Решение № 3317 от 15.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15639/2009 г.

Решение № 3317 от 15.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15639/2009 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът е обжалвал решението то 16.10.2009 г. постановено по адм. д. № 335/2009 г. на Административен съд гр. Пазарджик, пети състав, с което е отменена заповед № ДК - 02-Пз-11/26.03.2009 г. на началника на РДНСК гр. Пазарджик, с която е наредено премахването на незаконен строеж " част от гараж", находящ се в УПИ-ХI-2176, кв. 138 по плана на гр. Пещера като незаконосъобразна. Наведени са оплаквания за отмяната му по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК. Ответниците изразяват становище за неоснователност на касационна жалба и правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на съдебния акт. Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведените касационни основания във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този правен резултат, съдът е приел за незаконосъобразна заповедта, предмет на обжалване на посоченото за издаването й основание. Несъответствието между издадената заповед и съдържанието на констативния акт относно факта за намалено отстояние от частта на процесния гараж, предмет на заповедта, до основното застрояване е достатъчно основание да се приеме, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Наред с това правилно съдът е приел, че в тежест на административния орган е да докаже съществуването на фактическото основание на акта, каквато възможност е предоставена в хода на производството. След като не е представен въпреки дадени указания Протокол № 24/12.07.1982 г. за определяне на строителна линия и ниво в оригинал, от който да се установи отклонение различно от отразеното в него, изводът, че строежа е в съответствие с издаденото разрешение за строеж № 37/12.08.2982 г. влязло в сила е правилен, както и този, че не е налице незаконен такъв. Съответни на доказателствата по делото и законосъобразни са съображенията за липса на незаконно строителство, поради което не е била налице хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ за премахване на строежа. Приемайки изводите за незаконосъобразност на оспорената заповед, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон. Изводите му кореспондират със събраните доказателства и са изградени въз основа на тях и закона. Не са налице отменителните основания посочени в разпоредбата на чл. 209, ал. 1, т 3 АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение