Решение № 12215 от 1.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5358/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. А. М. чрез адв. Харбазов срещу решение 1881/17.01.2025 година на Административен съд София град по адм.д. 8058/2024 година. С последното съдът е прогласил нищожността на волеизявлението на началника на отдел Пътна полиция при СДВР за издаване на А. А. М. на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) [номер] от 21.03.2019 г., с валидност до 21.03.2029 г. Релевира възражения за неправилност. Като разграничава пороците обосноваващи нищожност и унищожаемост на административния акт, твърди, че липсата на материалноправна предпоставка за издаване на СУМП не може да обоснове извод за нищожност на волеизявлението за издаването му. Съгласно чл. 151, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) свидетелство за управление на моторно превозно средство се издавало на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство подписват декларация или представят доказателство, че се обучават във висше училище по чл. 17, ал. 1 от Закона за висшето образование или в училище по Закона за предучилищното и училищното образование или в професионален колеж в страната не по-малко от 6 месеца. Пар.6, т.46 т ДР на ЗДвП давала дефиниция на понятието обичайно пребиваване в Република България . Към датата на подаване на заявлението в Отдел Пътна полиция при СДВР притежаващият карта на бежанец А. А. М. пребивавал повече от 185 дни на територията на Република България. Ето защо, не само не били налице основания за нищожност, но и издаденият му СУМПС [номер] от 21.03.2019 г., с валидност до 21.03.2029 г. бил при доказване на всички материалноправни предпоставки за издаването му. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли протеста като неоснователен. Претендира разноски. Ответникът, началникът на Отдел "Пътна полиция" - СДВР, чрез юрк. Пашунов, излага съображения за правилност на обжалвания съдебен акт. Ответникът, протестиращ прокурор от Софийска градска прокуратура, не изпраща процесуален представител. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на ВАС приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес. Производството пред АССГ е образувано по протест на прокурор Кайнакчиева от СГП с искане за обявяване на нищожност на волеизявление на началника на отдел Пътна полиция (ОПП) при СДВР, по повод на заявление вх. 2709318, подадено от А. А. М., [ЕГН], въз основа на което е издадено СУМПС [номер] от 21.03.2019 г., отразяващо правоспособност за категории АМ, В1, В, с валидност до 21.03.2029 г. За да прогласи нищожността на това волеизявление съдът е приел, че СУМПС е издадено при липса на компетентност на българския национален административен орган, както и при тежко нарушение на императивните норми на действащото право . При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал.2 АПК съставът на ВАС приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Касаторът не релевира възражения за допуснати съществени процесуални нарушения. Досежно правилното приложение на материалния закон: Страните не спорят по фактите, като същите са установени от състава на АССГ след обстоен анализ на доказателствата по делото: А. А. М., притежаващ карта на бежанец, издадена на 10.05.2016г., валидна до 10.10.2019г., е подал на 22.02.2019г. заявление вх. 2709318 за преиздаване на чуждестранно свидетелство за управление на МПС и издаване на еквивалентно такова. Към заявлението са приложени нотариално заверен превод на учебни резултати за учебната 2015-2016 г. диплома от Палестинско училище Ибнсина , придружена с легализиран превод на български език, и Уверение 587-18/22.02.2019 г., издадено от МОН, че образованието съответства на изискванията съгласно чл. 165 ЗПУО и Наредба 11 от 01.09.2016 г. Представено е СУМПС образец Обединени арабски емирства 578881 с дата на издаване 27.08.2001 г., валиден до 31.08.2022 г. ведно с превод на български език. С оглед подаденото заявление и представените документи е издадено от СДВР българско СУМПС [номер] на 21.03.2019 г. В ОПП СДВР с рег. 513р-12913/02.02.2023 г. е постъпило писмо, в което се съдържали данни, че представената от А. А. М. диплома за образование е неистинска. Изложени са съображения, че А. А. М. е гражданин на Сирия, поради което съгласно чл. 3, т. 10 от Меморандума за разбирателство между Министерството на вътрешните работи на Република България и Министерството на вътрешните работи на Обединените арабски емирства, същият Меморандум не следва да се прилага по отношение на лицето, тъй като то не е гражданин на нито една от страните. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил правилни изводи от правна страна както следва: Компетентността на органа, който следва да извърши издаването на документ като процесния - СУМПС се определя от обичайното пребиваване на притежателя, съгласно чл. 11, § 5 от Директива 2006/126 на ЕП и Съвета. Съгласно чл. 12 от Директива 2006/126/ЕО "обичайно пребиваване" по смисъла на директивата, означава мястото, където дадено лице обикновено живее, тоест повече от 185 дни през календарна година, поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки, поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее. Между страните не е спорно, че А. А. М. към датата на издаване на искането за преиздаване на СУМПС има обичайно пребиваване на територията на Република България. В тази насока, началникът на О ПП СДВР е компетентен да се произнесе по искането за преиздаване на СУМПС. На национално ниво, условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина е уреден в Наредба I-157 от 1 октомври 2002 г. Съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредбата, признаване и подмяна на чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС се допуска при наличието на някоя от хипотезите на т. 1 3, а именно: 1. страната, издала съответното свидетелство, е подписала и ратифицирала Конвенцията за движението по пътищата (Виена, 1968 г.) и свидетелството отговаря на приложение 6 към конвенцията; 2. страната, издала съответното свидетелство, е подписала и ратифицирала Конвенцията за движението по пътищата (Виена, 1968 г.) и е подписала споразумение с Република България за взаимно признаване и преиздаване на свидетелствата за управление на МПС; 3. страната, издала съответното свидетелство, е държава - членка на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или Конфедерация Швейцария. СУМПС, чието преиздаване се иска, е издадено от Обединените арабски емирства, поради което правилен е изводът на състава на АССГ за неприложимост на т. 3 на чл. 17, ал. 1 от Наредбата. Доколкото А. А. М. е гражданин на Сирия и не се установява към момента на подаване на заявлението да е бил гражданин на Република България или ОАЕ, то т. 2 също не е приложима, както правилно приема състава на АССГ. За да намери приложение Меморандума за разбирателство между Министерството на вътрешните работи на Република България и Министерството на вътрешните работи на Обединените арабски емирства, както твърди и протестиращия прокурор на СГП, то следва лицето, което се позовава на нормите му, да е гражданин на една от договарящите страни чл. 3. т. 10 от Меморандума. Съгласно посочената правна норма разпоредбите на Меморандума за разбирателство не се прилагат по отношение на кандидати, които не са граждани на нито една от страните. Тъй като А. А. М. към момента на подаване на заявлението не е бил гражданин нито на Република България, нито на ОАЕ, посоченият Меморандум не е приложим, съответно не е налице предпоставката за приложение на т. 2. Няма спор, че чуждестранното СУМПС е издадено от ОАЕ, която е подписала и ратифицирала Конвенцията за движението по пътищата. Касационният състав споделя и изводите на АССГ в частта за неприложимостта и на т. 1 на чл. 17, ал. 1 от Наредбата. За приложимостта на т. 1 следва да се провери дали е налице и втората предпоставка, визирана в разпоредбата, а именно дали издаденото от ОАЕ свидетелството отговаря на приложение 6 към Конвенцията за движение по пътищата. Напълно съответстващи на правилното приложение на закона са изводите на АССГ, че завереното копие на чуждестранното свидетелство за управление на МПС, издадено от Обединени арабски емирства не изпълнява изискванията на Приложение 6 към Конвенцията за движението по пътищата. Пред касационната инстанция се поставя спор, при така констатираните факти, обосноваващи извод за липса на което и да е от основанията по чл. 17, ал. 1 от Наредбата за преиздаване на СУМП на гражданин на Сирия, съществува ли порок, който да обосновава извод за нищожност на волеизявлението на началника на отдел Пътна полиция при СДВР за преиздаване на А. А. М. на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) [номер] от 21.03.2019 г., с валидност до 21.03.2029 г. Касационната инстанция дава положителен отговор на този въпрос, в каквато насока е и константната практика на ВАС (виж: решение по адм.д. 1017/2024 година по описа на ВАС; адм.д. 1475/2024 година по описа на ВАС; адм.д. 10213/2025 година по описа на ВАС и др. ). Съгласно чл. 50, ал. 1 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) българското свидетелство за управление на моторно превозно средство е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на МПС. То се издава от органите на МВР на лица при условия и по ред, определен с акт на МС - чл. 51, ал. 1 ЗБЛД. Текстът на чл. 159, ал. 1, т. 1 ЗДвП изрично оправомощава министъра на вътрешните работи да определя условията и реда за издаване на СУМПС, което в изпълнение на тази законова делегация е сторено с Наредба І-157 от 01.10.2002 г. Изискването СУМПС да се издава и подновява от държавата-членка по обичайното пребиваване на лицата е регламентирано в чл. 7, § 1, б. "д" и § 3, б. "б" от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006 г. относно свидетелствата за управление на превозни средства (Директива 2006/126/ЕО). Същото е транспонирано в нормата на чл. 151, ал. 5 ЗДвП, според чието предписание СУМПС се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство подписват декларация. Нормата на чл. 17, ал. 1 от Наредбата предвижда основанията за преиздаване на чуждестранно национално СУМПС. Липсата на поне едно от тях във всеки един момент прави съществуването на преиздадения СУМПС юридически неоправдано, а в този смисъл и нетърпимо от действащия правен ред. Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на порока, допуснат от административния орган, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а във втория - административният акт се отменя като незаконосъобразен, на някое от основанията, посочени в чл. 146 АПК. Теорията и съдебната практика приемат за нищожни онези актове на администрацията, които поради радикални, основни недостатъци, засягащи компетентността на органа, който ги издава, поради формата, в която се издават или съдържанието, което трябва да имат, се дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове и се третират от правото като несъществуващи. Те от гледна точка на закона не могат да породят, изменят или погасят каквито и да било правни последици. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Преценката за незаконосъобразност в смисъл на нищожност е конкретна, в зависимост от тежестта на констатирания порок, като изключва случаите, когато определени пороци по дефиниция (както е при липсата на компетентност) водят до нищожност на акта. Административният акт е нищожен поради противоречие с материалния закон тогава, когато разпоредените правни последици са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната норма така, че се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред, когато е изцяло лишен от законово основание, или при пълна липса на предпоставките на материалния закон. Само в описаните случаи порокът материална незаконосъобразност води до нищожност на административния акт, а във всички останали до неговата унищожаемост. При данните по делото първоинстанционният съд правилно е приел, че при произнасянето компетентният административен орган е допуснал съществено нарушение на материалния закон, което обуславя извод за нищожност на волеизявлението. Българското СУМПС удостоверява придобита правоспособност за управление на МПС (сравн: чл. 50, ал. 1 ЗБЛД) и доколкото се касае за правнорегламентирана дейност за чието упражняване законодателят е поставил редица изисквания към водачите на МПС, издаването на СУМПС, без да са налице условията за това е правно нетърпимо, т. к. дава възможност на лице без надлежно удостоверена правоспособност да упражнява дейност, съставляваща източник на повишена опасност. В допълнение, волеизявлението е засегнато и от друг порок непреодолимо несъответствие с целта на закона, придаваща акцент на опазването живота и здравето на участниците в движението по пътищата. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател за липса на основания за прогласяване на нищожност. Атакуваният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са допуснати релевираните с касационната жалба нарушения на правораздавателната дейност на първоинстанционния съд. Въз основа на цялостно изяснена фактическа обстановка и при верен анализ на относимата нормативна уредба, след обсъждане доводите на страните и правнозначимите факти, първоинстанционният съд е постановил решението си при точно приложение на материалния закон. В тази връзка е изложил законосъобразни и аналитични мотиви, които изцяло се споделят от настоящия съдебен състав. Фактическите изводи се подкрепят от събраните доказателства, поради което атакуваният съдебен акт е обоснован. Липсата на законово основание за издаване на административен акт го опорочава до степен на невалидност, поради което волеизявлението на органа, обективирано в издаденото национално СУМПС, е нищожно, а решението на съда за прогласяване на нищожността му, е законосъобразно и правилно. По изложените съображения решението е правилно и следва да се остави в сила. Разноски за настоящото производство не се възлагат поради това, че не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,