Решение № 7948 от 15.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1519/2010 г.

Решение № 7948 от 15.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1519/2010 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) д-р Стойчо Христов" ЕООД, гр. Севлиево против решение 152/09.12.2009 г. по адм. дело № 169/2009 г. на Административен съд - Габрово. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, директорът на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - гр. Габрово не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е основателна. Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е заповед № РД - 09 - 490/06.07.2009 г. на директора на РЗОК - гр. Габрово в частта за наложени санкции на лечебното заведение по т. 5 относно клинична пътека № 149 "Оперативни интервенции чрез долен достъп за отстраняване на болестни изменения или изследване на женски полови органи" досежно 31 случая, в които анестезиолози с нужната квалификация и умения, са осъществили дължимата медицинска дейност по граждански договори (почасово), необявени в РЗОК като работещи по клиничната пътека, нарушения на чл. 11 от индивидуален договор № 07 - 0247/13.03.2009 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и т. 196.6, "б" от Решение на УС на НЗОК № РД - УС - 04 - 17/20.01.2009 г., за които е определена санкция по чл. 238, ал. 4, т. 4 (б, бб) от Национален рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 г. (НРД 2006) в общ размер на 5580.00 лева, както и за един случай по ИЗ № 343, при който ЗЗОЛ е изписано в състояние, непозволяващо дехоспитализация, при липса на анестезиологичен лист и неотразени данни за вида на анестезията в историята на заболяването, нарушение по чл. 5, т. 2 от индивидуален договор № 07 - 0247/13.03.2009 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 198, ал. 1 от НРД 2006, за който е определена санкция по чл. 238, ал. 4, т. 4 (б) от НРД 2006 в размер на 180,00 лева. За да отхвърли оспорването, първоинстанционният съд е изложил мотиви, с които е приел, че индивидуалният административен акт в атакуваните му части е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Не е изложил обаче мотиви за съответствие на оспорваната заповед с целта на закона и с оглед точното прилагане на материалноправните разпоредби. Приемайки, че е спазена процедурата по нейното издаване, съдът процесуално незаконосъобразно, в хипотеза на липса на мотиви е отбелязал, "че директорът на РЗОК - Габрово е предприел единственото възможно решение - да наложи санкциите". Административните актове могат да се обжалват пред съда и по отношение на тяхната законосъобразност основанията за оспорването им са: липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Дори и в случаите, когато с жалбата не са релевирани всички от изброените основания предметът на съдебната проверка не се ограничава само с обсъждане на посочените от жалбоподателя, а съдът е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Съдът не е обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства, съпоставяйки и анализирайки установените обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност и не е обосновал подробно правните си изводи в съответствие с всички установени факти, отделяйки спорното от безспорното. Важният за спора въпрос, съставлява ли нарушение на диагностично-лечебния алгоритъм осъществяването на медицинската дейност от "МБАЛ д-р Стойчо Христов" ЕООД, гр. Севлиево по КП № 149 с включването в медицинските екипи на анестезиолози по силата на сключени с тях граждански договори, за което РЗОК е била своевременно уведомявана е останал без отговор. Липсват мотиви и във връзка с установените фактически положения по предоставената медицинска помощ по повод осъщественото лечение на ЗЗОЛ с ИЗ № 343. По случая първоинстанционният съд е приел експертиза, чието заключение нито е кредитирал с доверие, нито е отхвърлил. По изложените съображения, съдебното решение се явява неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила и следва да бъде отменено. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение