Решение № 16088 от 28.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8494/2009 г.

Решение № 16088 от 28.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8494/2009 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Теодор Георгиев Тошев от гр. Благоевград срещу решение № 201 от 15.05.2009 г. по адм. дело № 212/2009 г. на Административен съд - гр. Благоевград, в частта, в която е отхвърлена жалбата му против Наредба за опазване на общинската собственост и обществения ред (НООСОР), изменена с Решение № 91, обективирано в Протокол № 7/24.04.2008 г. на Общински съвет Благоевград, в частта, с която се регламентира режим на краткотрайно платено паркиране "синя зона" - чл. 19а - чл. 25. Решението на АС - Благоевград, в частта, с която е отменена разпоредбата на чл. 19а, ал. 3 от Наредбата не е оспорено. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения изложени в жалбата, касаторът моли да бъде отменено решението на АС - Благоевград и да бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъде отменена Наредбата в частта, с която се регламентира режим на краткотрайно платено паркиране "синя зона"- чл. 19а - чл. 25. Ответникът - Общински съвет Благоевград, в писмено становище от 9.11.2009 г., изготвено от адв. Васил Филипов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответниците - Георги Любомиров Тошев, Георги Стойнев Георгиев и Анна Кирилова Хинчева не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище изложено в хода по същество на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е неоснователна. Производството по делото е след постановяване на решение № 2106 от 16.02.2009 г. на ВАС, VII отделение, по адм. дело № 14631/2008 г., с което е отменено решение № 916 от 13.10.2008 г., постановено по адм. дело № 777 от 2008 г. на Административен съд - Благоевград, а делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. След връщането на делото и в производството по адм. дело № 212/2009 г., АС - Благоевград е приел следното: Разпоредбите на чл. 19а и чл. 21 от Наредбата не противоречат на чл. 11 от ЗОбС. Според съда общината в интерес на населението е въвела т. нар. "синя зона", тъй като по този начин се преодоляват задръстванията по улиците и се облекчава трафикът по тези места. Предположенията на жалбоподателите, че евентуално биха се появили корупционни практики във връзка с тази зона на паркиране са ирелевантни според АС. Съдът е изложил съображения и относно неоснователността на възражението, че с процесната наредба е нарушен чл. 4, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗД (Закон за защита от дискриминация). Досежно твърдението, че за автомобилите на хора с увреждания няма обозначаване с пътен знак Д21 и съответната пътна маркировка, съдът е счел същото за неоснователно, тъй като това според него следва да бъде направено след влизането в сила на наредбата, а не предварително. Неоснователно е оплакването според съда, че са нарушени чл. 32, ал. 1 от КРБ и чл. 8, ал. 1 от КЗПЧОС във вр. с чл. 5, ал. 4 от КРБ, както и на чл. 4 от ЗЗД. Първоинстанционният съд е приел, че не е налице ограничаване на възможностите за придвижване, тъй като никъде в наредбата няма пълна забрана за паркиране на такива места, а тези които отговарят на изискванията в наредбата могат да получат талони за безплатно паркиране. В конкретния случай на практика се реализира правомощието на орган в на местно самоуправление да създаде рационално общодостъпни условия за ползването на имущество - общинска собственост. Съобразно горното, съдът е отхвърлил жалбата на Теодор Георгиев Тошев против Наредба за опазване на общинската собственост и обществения ред, изменена с Решение № 91, обективирано в Протокол № 7/24.04.2008 г. на Общински съвет Благоевград, в частта, с която се регламентира режим на краткотрайно платено паркиране "синя зона" - чл. 19а - чл. 25 (без чл. 19а, ал. 3). Така постановеното решение в обжалваната част е правилно. Настоящият състав намира, че в конкретния случай административният съд е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи, които се споделят изцяло от ВАС. С оспорените текстове от НООСОР е регламентиран режимът на краткотрайното платено паркиране на улици, площади и паркинги - общинска собственост, в т. ч. времетраенето на паркирането, начините на заплащане и обхванатите от режима участъци от улици, паркинги, гаражи, междублокови пространства и свободни общински площи в град Благоевград. Така описаните обекти, доколкото служат за задоволяване на обществени потребности, попадат в хипотезата на § 7, ал. 1, т. 4 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗМСМА, съгласно който общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване са публична общинска собственост. Наведените в жалбата оплаквания не касаят законосъобразността на Наредбата на ОБС - Благоевград. Липсата на правна регламентация, отнасяща се до таксиметровите автомобили, лизинговите такива и пр. не прави издадената наредба незаконосъобразна. Съгласно чл. 136 от Конституцията на РБ общината е основна административно-териториална единица, в която се осъществява нейното самоуправление. Спазена е разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА. Общинският съвет определя местните такси в границите на закона, като в изпълнение на правомощията си по чл. 21 ЗМСМА, общинският съвет приема правилници, наредби и инструкции, в случая обжалваната наредба. Неоснователно е оплакването на нарушение на чл. 32 от КРБ, тъй като било нарушено правото на личен живот на гражданите, по съображенията подробно изложени в решението на съда, които следва да бъдат споделени. Не е нарушена разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от ЗЗД, във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗЗД, регламентиращи дискриминацията, защото наредбата няма белезите на дискриминираща, платеното паркиране важи за всички граждани. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на първоинстанционния съд в обжалваната част не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,