Решение № 14923 от 4.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8822/2017 г.

Решение № 14923 от 4.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8822/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "ГАЛЕЯ" ООД гр. Стара Загора, чрез адв. Симеонов, срещу Решение № 3497 от 23.05.2017 г. постановено по адм. дело № 3441/2016 г. от Административен съд София - град с доводи за незаконосъобразност, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна му. Претендира разноски. Ответната страна – Изпълнителна агенция по лекарствата към Министерство на здравеопазването не изразява становище по касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството по делото пред Административен съд София - град е образувано по искова молба, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, подадена от "ГАЛЕЯ" ООД – гр. Стара Загора, срещу Изпълнителна агенция по лекарствата към Министерство на здравеопазването за обезщетяване на претърпени имуществени вреди в размер на 5 930, 81 лева, представляващи заплатено от търговското дружество адвокатско възнаграждение за защита във връзка с обжалване на Наказателно постановление № РД-И-247/27.11.2013 г. на изп. директор на Изпълнителна агенция по лекарствата, отменено с Решение № 528 от 25.03.2014 г. по НАХД № 5458/2013 г. по описа на Районен съд Бургас, което е оставено в сила с Решение № 1322/10.07.2014 г. по КНАХД № 993/2014 г. по описа на Административен съд Бургас, ведно със сумата 1041, 61 лв., представляваща законната лихва върху главницата от 10.07.2014 г. до 31.03.2016 г.; както и законната лихва от предявяването на исковата молба на 31.03.2016 г. до окончателното изплащане на задължението. Съдът е отхвърлил иска, като неоснователен и е осъдил дружеството да заплати разноски в полза на ИАЛ в размер на 100 лева. Претенцията на ищеца за репариране на вреди, представляващи заплатения хонорар за защитата, осъществена от пълномощника на страната, в производството по обжалване на наказателно постановление, не е доказан по основание и размер, въпреки представено пълномощно по делото, тъй като липсва договор за правна защита и съдействие с предварително уговорено възнаграждение за процесуално представителство по НАХД № 5458/2013 г. по описа на Районен съд Бургас и КНАХД № 993/2014 г. по описа на Административен съд Бургас. Оспорваното решение е постановено при наличие на съществено процесуално нарушение, поради което ще следва да се отмени, а делото – да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав при следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва безспорно да бъде установена както незаконосъобразността на действията и бездействията, на които се основава иска, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. В производството по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ върху ищеца лежи доказателствената тежест и той, при условията на пълно и главно доказване, следва да установи по безспорен и категоричен начин наличието на твърдяните в исковата молба обстоятелства и факти, което в случая не е направено. В подкрепа на твърденията си в исковото производство ищецът е приложил заверени копия от решенията по НАХД № 5458/2013 г. по описа на Районен съд Бургас и КНАХД № 993/2014 г. по описа на Административен съд Бургас; пълномощно; платежни нареждания; инвойс-фактури. Представянето на доказателствата, необходими на съда за правилното решаване на спора, извън рамките на производството, за което те са относими и след приключването му, когато вече е постановено решение по спора не основава наличие на реално причинена вреда от отменения с това решение акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съдът е длъжен да издири истината относно фактите, релевантни за спорното право като извърши съответните процесуални действия. В случая – да изиска и приложи НАХД № 5458/2013 г. по описа на Районен съд Бургас и КНАХД № 993/2014 г. по описа на Административен съд Бургас, където се намират доказателствата, посочени от ищеца. Като не е изискал делата съдът е направил необосновани правни изводи, които настоящата инстанция не е в състояние да провери. По изложените съображения обжалваното решение ще следва да се отмени, а делото – да се върне на друг състав на същия съд за ново разглеждане. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение