Решение № 20 от 8.03.2021 г. на ВКС по н. д. № 1002/2020 г.

Решение № 20 от 8.03.2021 г. на ВКС по н. д. № 1002/2020 г., II н. о., НК, докладчик съдията Петя Шишкова Производството е по реда на чл. 346, ал. 1 от НПК. Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от подсъдимия Д. Т. Д. срещу решение № 260042 от 11.11.2020 г., постановено по ВНОХД № 485/20 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 42 от 17.06.2020 г. по НОХД № 1761/19 г. на Пловдивския окръжен съд. Първоинстанционният съд е признал подсъдимия за виновен в това, че на 18.04.2019 г. в [населено място], без надлежно разрешение разпространил високорисково наркотично вещество – 4, 471 гр. амфетамин, и на основание чл. 354а, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от една година. Признат е за виновен и в това, че по същото време и на същото място без надлежно разрешение държал 1, 892гр. амфетамин, и на основание чл. 354а, ал. 3, т. 1, вр. чл. 55, ал. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца. На основание чл. 23, ал. 1 от НК му е наложено най-тежкото от определените наказания – лишаване от свобода за срок от една година при първоначален общ режим на изтърпяване. Приведено е в изпълнение и наложеното по НОХД № 6482/18 г. на Пловдивския районен съд наказание лишаване от свобода за срок от една година. Касационният съд е сезиран с оплакване за нарушение на материалния закон. Твърди се, че е осъществено посредничество при покупка на наркотик, което не представлява "разпространение" по смисъла на чл. 354а, ал. 1 от НК. Иска се отмяна на решението. В съдебно заседание представителят на ВКП предлага жалбата да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните, и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Жалбоподателят възразява срещу правната оценка на част от изяснените факти, а именно: Свидетелят Ц. дал 80 лв. на подсъдимия Д. и му поръчал да му достави амфетамин. Д. се срещнал със св. С., предал му парите, получил наркотичното вещество, след което се върнал при Ц. и му го предал. Последният го "почерпил" с парченце от една от бучките. Оплакването, съдържащо се в касационната жалба е било направено и пред апелативния съд, който го е отхвърлил. Аргументите му се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Материалният закон е приложен правилно към установената фактическа обстановка. Разпространяването като изпълнително деяние по смисъла на чл. 354а, ал. 1 от НК представлява преминаване на държаното наркотично вещество от фактическа власт на дееца във владение на друго лице. Практически това преминаване е възможно да се реализира по различни начини и на различни основания – чрез продажба, замяна, дарение, даване на заем. Заплащането или липсата на такова е без значение за съставомерността на деянието. Ирелевантен е и въпросът по какъв начин и на какво основание амфетаминът е попаднал преди това във фактическа власт на извършителя. Придобиването, като друга форма на изпълнително деяние в посочения текст, също е широко понятие и обхваща разнообразни способи, както възмездни, така и безвъзмездни. Отделен е въпросът, че в конкретния случай подсъдимият е получил облага под формата на бучка от веществото. Няма изискване за минимална продължителност на държането след придобиването и преди разпространението. Изпълнителното деяние е довършено в момента, в който подсъдимият е предал наркотика на св. Ц.. В този смисъл са Решения № 448/2015 г. І н. о., № 128/2018 г. ІІІ н. о., № 514/2010 г. ІІІ н. о. на ВКС. Водим от горното, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,