изпращането на жалбата срещу акта, в съпроводително писмо или в друг документ към изпратената преписка и не могат да се излагат едва в съдебно заседание по оспорване на акта. Тоест тези документи трябва да са част от самата административна преписка и съответно административният орган следва да се е основал на тях при издаване на административния акт. В конкретния случай такива мотиви не могат да се извлекат от представената административна преписка. От съдържащите се в преписката документи не може да бъде направен какъвто и да било извод досежно наличието на факти, които водят до обективна невъзможност жалбоподателят да изпълнява служебните си задължения. Въз основа на посоченото обоснован е изводът на съда, че мотивите на административния орган не могат да бъдат заместени с тълкувания, предположения или други съждения от страна на съда или на страните в процеса и е недопустимо съдът да формира предположения какви са били действителните съображения на административния орган за издаване на обжалвания административен акт. Липсата на точно и ясно посочени фактически основания, освен че нарушава правото на защита на засегнатото от издадения административен акт лице, така също и затруднява възможността за осъществяване на реален съдебен контрол във връзка с фактическите и правни основания за постановяване на оспорения акт. Заповедта е издадена при нарушение на изискванията за форма на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и на специалната разпоредба на чл. 108, ал. 1, предл. 2 ЗДСл, изразяващи се в липса на фактическо основание за издаване на заповедта, довело и до несъответствието й с материалноправните разпоредби. Поради това оспореният административен акт правилно е приет от съда за незаконосъобразен. Поради всичко изложено, настоящата инстанция приема, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на съдебния акт. Решението на Административен съд Перник е постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон и е обосновано, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на ответника Д. Г. Г. следва да се присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева, своевременно претендирани и доказани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложеие първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,