Решение № 11046 от 6.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6240/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София срещу решение 490/11.04.2025 г., постановено по адм. дело 1165/2023 г. по описа на Административен съд - София-област, с което е отменен Ревизионен акт Р-22002222004197-091-001/22.03.2023г., издаден от М. Хаджийска началник отдел в ТД на НАП, възложил ревизията и Х. Акалийска главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията при ТД на НАП София, потвърден с Решение 1032/25.07.2023 г. на Зам.-Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. София. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита се за неправилен извода на съда, че спорният РА е незаконосъобразен. По подробно изложени доводи се моли за отмяна на решението, като вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионния акт. Претендира разноски по делото за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба ЧАКЪРОВ ТРАНС ЕООД, взема становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е основателна. Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно и допустимо, но неправилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение обаче се основава на неправилна преценка на събраните доказателства, като е постановено в противоречие с приложимите за казуса материалноправни норми. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е била законосъобразността на Ревизионен акт Р-22002222004197-091-001/22.03.2023г., издаден от М. Хаджийска началник отдел в ТД на НАП, възложил ревизията и Х. Акалийска главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията при ТД на НАП София, потвърден с Решение 1032/25.07.2023 г. на Зам.-Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. София. За да отмени оспорения административен акт, Административен съд - София-област е приел, че с процесните фактури са документирани стопански операции /транспортни услуги/, каквито реално са осъществени, с оглед на което отразените въз основа на тях счетоводни разходи следва да бъдат признати за целите на данъчното облагане. Така отчетените разходи се явяват отчетени в съответствие с принципа на документална обоснованост, възприет в чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, тъй като в случая е налице вярно и точно отразена реално възникнала стопанска операция, поради което са налице основания за признаване на счетоводния разход при формиране на данъчния финансов резултат с оглед разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Така постановеното решение е неправилно. Следва да се приемат за основателни доводите на касатора, че в решението липсват съображения досежно фактурите за покупка на гориво, консумативи и резервни части. По отношение на тези доставки не са събрани нови доказателства в хода на съдебното производство. Произнасяне отсъства и по отношение на доставките с предмет стенен газов кондензен котел с части и компоненти към него по фактури, издадени от ДГС ТЕРМОСИСТЕМИ ЕООД, без да бъдат ангажирани допълнително доказателства. Съдът не е съобразил, че органите по приходите са отказали да признаят право на данъчен кредит на различни основания, а не само поради недоказана реалност на доставките. За част от фактурите не е установена връзка с последващи доставки, а по отношение на други, органите по приходите са посочили, че не са свързани с дейността на дружеството. Въпреки изложените констатации и съображения в РД/РА и в Решение 1032/25.07.2023 г. на директора на дирекция ОДОП София, съдът е счел, че спорът касае единствено реалността на доставките, което е послужило като основание за отмяна и на задълженията за корпоративен данък. С РА са извършени регулации в посока увеличение на формирания счетоводен финансов резултат за 2019 г. и за 2020 г., с размера на отчетените разходи по фактури, които не са документално обосновани, които не са свързани с икономическата дейност, както и с размера на неотчетени приходи. РА е отменен и в тези части, като единствено е посочено, че счетоводно отразените разходи във връзка с получени транспортни услуги, каквито съдът е приел за реални, следва да бъдат признати за целите на данъчното облагане. Не е отчетено обаче, че има фактури, за които не е доказано да са използвани за дейността на дружеството, нито че дружеството не е отчело реализирани приходи. Общата преценка за доказана реалност на транспортните услуги не може да се приеме за правилна, тъй като е придадена тежест на новопредставени документи, без да са съобразени всички факти, които са установени в хода на ревизионното производство, дори и когато липсва фактура или такава е издадена след дерегистрация на доставчик. ЧАКЪРОВ ТРАНС ЕООД е извършвал куриерски услуги по договор за партньорство от 01.02.2019 г. със СПИДИ АД. При липса на конкретно изискани доказателства, правилно органите по приходите са приели, че покупките на гориво, резервни части и консумативи, не са използвани за последващи доставки и не са свързани с дейността на дружеството, поради което не са изпълнени изискванията на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС за признаване право на приспадане на данъчен кредит. Съдът не е отчел предмета и спецификата на тези доставки, нито основанието, поради което е отказано право на данъчен кредит. Предвид това, отмяната на РА и в тази част е необоснована и незаконосъобразна. Досежно установените задължения в частта по ЗКПО, покупката на газов котел следва да се третира като придобиване на дълготраен материален актив. Същият неправилно е отразен като разход на дружеството. Установено, че по счетоводни данни за ревизирания период 2019 г., в инвентарната книга няма заведен актив газова отоплителна инсталация. Разходът за газовия кондензен котел не е признат за данъчни цели на основание чл. 67 от ЗКПО, тъй като касае придобиване на дълготраен материален актив по смисъла на Счетоводен стандарт 16 - Дълготрайни материални активи. Съгласно цитираната разпоредба, счетоводните разходи, формиращи данъчен амортизируем актив, включително последващите разходи, не се признават за данъчни цели. С оглед на това, правилно при ревизията е прието, че извършените разходи за покупки на гориво, резервни части за автомобили и за газов котел не са относими към дейността на дружеството и на основание чл. 23, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 26, т. 1 от ЗКПО е увеличен счетоводният финансов резултат за 2019 г. с размера на осчетоводените разходи по посочените фактури в общ размер на 43 818,95 лв., а за 2020 г. - с 83 500,00 лв. Отделно от това, на основание чл. 78 от ЗКПО, за 2019 г. счетоводния финансов резултат е увеличен и с размера на неотчетените приходи в размер на 14 572,72 лв., а за 2020 г. - с 950,00 лв. Доказателства, оборващи извършеното увеличение на СФР не са ангажирани. Не се споделя и изводът за доказана реалност на доставките, осъществени от АТЛАНТИС ГРУП БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕУРОСИМАТ ЕООД, ОРЛАНДО ХИТ4 ЕООД, БАВЕТ БЪРГАРИЯ ЕООД, КРИСТАЛ КОРП ГРУП ЕООД, ПАСТРИУЪРЛД ООД, ФРИЗТЕХ ЕООД, ЕКОКОНСУЛТ ЕООД /ПАВЛОВ ТРАНС 72 ЕООД/, ДЖИ ДИ ПИ АР ГРУП ЕООД и ЙЕС СИТИ ТРЕЙД ООД. За да се признае право на приспадане на данъчен кредит, следва да е установено осъществяване на фактурираната доставка, който правнорелевантен факт подлежи на доказване със средствата, предвидени в националния закон. Съдът следва мотивирано да обоснове кои обстоятелства потвърждават реалността на доставките и поради каква причина не кредитира част от събраните доказателства, които водят към друг извод. Във всеки случай, в зависимост от предмета на доставките, следва да бъде изяснено какво точно се доставя (вид на стока/услуга, количество), как се осъществяват доставките и от кого (подизпълнители, участие на физически лица, използвана техника, МПС и пр.). В случая, ЧАКЪРОВ ТРАНС ЕООД не установява съществуването на фактите и обстоятелствата, посочени в жалбата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици. Дружеството следва да докаже, че използва доставките за икономическата си дейност, че с тях извършва последващи облагаеми доставки, както и че са налице реални доставки на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС. За част от спорните доставки въобще не са събрани доказателства, а новопредставените по делото не позволяват да се направи пълна индивидуализация на извършеното - предмет, период, ползвани трудови и материални ресурси и направените във връзка с тях разходи, както и данни къде се извършва приемо-предаването и между кои физически лица, представители на търговците, което е в съответствие със задължението им по чл. 302 от Търговския закон /ТЗ/. Проверката за наличието на облагаема доставка трябва да се осъществи в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, като се извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по конкретния случай (в този смисъл решения от 6 декември 2012 г., Б., С-285/11,т. 31 и 32, и от 31 януари 2013 г., Строй транс С-642/11, т. 45). Доколкото в съдебното решение не е извършена дължимата глобална преценка на всички фактически обстоятелства, постановеният съдебен акт е необоснован и неправилен. Налага се изводът, че необосновано и незаконосъобразно с решението на АССО е отменен Ревизионен акт Р-22002222004197-091-001/22.03.2023г., издаден от ТД на НАП София, потвърден с Решение 1032/25.07.2023 г. на Зам.-Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. София. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено отхвърляне на жалбата. При този изход на спора и заявена претенция за това на касационния жалбоподател на НАП се следва присъждане на разноски за двете инстанции под формата на юрисконсултско възнаграждение по чл. 8, ал. 3 от НАРЕДБА 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и за държавна такса в общ размер на 14 902, 20 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,