Решение № 11829 от 21.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4031/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано e по две касационни жалби, подадени срещу Решение 617 от 10.02.2025 г., постановено по адм. дело 578/2024 г. по описа на Административен съд-Благоевград /АС-Благоевград/. Първата касационна жалба е подадена от Х. М. Н., [ЕГН] чрез адвокат М. Маринов, с доводи за неправилност на съдебното решение, в частта, с която съдът е отхвърлил иска за разликата над 200 лв. до предявения размер от 5000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на отменена като незакносъобразна с влязло в сила съдебно решение Заповед ЧР-188/18.08.2021 г. на изпълнителния директор на ИАРА . Обжалва решението и в частта, с която съдът е отхвърлил и втората му искова претенция против ИАРА за заплащане на сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от последваща Заповед ЧР-317/01.11.2022 г. на изпълнителния директор на ИАРА, също отменена като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че от събраните по делото доказателства категорично се установява настъпването на неимуществените вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с отменените по съдебен ред заповеди, с които два пъти е прекратявано служебното му правоотношение, а претендираният размер на обезщетението е съобразен с вида на увреждането и неговия интензитет. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважат изцяло предявените съединени искове. Претендира присъждане на съдебни разноски за първата съдебна инстанция. Втората касационна жалба е подадена от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), чрез гл. юриск. И. Папазов, който обжалва решението на АС-Благоевград в частта, с която съдът е осъдил ИАРА да заплати на Х. М. Н. обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 200 лв. в резултат на отменена като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение Заповед ЧР-188/18.08.2021 г. Твърди, че в тази част съдебното решение е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. В останалата част, с която е отхвърлена исковата претенция на Х. М. Н. за заплащане на сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди,причинени от Заповед ЧР-317/01.11.2022 г. на изпълнителния директор на ИАРА, счита решението за правилно и законосъобразно и излага доводи, че същото следва да бъде оставено в сила. Моли съда за отмяна на решението в обжалваната му част като неправилно и за постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли изцяло исковата претенция на Х. М. Н.. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на посочените касационни основания съгл. разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието с материалния закон по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, подадената от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) касационна жалба е неоснователна, а касационната жалба, подадена от Х. М. Н. е частично основателна. Съображенията на съда за това са следните: С обжалваното решение, съдебният състав на АС-Благоеград е осъдил Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), да заплати на ищеца-Х. М. Н. сумата от по 200 лв. представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, причинени в резултат на отменена като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение Заповед ЧР-188/18.08.2021 г. на изпълнителния директор на ИАРА като е отхвърлил иска за разликата над 200 лв. до предявения размер от 5000 лв. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил втората искова претенция на Х. М. Н. против ИАРА за заплащане на сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, причинени от отменена като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение Заповед ЧР-317/01.11.2022 г. на изпълнителния директор на ИАРА. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено от фактическа страна следното: М. Х. М. Н. и ИАРА е съществувало служебно правоотношение, по силата на което той е заемал длъжността старши инспектор Рибарство и контрол , с месторабота в сектор Рибарство и контрол-Благоевград към отдел Рибарство и контрол-Западна България . Със Заповед ЧР-188/18.08.2021 г. на изпълнителния директор на ИАРА служебното правоотношение с Х. Н. е било прекратено на основание чл.106, ал.1, т.5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 18.08.2021 г. С влязло в сила съдебно решение 453/14.03.2022 г. постановено по адм. д. 786/2021г. по описа на АС-Благоевград, заповедта е била обявена за незаконосъобразна и считано от 01.11.2022 г. Х. Н. е бил възстановен на заеманата от него преди прекратяването на служебното му правоотношение длъжност. С втора Заповед ЧР-317/01.11.2022 г. на изпълнителния директор на ИАРА,служебното правоотношение на Х. Н. повторно е било прекратено на основание чл.107, ал. 1,т. 5 от ЗДСл поради обективна невъзможност на държавния служител да изпълнява служебните си задължения, считано от 01.11.2022 г. С влязло в сила съдебно решение 933/22.05.2023 г. постановено по адм. д. 975/2022 г. по описа на АС-Благоевград,заповедта е била обявена за незаконосъобразна и считано от 19.02.2024 г. Х. Н. е възстановен на заеманата от него преди прекратяването на служебното му правоотношение длъжност, която заема и към настоящия момент. С Решение 3614/11.11.2024 г.,постановено по адм.д. 579/2024 г. по описа на АС-Благоевград, съдът е осъдил ИАРА да заплати на Х. Н. сумата от 8 406 лв.,представляваща обезщетение по чл.104,ал.1 от ЗДСл за времето,през което е останал без работа в резултат на незаконосъобразно прекратеното му служебно правоотношение със Заповед ЧР-317/01.11.2022 г. за периода от 01.11.2022 г. до 01.05.2023 г.(л.310 от първоинстанционното дело). В хода на съдебното производство пред първоинстанционният съд е разпитан св.П. И., която посочва че познава Х. Н. от 30 години и той се ползва с авторитет в обществото поради заемани от него предишни длъжности. Заявява, че й е известно, влошеното психическо състояние на Н., породено от факта, че два пъти е освобождаван от работа в ИАРА. От писмено становище на д-р Ю. А. психиатър, се установява,че на Н. е поставена диагноза [диагноза] . При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел от правна страна, за частично основателна предявената претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди възникнали вследствие на отменена като незаконосъобразна Заповед ЧР-188/18.08.2021 г. на изпълнителния директор на ИАРА. Съдът е заключил, че са налице кумулативно предвидените в чл. 1 от ЗОДОВ материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ИАРА за вреди причинени от отменен като незаконосъобразен административен акт, реално претърпени от ищеца неимуществени вреди, както и наличие на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между претърпените вреди и отменения като незаконосъобразен административен акт. Изхождайки от обективните критерии за определяне размера на неимуществените вреди по справедливост характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е осъществено, последиците от него, продължителност и интензитет на търпене на вредите, АС-Благоевград е стигнал до извода, че справедливият размер на обезщетението в конкретния случай възлиза в размер на 200 лв., поради което е отхвърлил исковата претенция за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 5000 лв. По отношение на втората искова претенция, с която Х. Н. претендира заплащане на сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, причинени от Заповед ЧР-317/01.11.2022 г. на изпълнителния директор на ИАРА, също отменена с влязло в сила съдебно решение, с която повторно е прекратено служебното му правоотношение, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че на са налице кумулативно предвидените в чл. 1 от ЗОДОВ предпоставки, тъй като липсват данни за емоционалното и психическо състояние на Н. от повторно прекратеното му трудово правоотношение, поради което съдебният състав е приел исковата претенция за недоказана. Настоящият касационен състав счита, че предявените от Н. искове срещу ИАРА са частично основателни, а касационната жалба подадената от изпълнителния директор на ИАРА е неоснователна по следните съображения: Правилни са изложените в мотивите на съдебния акт доводи за основателност на исковата претенция за неимуществени вреди причинени от отменена като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение Заповед ЧР-188/18.08.2021 г. на изпълнителния директор на ИАРА, поради което в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК, настоящият съдебен състав препраща към тях. Налице е заповед, отменена по съдебен ред като незаконосъобразна. Относно останалите елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ неимуществени вреди и причинна връзка с отменената заповед, съдът правилно е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели. Правилни са изводите на съда, че вследствие на заповедта, с която е прекратено служебното правоотношение на Н. за първи път, за него са настъпили негативни последици изразяващи се в неимуществени вреди. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно трайната съдебна практика по приложението на чл. 4 от ЗОДОВ, както на гражданските съдилища, така и на административните такива, се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. При постановяване на решението си , първоинстанционният съд не е преценил изцяло интензитета на неблагоприятното въздействие от прекратяването на трудовото правоотношение. Като не е съобразил характера и вида на претърпените вредни последици, съдът е определил обезщетение в размер на 200лв., който не е съобразен с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, тъй като този размер не е в състояние да обезщети в пълна степен причинените неимуществени вреди. Неправилно, съдът се е позовал на приетото като доказателство преводно нареждане от 24.08.2021 г. , от което е видно, че на Н. ,при прекратяване на служебното му правоотношение със Заповед ЧР-188/18.08.2021 г.,му е изплатена от ИАРА,на основание чл.106,ал.3 от ЗДСл,сумата от 6 672 лв. , като е приел, че по този начин Н. е бил обезпечен финансово. Исковата претенция е за причинени неимуществени вреди, които не са свързани с финансовата му обезпеченост. Касационната инстанция, отчитайки характера на търпените негативни болки и страдания и тяхното отражение върху личния живот на Х. Н., интензитета и продължителността от време, през който са понасяни вредите, намира че предявеният искът за сумата в размер на 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени от незаконосъобразен административен акт /Заповед ЧР-188/18.08.2021 г./ за посочения период следва да бъде уважен в размер на 1000 лв., който е справедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. По отношение на втората искова претенция, с която ищецът претендира заплащане на сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от Заповед ЧР-317/01.11.2022 г. на изпълнителния директор на ИАРА, отменена също като незаконосъобразна по съответния ред, с която веднага след възстановяването му на работа повторно е прекратено служебното му правоотношение, считано от 01.11.2022 г., настоящият касационен състав намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че същата е недоказана. Не е спорно между страните, че веднага след отмяната на първата Заповед ЧР-188/18.08.2021 г., с която е прекратено служебното правоотношение на Н. с ИАРА, същият на 01.11.2022 г. е възстановен на работа, но считано от същия ден с втора Заповед ЧР-317/01.11.2022 г на изпълнителния директор на ИАРА, служебното му правоотношение повторно е било прекратено, този път на различно правно основание - по чл.107, ал. 1,т. 5 от ЗДСл поради обективна невъзможност на държавния служител да изпълнява служебните си задължения. Безспорно е установено, че и втората заповед е отменена с влязло в сила съдебно решение и считано от 19.02.2024 г. Н. е възстановен на работа, т.е. налице е първата предпоставка незаконосъобразен акт отменен по съответния ред /Заповед ЧР-317/01.11.2022 г./. Относно останалите елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ вредоносен резултат, изразяващ се в претърпени неимуществени вреди и причинна връзка, съдебният състав на АС-Благоевград, неправилно е приел, че липсват данни за емоционалното и психическо състояние на Н. от прекратеното за втори път трудово правоотношение и е приел исковата претенция за недоказана. В резултат на втората незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебно правоотношение е напълно обяснимо Х. Н. да е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения и потиснатост от факта, че отново е останал без работа. В случая, веднага в деня в който Н. е бил възстановен на служба, работодателят му с нова заповед, но с различно правно основание, прекратява служебото му правоотношение, което несъмнено е довело до тежко чувство на обида и уронване на авторитета му като дългогодишен държавен служител. По делото са представени писмени доказателства -медицински документ, издаден от лекар специалист, от който се установява, че вследствие на оставането му без работа и притесненията, които е изпитал на Х. Н. е поставена диагноза [диагноза] . По искане на ищецът в съдебно заседание пред първоинстанционният съд е разпитан свидетел, който посочва,че при прекратяване на служебното правоотношение Н. се е почувствал зле,бил разочарован,обиден,притеснен и потиснат. Посочва, че се появили здравословни проблеми имал високо кръвно налягане и проблеми със сърдечната дейност. Настоящият съдебен състав, отчита за напълно нормална и обяснима ситуацията, която е преживял Х. Н., довела до повторно незаконосъобразно прекратяване на служебното му правоотношение да му създаде стрес, безпокойство и притеснение. Логично е, неимуществените вреди, като част от вътрешния свят на човек, да бъдат установени с показания на близък човек, пред който негативните чувства могат да бъдат свободно споделени. Съдът не намира основание да не кредитира свидетелските показания, доколкото същите се базират на личното възприятие на свидетел, който изрично посочва, че познава ищеца от дълги години и има непосредствени впечатления. Въз основа на приетите по делото писмени и гласни доказателства и по изложените по-горе мотиви, настоящият касационен състав приема за доказани и останалите две кумулативни предпоставки настъпване на неимуществените вреди, твърдяни в исковата молба, които са в пряка и непосредствена последица от отменената по съответния ред Заповед ЧР-317/01.11.2022 г. на изпълнителния директор на ИАРА. След повторно прекратяване на трудовото му правоотношение е обяснимо Н. да се е затвори в себе си, да стане необщителен, и да не иска да се среща с други хора. Същият е лице, което предвид възрастта му е към края на професионалния си път, и фактът, че за втори път след възстановяването му на работа е бил отново отстранен от длъжност води до извода, че с още по-голям интензитет лицето повторно е претърпяло неимуществени вреди изразяващи се в тревожност, разстройство и обида. В конкретния случай правното основание на, което е издадена отменената Заповед, засяга пряко личната сфера на служителя, оценявайки го като негоден да изпълнява служебните си правоотношения. С така прекратеното служебно правоотношение Н. е понесъл и репутационни вреди, тъй като уволнението му било оповестено в местен всекидневник, което е предизвикало в обществото съмнения относно неговите нравствени и професионални качества. Следва да се отбележи, че психическото състояние на Н. е диагностицирано и от лекар специалист, който е установил, че същият страда от [диагноза] , с оглед на което доводите на ИАРА в обратна насока, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Неоснователни са доводите и на първоинстанционният съд, че след като лицето не е посетило медицински специалист след издаване на втората заповед, не може да се стигне до категоричен извод, че същият е търпял вреди. В случая вредите от двете заповеди са търпени за периода от 18.08.2021 г.- издаване на първата Заповед до 07.02.2024 г. - датата на влизане в сила на решението на съда за отмяна на втората Заповед. Житейски нелогично е лицето да е търпяло неимуществени вреди само за една част от периода, през който е останало незаконосъобразно без работа, а за останалата част от времето да се приеме, че исковата претенция е недоказана. Неправилно, съдът отново се е позовал на факта, че с влязло в сила решение, АС-Благоевград е осъдил ИАРА да заплати на Х. Н. сумата от 5 810 лв., представляваща обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл за времето,през което е останал без работа в резултат на незаконосъобразно прекратеното му служебно правоотношение със Заповед ЧР-317/01.11.2022 г. за периода от 01.11.2022г. до 01.05.2023 г. Както бе посочено по-горе, исковата претенция е не за причинени имуществени вреди , а за неимуществени, поради което фактът на изплащане на дължимото му се обезщетение не е относим при преценката за тяхното настъпване и причинно-следствената връзка с отменения незаконосъобразен административен акт. Неимуществените вреди нямат материален еквивалент за пострадалия, поради което законът постановява следващото се за тях обезщетение да се определи на принципа на справедливостта чл. 52 от ЗЗД, с оглед характера на деянието, естеството на увреждането и степента на претърпените морални страдания. Неоснователни се явяват доводите, наведени от Изпълнителния директор ИАРА, че след като по делото е установено, че Х. Н. е участвал в ловна дружина, се опровергава изводът, че същият е търпял неимуществени вреди. Фактът, че лицето е продължило да упражнява свое хоби през исковия период, не може да обори факта, че незаконосъобразното прекратяване на служебното му правоотношение му е причинило неимуществени вреди изразяващи се в стрес, безпокойствие и репутационни вреди. По изложените мотиви, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан за сума в размер на 1000 лв., ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, а за разликата над 1000 лв. до претендирания размер от 5000 лв. ,искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. С оглед изхода на спора и направено от процесуалния представител на Х. М. Н. искане за присъждане на разноски само за производството пред АС-Благоевград, следва Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), да бъде осъдена да му заплати разноски за адвокатско възнаграждение за първата съдебна инстанция възлизащо в общ размер на 300 лева, изчислено съразмерно уважената част от иска. Разноски за касационната инстанция не се претендират. В полза на Х. М. Н. се дължи и присъждане на разноски за държавна такса в размер на 10 лв. за първоинстанционното производството и държавна такса в размер на 5 лв. за настоящата касационна инстанция. При този краен извод в полза на ответника Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) също следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер на 200 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,