Решение № 5802 от 28.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3821/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Амиго финанс" ЕООД, чрез пълномощник, против решение № 379 от 13.03.2026 г. по адм. д. № 396/2025 г. на Административен съд - Видин, с което съдът е отхвърлил жалба на дружеството срещу принудителна административна мярка, приложена на 19.09.2025 г. в гр. Русе; оставил е без разглеждане предявен иск за възстановяване на неправомерно платени суми във връзка с приложената мярка и е прекратил производството в тази част. Според касационния жалбоподател решението е неправилно поради допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът се е ограничил в мотивите си само до изследване въпроса за срочността на жалбата и компетентността на органа, като не е събрал всички относими доказателства, не ги е обсъдил в пълнота и не е изложил никакви мотиви в коя точно хипотеза е допуснатото от дружеството нарушение на правилата за движение. Повторно излага становище по съществото на спора с твърдения за отсъствие на фактически и материалноправни основания за прилагане на ПАМ. Поддържа доводите си за основателност и доказаност на претендирания иск за заплащане на настъпилите в резултат на незаконосъобразно приложената мярка имуществени вреди. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора. Претендира разноските по делото. Ответникът Община Русе, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и становище. Иска присъждане на разноските за всички съдебни инстанции. Върховният административен съд, след като провери допустимостта и правилността на обжалваното решение, приема следното: Производството пред Административен съд - Видин е образувано по подадено от "Амиго финанс" ЕООД оспорване срещу приложена на 19.09.2025 г. в гр. Русе принудителна административна мярка "принудително преместване на моторно превозно средство", марка „Mercedes-Benz CLS 320 CDI“, рег. № [рег. номер]. С жалбата е предявен и иск по чл. 203 и сл. АПК за обезщетение за вреди, причинени на юридическото лице от незаконосъобразния административен акт в размер на 3214, 50 лв. с ДДС, от които 50 лв. за репатриране на автомобила; 2600 лв. за "отговорно пазене" при престоя на наказателния паркинг; 28, 75 лв. за скоба за принудително репатриране. Първоинстанционният съд е установил, че моторното превозно средство, собственост на дружеството, на 19.09.2025 г. е паркирано на място, обозначено с неподвижен пътен знак, в нарушение на правилата за движение. Служители на специализирано звено към Община Русе, оправомощени със заповед на кмета, са разпоредили принудително преместване на автомобила на наказателен паркинг. Автомобил ът е освободен на 10.11.2025 г. след заплащане на дължимите суми за репатриране и престой. Съдът от правна страна е приел, че оспорването е допустимо и редовно, но е неоснователно. Лаконично е приел, че приложената ПАМ е по чл. 171, т. 5, б. „б“ ЗДвП, издадена е от компетентен орган и "от доказателствата се установява, че автомобилът е бил паркиран в нарушение, следователно са били налице материалноправните предпоставки за прилагане на мярката". Относно предявения иск за обезщетение за вреди по чл. 203 и сл. АПК съдът е приел, че предвид извода за законосъобразност на оспорения акт не са изпълнени предпоставките за допустимост на иска. Поради това и на основание чл. 207, ал. 2 АПК е оставил без разглеждане така подадения иск и е прекратил производството по делото в тази част. Първоинстанционният съд е сезиран с оспорване на индивидуален административен акт и иск за обезщетение, предявен по реда чл. 204, ал. 2 АПК. Решението е недопустимо в частта по оспорването на приложената принудителна административна мярка. Производството е по реда на АПК, поради което с оглед разпоредбата на чл. 153, ал. 1 АПК като страна първоинстанционният съд следва да конституира органа, издал административния акт. Нормативно определеният ответник в производството е този административен орган, който е издател на атакуваното волеизявление. "Административен орган" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон, включително лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги. Правилното конституиране на страните в първоинстанционния процес е задължение на съда - чл. 154, ал. 1 АПК. Това е израз на принципа на служебното начало. Първоинстанционният съд в мотивите на решението си е посочил, че мярката е приложена от "служители на специализирано звено към Община Русе, оправомощени със заповед на кмета", но с диспозитива се е произнесъл по отношение на Община Русе. Община Русе е и единственият конституиран по делото ответник. Съдът не е проявил процесуална активност за установяване на страните по материалното административно правоотношение, от което произтича и процесуалната им легитимация за участие в делото като надлежни страни. Като е провел съдебното производство по оспорване на административен акт за прилагане на ПАМ с участие на ненадлежна страна и без да конституира административния орган, издал оспорения административен акт, Административният съд - Видин е допуснал съществено нарушение на разпоредбите на чл. 153, ал. 1 и чл. 154, ал. 1 АПК. Пасивната процесуална легитимация е абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането на делото с оглед действието на субективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебния акт. Допуснатото нарушение на процесуалното правило на чл. 154, вр. с чл. 153, ал. 1 АПК е особено съществено, защото процесуалната легитимация на страните в съдебноадминистративното производство е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за разглеждане на делото. При оспорване на административен акт се конституира като ответник неговият издател, а не юридическото лице, към чиято структура принадлежи същият орган. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се обезсили в тази част, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда с участието на надлежните страни по административното правоотношение. В допълнение касационният съд намира за необходимо да посочи, че принудителната административна мярка е приложена на основание чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП. Тази разпоредба съдържа три самостоятелни хипотези, при наличието на които законодателят е дал право на компетентните органи да прилагат принудителна административна мярка "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач". Съдът не е събрал всички относими доказателства и не е подложил на проверка в коя хипотеза попада твърдяното от органа противоправното действие на водача. Първоинстанционният съд е длъжен да оказва процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството. Този принцип има различни проявления, част от които е задължението на съда да насочи страните относно необходимостта да представят доказателства за фактите, които следва да докажат съобразно разпределението на доказателствената тежест и които, в противен случай, ще останат неизяснени, както и правомощието по служебно събиране на доказателства. Обжалваното решение не съдържа никакви самостоятелни фактически установявания и конкретен правен анализ. По отношение на предявения и приет за разглеждане от съда иск по чл. 203 и сл. АПК правилно е конституиран надлежния ответник Община Русе. Доколкото обаче допустимостта на предявения иск е обусловена от изхода на производството по проверка законосъобразността на оспорения административен акт, то в тази част решението следва да се отмени като неправилно. По искането за разноски произнасяне дължи първоинстанционният съд с оглед изхода на делото при новото му разглеждане и на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд