Решение № 8287 от 26.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3321/2020 г.

Решение № 8287 от 26.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3321/2020 г., VII о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на началник отдел "Пътна полиция" при СДВР против решение № 15/02.01.2020 г. постановено по адм. дело № 7661/2019 г. на Административен съд София - град, с което съдът е отменил отказ на административния орган по заявление вх. № 433200-12298/18.02.2019 г., за прекратяване регистрация на товарен автомобил с рег. [рег. номер на МПС], марка "Мерцедес", модел "Актрос" и е изпратил преписката на органа. К Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че оспорения отказ за прекратяване регистрация на моторното превозно средство е законосъобразен, тъй като е налице установен наложен запор върху него от ЧСИ, като запорът не е отменен, нито е постъпило писмено съгласие за прекратяване на регистрацията от органа наложил запорът. Сочи, че неправилно съдът е приел, че при подаване на искане от страна на собственика на автомобила за прекратяване на регистрацията му по чл. 18, т. 1 от Наредба № I-45/2000 г., и наличие на изискуемите се доказателства следва органа да извърши прекратяване, без да вземе в предвид нормата на чл. 18б, ал. 4 от същия подзаконов акт. Неоснователен е довода на решаващия съд, че тъй като производството за прекратяване регистрация на МПС е започнало по инициатива на собственика, то органа следва да извърши преценка за наличието на предпоставките на чл. 18а от Наредбата, без да прилага нормата на чл. 18, т. 2 вр. чл. 18б от Наредбата, тъй като тази процедура има отношение при служебно започване на производство за отказ за прекратяване на регистрация на МПС. Сочи се, че неправилно съдът е приел, че нормата на чл. 143, ал. 13 от ЗДвП е неприложима в конкретния случай, тъй като използвания израз "промяна в регистрацията" на МПС не касае прекратяване на регистрацията на МПС. Ответникът "Стройкомплект" ЕООД не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд, по жалба на юридическото лице "Стройкомплект" ЕООД е отменил отказ на Началник отдел "Пътна полиция" при СДВР по заявление вх. № 433200-18289/18.02.2019 г., за прекратяване регистрацията на МПС с ДК [рег. номер на МПС], марка "Мерцедес", модел "Актрос" и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението, съобразно дадените указания. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел за установено от фактическа страна, че с искане вх. № 433200-18289/18.02.2019 г., "Стройкомплект" ЕООД, чрез управителя си е поискал от Началника на отдел "Пътна полиция" при СДВР да дерегистрира автомобил с ДК [рег. номер на МПС], марка "Мерцедес", модел "Актрос", поради лошото му техническо състояние. Към молбата са приложени копие от талон Част Първа на автомобила и копие от декларация за съхранение в частен имот на МПС. Административния орган е постановил отказ като е приел, че по отношение на процесния автомоби има наложен запор и следва да е налице отмяна на запора или писмено разрешение от органа който го е постановил или друг компетентен орган, като правно основание за отказа е посочена нормата на чл. 18б, ал. 4 от Наредба № I-45/2000 г. Първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но в противоречие с материалноправните разпоредби. Посочил е, че по силата на чл. 18 от Наредба № I-45/2000 г., регистрацията на МПС се прекратява по два начина: с писмено заявление от собственика или по служебен ред. В конкретния случай е приложим чл. 18, т. 1 от Наредбата, като е следвало административния орган да прецени дали са налице обстоятелствата по чл. 18а от Наредбата за да извърши преценка за основателност на молбата, а не да прилага нормата на чл. 18б от същия подзаконов акт, имащо отношение само към процедурата по чл. 18, т. 2 от Наредбата. Приел е, че е недопустимо при подадена молба за дерегистрация от собственика и, административния орган да се позове на разпоредба даваща му право служебно да извърши отказ за дерегистрация поради наличието на запор върху превозното средство, тъй като такава предпоставка не се изисква в нормата на чл. 18а от Наредбата. Решаващият съд е посочил още, че в конкретния случай е неприложима нормата на чл. 143, ал. 13 от ЗДвП тъй като тя касае промяна в регистрацията на МПС, а от страна на молителя се иска прекратяване на регистрация на МПС, което не е тъждествено с извършване на промяна в регистрацията. Поради това е приел, че автомобилът следва да бъде дерегистриран, а оспореният отказ е отменил като незаконосъобразен. Решението е правилно, но по мотиви различни от тези изложени в обжалвания съдебен акт. Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване се допускат само моторни превозни средства (МПС) и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и реда за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта и съобщенията и министъра на отбраната (чл. 143, ал. 2). В изпълнение на това си правомощие министърът на вътрешните работи е издал приложимата към спора Наредба № I-45/2000 г. В Раздел III "Прекратяване регистрацията на моторни превозни средства и ремаркетата, теглени от тях", в нормите на чл. 18-19 законодателят е описал подробно процедурата по прекратяване регистрацията на МПС. Предвидени са две групи хипотези за прекратяване регистрацията – чл. 18, т. 1 – по писмено заявление на собственика и т. 2 – служебно. Разпоредбата на чл. 18а от Наредбата посочва наличието на необходимите предпоставки за да се извърши дерегистрация на МПС по молба на собственика му т. е. с тази разпоредба е посочено какви документи следва да представи собственика на автомобила за да се постанови прекратяване на регистрацията от съответния административен орган. В конкретния случай с подаването на искане за дерегистрация на МПС, собственика е приложил копие от талон Част I за регистрация на процесния автомобил и копие от декларация за съхранение в частен имот на МПС. Административния орган е отказал да дерегистрира автомобила като се е позовал на нормата на чл. 18б, ал. 4 от Наредбата – поради наличие на запор върху моторното превозно средство и липсата на изрична отмяна на запора или наличието на писмено разрешение от органа който го е наложил или от друг компетентен орган. Както се посочи по-горе с разпоредбите на чл. 143 от ЗДвП и Наредба № I-45/24.03.2000 г., законодателят е определил условията и реда за първоначалната регистрация, промените в регистрацията, пускането в движение и спирането от движение, отчета на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, собственост на български физически и юридически лица т. е. следвало е в обжалвания административен акт, издателят му да се позове на правна законова норма за да откаже дерегистрация, а не само да посочи норма от подзаконовия акт. Липсата на посочена правна норма която да обуславя отказа на органа се явява съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на издадения административен акт. Позоваването на разпоредбата на чл. 143, ал. 13 от ЗДвП едва за първи път в касационната жалба не води до саниране на порока. Това не представлява мотивиране на отказа отделно, тъй като в ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС е прието, че мотивите към административния акт могат да бъдат изложени отделно в съпроводително писмо, но най-късно до датата на изпращане на жалбата до горестоящия орган респек. до съда. Недопустимо е в касационната жалба за първи път да се навеждат доводи относно правните основания за отказа за дерегистрация. Това е следвало да бъде извършено от административния орган или с акта с който се отказва да бъде прекратена регистрацията или в отделен документ, който да се съдържа по административната преписка и да е издаден най-късно до датата на изпращане на жалбата до по-горе стоящия административен орган респек. до съда. Липсата на посочени правни основания съдържащи се в Закона за движение по пътищата имащи отношение към постановения отказ, а посочване само на норми от подзаконов акт, води до издаване на административен акт който не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, поради което се явява и незаконосъобразен и следва да се отмени. Предвид горното обжалваното решение на Административен съд София-град следва да се потвърди, като правилно, макар и по други мотиви, но поради сходство в крайния резултат. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение